Д ребничка, облечена в сари със сини кантове, с набраздено от бръчки лица и с усмивка, тя се придвижва сред боледуващите и умиращите, с милувка тук, с лъжица храна там.
В продължение на половин век Майка Тереза отдаваше обич, подкрепа и достойнство на "нежеланите, необичаните и лишените от грижи" в своя дом в Колката и по други места в света.
Вижте нашата галерия със снимки на Майка Тереза
За мнозината, до чийто живот се е докоснала, Майка Тереза бе жива светица далеч преди Ватикана да я признае за такава.
"Най-самотните, най-окаяните и умиращите получаваха от нейните ръце утеха без снизхождение, основана на преклонението пред човека", заяви през 1979 г. Нобеловият комитет, когато я удостояваше с Нобеловата награда за мир.
Дълго е пътуването на Агнес Гонджа Бояджиу, родена на 26 август 1910 г. в Скопие в богато албанско семейство.
Баща ѝ умира, когато тя е на осем години, оставяйки семейството във финансови затруднения. До навършването на 12 години Агнес вече знае, че иска да служи на Бога и бедните.
На 18 се присъединява към Сестрите от Лорето – ирландска общност от монахини с мисии в Индия, и приема името Тереза, по името на френската светица Тереза от Лизио.
През 1929 се премества от Дъблин в Индия, където преподава в девическо училище в Калкута (днес: Колката), управлявано от Лоретинския орден. По улиците извън стените на манастира, тя всекидневно вижда болни и мизерстващи хора, които няма къде да отидат и няма кой да се грижи за тях.
През 1946 г. по време на пътуване с влак за ежегодното си усамотение в планинския град Дарждилинг Майка Тереза чува гласа на Бога, който я приканва да се възсъедини с Исус, като помага на бедните и разпространява любовта му. Ватиканът й разрешава да напусне ордена и през 1947 г. тя основава първото си училище в копторите в Колката.
През 1950 г. Майка Тереза получава разрешение да открие свой орден в Колката – Мисионерки на милосърдието – със задачата да полага грижи за онези, които са лишени от грижи. Днес орденът обединява 4500 членове и има обиталища за бездомни в 133 държави.
Тереза събира от улиците болни, отчаяни, бедстващи хора от всички религии и ги настанява в Нирмал Хридай (дом на чистото сърце) – нейния дом за умиращи, на които вдъхва достойнство в смъртта. Монахините от нейния орден, облечени в бели сарита със сини кантове, прибират от улиците изоставени деца, почистват раните на прокажените и се грижат за умствено болните. Майка Тереза е строила приюти за бедни в Ню Йорк, помагала е на гладуващи в Етиопия и на пострадали от земетресение в Армения.
Ватикана я призна за светица, след като обвърза две "чудеса" с отправени към нея молитви – изцеляването на индийка от тумор в стомаха през 1998 г. и оздравяването на бразилец с няколко тумора в мозъка 10 години по-късно.
"Ниска на ръст, с твърда като скала вяра, Майка Тереза от Колката бе отдадена на мисията да провъзгласява безмерната любов на Бога към човечеството и особено към най-бедните от бедните" казва за нея Ватикана.
Към нея бяха отправяни доста основателни критики: за липса на медицински грижи в домовете за умиращи, за религиозен фундаментализъм, за покръстване на умиращи без допитване до тях, за приемане на пари от диктатори и за финансови нередности при разрастването на нейния орден. Но за повечето хора, особено в Индия, където тя бе избрала да живее и работи, Майка Тереза бе обичана и почитана. Наричана бе "Ангел на бедните" и "Светица на мизерията" заради своята безкористна саможертва.
Когато получаваше Нобеловата награда, тя отказа банкета и даде парите – около 7000 долара – за рождественско тържество за 2000 бедни. Парите от Нобеловата награда (192 хил. долара) тя внесе за своите благотворителни дейности.
През 1949 г. тя придобива индийско гражданство, но продължава да настоява, че принадлежи на хората от целия свят. Тя е усвоила езиците хинди и бенгали, които се говорят в Индия.
Частни писма, публикувани след смъртта ѝ, показват, че през последните 50 години от живота си е изпитвала сериозни съмнения във вярата си.
Но това признание не намали акредитивите ѝ за святост в очите на Ватикана. Настойчивостта в нейното служене въпреки тази "духовна мрачина" е "героична" и "доста изключителна", казва в интервю за католическия уебсайт "Crux" по-рано този месец отец Брайън Колодейчук – свещеникът, работил по процедурата за канонизирането на Майка Тереза.
Когато Майка Тереза почина на 5 септември 1997 г. на 87-годишна възраст, тя бе удостоена от индийското правителство с погребение с държавни почести и беше погребана в къщата на майката в Мисионерките на милосърдието в Колката. Днес това е място за поклонения на нейни последователи.
Нейната малка стая на първия етаж, запазена каквато е била, показва аскетичния ѝ живот сред страданието – трънен венец над скромното походно легло, изображение на Христос и надпис "Моето призвание е Любовта".
