Н еотдавнашното разсекретяване от правителството на САЩ на стотици случаи на Неидентифицирани аномални явления (НАЯ), обхващащи периода от 40-те години на миналия век до днес, заедно с новия филм на Стивън Спилбърг „Денят на разкритието“ (Disclosure Day), посветен на извънземния живот, засилиха идеята, че извънземни посещават Земята.
Всъщност проучванията на общественото мнение в Австралия, САЩ и на други места показват, че около една трета от хората вярват, че извънземните вече са тук.
Въпреки това, макар всичко, което знаем за вселената, да подсказва, че извънземен живот може да съществува, има три убедителни причини, поради които те най-вероятно не ни посещават, пише The Independent.
Космосът е голям – изключително голям
Като начало, космическото пространство е огромно – отвъд границите на нашето въображение. Проксима Кентавър, най-близката звезда до нашето Слънце, се намира на около 40 трилиона километра от нас – 268 000 пъти по-далеч, отколкото е Слънцето от Земята.
Изразено в астрономически единици, това са 4,3 светлинни години. Една светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година, движейки се със скорост 300 000 км в секунда.
С настоящата ни технология можем да пътуваме из космоса само с нищожна фракция от скоростта на светлината. Дори най-бързият ни космически апарат, слънчевата сонда „Паркър“ (Parker Solar Probe), развива максимална скорост от около 191 километра в секунда – което е едва 0,064% от скоростта на светлината.
При тази скорост биха били необходими около 6650 години, за да се достигне до Проксима Кентавър, а това е само най-близкото ни звездно съседство. Така че междузвездните пътувания в рамките на един човешки живот биха изисквали много по-високи скорости.
Нека предположим, че разполагаме със средствата да пътуваме със скорост, близка до тази на светлината. Това веднага въвежда първия проблем, свързан с движението с подобна скорост. Алберт Айнщайн доказва, че времето е относително; темпото, с което то тече, не е еднакво навсякъде във вселената. Колкото по-бързо се отдалечава един космически кораб от Земята, толкова по-бавно ще тече времето за неговите пътници. Това явление се нарича дилатация (забавяне) на времето.
Например, когато астронавтът на НАСА Скот Кели се завърна на Земята след една година на Международната космическа станция (МКС), той беше с няколко милисекунди по-млад от своя близнак, тъй като времето се движи по-бавно за обекти в движение, а МКС се движи с приблизително 28 150 километра в час.
Тази разлика беше незначителна за близнаците Кели. Но за извънземните, които уж правят лупинги в небето ни, тя би била значително по-голяма поради пътуването до Земята и обратно от далечна звездна система с необходимо за целта много по-висока скорост. Те биха се завърнали на планета, която е много по-стара от тази, която са напуснали – може би с век или повече. Те биха били изгнаници във времето.
Невъобразимо високи енергийни изисквания
Следващото препятствие са невъобразимо високите енергийни изисквания за междузвездно пътуване. Масата на космическия кораб нараства с увеличаването на скоростта, поради което е необходимо все по-голямо количество енергия, за да бъде ускорен.
При достигане на скоростта на светлината корабът би придобил безкрайно голяма маса, което изисква безкрайно количество енергия. Това очевидно е невъзможно.
Друг сериозен проблем е, че космосът е вакуум – но не напълно. В него има достатъчно частици, които да будят безпокойство. Те потенциално могат да генерират фатална радиация за пътниците и уредите на високоскоростен космически кораб или просто да го унищожат. Рядко разпръснатите водородни атоми се превръщат в интензивна радиация при скорост, близка до светлинната, а генерираната топлина би разтопила и в крайна сметка унищожила корпуса.
Пътуването със скорост, по-висока от тази на светлината, според физика Мигел Алкубиере е възможно теорeтично, но то идва със собствен набор от проблеми и изискване за енергия, което към момента е непостижимо.
Това повдига въпроса: защо да се хаби цялата тази енергия, за да се пътува до Земята? Всичко, което имаме тук, една напреднала цивилизация (каквато би трябвало да бъде, за да стигне до нас) би могла да си произведе сама на своята планета.
Уникална биосфера
Друг важен фактор е нашата биосфера, която – доколкото е известно на учените – е уникална за Земята. Животът и планетата са еволюирали заедно. Сложният живот на Земята нямаше да съществува, ако цианобактериите (вид едноклетъчни микроорганизми) не бяха изпомпали кислород в нашата атмосфера, състояща се предимно от азот, преди 2,4 милиарда години.
Поради тази причина за нас той не е токсичен, но кислородът е силно реактивен елемент и би могъл да бъде изключително корозивен за извънземните. И докато те биха могли да носят защитни костюми, подобно на хората, когато отиват в нестопанска среда, в докладите за посещения на извънземни липсват каквито и да било описания на скафандри.
И така, има ли извънземни някъде там?
Ако извънземните не са тук, съществуват ли изобщо в космоса?
Това е интересен въпрос, както от научна, така и от философска гледна точка. Учените все още не разполагат с достатъчно информация, но активно работят по въпроса. Открити са около 6200 екзопланети в повече от 4700 слънчеви системи, въпреки че нито една от тях не е напълно като Земята или нашата Слънчева система.
Повечето звезди биха могли да имат поне една планета, а само в нашата галактика има над 100 милиарда звезди. Следователно броят на планетите е астрономически и някои от тях може да са обитаеми.
По-близо до нас има светове с потенциал за микробен живот – било то в миналото или в настоящето: Марс, Европа (луна на Юпитер), Енцелад и Титан (луни на Сатурн). Ако открием, че животът е възникнал независимо два пъти в нашата Слънчева система, това значително ще увеличи шансовете за живот на други места.
От 1960 г. насам разполагаме с възможността да търсим разумен живот извън Земята, използвайки ресурсите на стандартната радиоастрономия. Най-мащабните проекти за търсене на извънземен живот се извършват от института SETI в Калифорния и проекта Breakthrough Listen, базиран в Оксфордския университет в Обединеното кралство.
До момента при нито едно от направените търсения не е открито нищо. Намирането на разумен живот в нашия времеви прозорец – около сто години – на фона на 13,8-милиардната история на вселената е изключително предизвикателство.
Въпреки това, както се отбелязва в една статия в списание Nature от 1959 г. – макар и да е трудно да се оцени шансът за успех, ако изобщо не търсим, шансът спада до нула.
