С лед неуспешния опит на Русия да пусне свой вариант на YouTube, сега руските власти се опитват да заменят друга много популярна сред руснаците услуга – "Телеграм" с месинджъра "Мах", съобщи Deutsche Welle.
Какво трябва да знаем за него?
Руските власти задължават населението и руските организации да използват месинджъра "Max" в ежедневната си работа, като едновременно с това блокират алтернативните месинджъри. Освен това "Max" е включен в така наречения "бял списък" при ограничаването на мобилния интернет в различни региони на страната, което го прави практически единственото достъпно средство (заедно със социалната мрежа "ВКонтакте"- руската алтернатива на "Фейсбук") за комуникация.
Въпреки това много руснаци и компании продължават да използват блокираните месинджъри, преди всичко "Телеграм". Потребителите отбелязват ограничената функционалност на "Max" и неудобството му в сравнение с познатите услуги. В същото време "националният месинджър" буди опасения у специалистите по киберсигурност: "Max" събира данните на потребителите, а редица уязвимости правят услугата потенциално опасна – информацията може да попадне в ръцете на измамници.
"Max" – приложение за съобщения, но не съвсем
При стартирането си през март 2025 г. руският месинджър "Max" от самото начало беше "незавършен", а много от функциите му и до днес остават такива, обяснява експертът Леонид Юлдашев. Освен това в "Max" не е възможно да се създават криптирани чатове. В резултат на това недоволството обхвана не само опозиционно настроената част от населението, но и аполитично настроените граждани и бизнеса. "Държавата просто им отнема инструментите за работа и печелене на пари. И, разбира се, те са недоволни", казва Юлдашев.
Russia is pushing its Max messenger -- a social media platform without encryption -- onto its citizens with a massive promotion campaign and the simultaneous blocking of Whatsapp and Telegram, the country's two most popular messenger apps. https://t.co/r2Ib2XCfpa
— AFP News Agency (@AFP) March 23, 2026
Според експерта първият голям и неуспешен пример е замяната на популярния в Русия YouTube с лошо функциониращия Rutube. Сега е ред на "Max", който се опитват да наложат вместо "Телеграм". Според експерта руските власти разглеждат "Max" преди всичко като "инструмент за следене" и контрол, а удобството за потребителите е от второстепенно значение. "Вероятно разработчиците не са могли да отложат пускането, затова приложението излезе недоразработено", смята Юлдашев.
Цялата информация, включително черновите на съобщенията, прикачените файлове, личните и груповите чатове, е достъпна за администраторите и силите за сигурност, както и за измамниците, отбелязва експертът. В руските социални мрежи се обсъжда схема, която измамниците вече прилагат в "Max": те получават достъп до акаунта чрез фишинг и разпращат от името на жертвата порнографско съдържание, след което изискват пари, заплашвайки да изпратят материалите на всички негови контакти.
Шпионинът в джоба на руснаците
Освен това, скорошни проучвания, публикувани на ntc.party и "Хабр", разкриха шпионски модул в мобилната версия на "Max" за Android. Той проследява използването на VPN (virtual private network), проверява дали се използват блокирани приложения, включително "Телеграм" и "УотсАп", и предава данни към сървърите на месинджъра. При това се записват идентификаторът на потребителя, типът на връзката, мобилният оператор, IP адресът и статусът на VPN. Тази система позволява на властите да формират обща картина за заобикалянето на правилата за блокиране на сайтове и приложения и при необходимост да следят конкретни потребители.
Още от самото начало въвеждането на "Max" беше съпроводено с натиск от страна на властите. Резкият ръст на аудиторията започна на фона на ограниченията в мобилния интернет и проблемите в работата на алтернативните месинджъри. В редица случаи на потребителите фактически се оставя достъп само до услугите от "белия списък", сред които е и "Max".
От 1 септември 2025 г. приложението стана задължително за предварителна инсталация на устройствата, а използването му – фактически задължително за ученици, студенти, преподаватели и служители в държавния сектор. "Max" се въвежда активно и в детските градини – за комуникация в родителските чатове. Отказът, според съобщенията на потребители, може да доведе до санкции – от лишаване от стипендии до уволнения. Според информация на местни медии, такива случаи са регистрирани в поне 23 руски университета, където инсталирането на "Max" става условие за продължаване на обучението или работата. Чат групите на жилищните кооперации също се прехвърлят в "Max", а за нарушения са предвидени глоби.
Използването на "Max" се разширява и в държавния сектор. В някои региони записването за лекар чрез обичайните канали вече не е възможно - то се осъществява само през приложението. Успоредно с това услугата се разглежда като основен инструмент за комуникация в армията, където трябва да замести "Телеграм”, както и за руските държавни служители.
Руснаците си купуват "максофони"
Вече на второ четене беше прието и държавните служители да си комуникират през "Max”. На практика преходът към приложението е съпътстван от опити на чиновниците да минимизират рисковете. Представители на властите и служители на държавни компании често си купуват отделни SIM-карти и устройства специално за инсталиране на месинджъра, пише журналистката Фарида Рустамова в своя "Телеграм” канал. Такива телефони се използват изключително за служебна комуникация, без синхронизация с лични контакти и данни. В неформална среда ги наричат "максофони".
Значителна част от работните комуникации продължава да се осъществява в "Телеграм” – събеседниците разчитат или на заобикаляне на ограниченията, или на това, че ситуацията ще се промени. "Всички смятат, че ако си инсталирал "Max" на телефона си, това е все едно да си го занесъл във ФСБ", обяснява пред журналистката Рустамова източник, близък до правителството.
Същото казват и независимите експерти. Телекомуникационният анализатор Алексей Слукин отбелязва, че инсталирането на "Max" на отделни устройства се превръща в разпространена стратегия. Според него част от потребителите възприемат приложението като потенциален инструмент за контрол, а други - като технологично "незавършен" и "незащитен" продукт с риск от изтичане на данни. И в двата случая решението е едно и също - да се изолира приложението от основната цифрова среда.
