П редставете си, че усещате буца в стомаха си или че сърцето ви препуска, но не можете да кажете дали изпитвате гняв, тревожност или вълнение. За милиони хора по света това е ежедневие.
Състоянието се нарича алекситимия – дума, произлизаща от древногръцки, която буквално означава „без думи за емоциите“. Противно на някои опростени дефиниции, това не означава липса на способност за изпитване на емоции. По-скоро описва трудност при идентифицирането и разбирането на собствените емоционални състояния.
Това може да звучи като незначително неудобство. Но емоциите правят много повече от това просто да ни казват как се чувстваме. Те ни помагат да интерпретираме преживяванията си, да общуваме с другите, да навигираме в отношенията си и да вземаме решения. Когато емоционалните сигнали са трудни за разпознаване, ефектът може да се отрази на много сфери от живота ни.
5 признака, че може да имате аутизъм
Терминът „алекситимия“ е въведен от психотерапевти през 70-те години на миналия век, за да опише специфичен модел на затруднения.
Той обикновено включва: трудности при разпознаването на собствените емоции и описанието им пред другите; объркване между емоционалните състояния и физическите усещания; както и склонност към външно ориентирано мислене, фокусирано върху фактите, вместо към емоционална интроспекция (самонаблюдение).
Трудно е да се каже точно колко хора живеят с алекситимия, тъй като мнозина дори не подозират за съществуването ѝ, но според настоящите оценки тя може да засяга около 5 до 10% от общото население.
Но как всъщност се усеща алекситимията?
Една от най-честите прояви на алекситимията е неспособността да се разграничи емоционалното състояние от физическото. Тази буца в стомаха може да бъде отчетена просто като гадене, а ускореният пулс – като физическо натоварване. Човек усеща, че нещо се случва, но емоционалният корен на това усещане остава недостижим.
Друга характерна черта е това, което психолозите наричат външно ориентирано мислене. Хората с алекситимия често се фокусират върху забележимите детайли на дадена ситуация – какво се е случило, какво е казано, какво трябва да се направи.
Последиците от това обаче надхвърлят конкретния момент. Емоциите са един от начините, по които хората общуват помежду си. Те ни помагат да обясним нуждите си, да изграждаме връзки и да разбираме как се чувстват другите.
Когато човек изпитва затруднения да идентифицира и опише собствените си емоции, това става много по-трудно. Околните могат да изтълкуват емоционалната сдържаност при хората с алекситимия като безразличие или дистанцираност, дори когато те всъщност са дълбоко загрижени.
Изследванията свързват алекситимията с редица междуличностни трудности, включително проблеми с емоционалната интимност и удовлетвореността от връзката. Възможно е например някой да знае, че е разстроен от партньора си, без да може да обясни защо, или да изпитва силна обич към приятел, но да му е трудно да изрази това чувство.
Освен това хората с алекситимия често трудно регулират емоциите си, което може да доведе до нездравословни стратегии за справяне. Проучванията свързват алекситимията с поведения като социално оттегляне, потискане на емоциите и избягване, като всяко от тях може допълнително да усложни взаимоотношенията и комуникацията.
Ефектите могат да се разпространят и върху вземането на решения. Нашите емоции ни предоставят информация, която ни помага да преценяваме рисковете и да се справяме с несигурността. Няколко изследвания свързват алекситимията с различия при вземането на решения, особено в ситуации, в които няма ясен правилен отговор и емоционалните сигнали служат за ориентир при избора.
Ако човек не може лесно да прецени дали дадено усещане е страх, вълнение, безпокойство или интуиция, той може да изгуби един от сигналите, на които повечето хора подсъзнателно разчитат, когато претеглят трудни решения.
Връзката с други състояния
Алекситимията не се класифицира като самостоятелно психично разстройство. Тя обаче се среща по-често при хора с определени състояния. Може би най-известната ѝ връзка е с аутизма. Смята се, че около 50% от хората с аутизъм имат и алекситимия.
Тя обаче се свързва и със състояния като посттравматично стресово разстройство (ПТСР), обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), шизофрения, тревожност и депресия, предменструално дисфорично разстройство, както и с редица хронични заболявания, сред които и рак.
Не всеки с тези състояния има алекситимия, както и много хора с алекситимия нямат нито едно от тях. Въпреки това, припокриването е мотивирало изследователите да проучат дали трудностите при идентифицирането на емоциите не допринасят за някои от предизвикателствата, наблюдавани при тези толкова различни диагнози.
Това припокриване може да направи алекситимията трудна за улавяне. Пациентите могат да търсят лечение за определено състояние, без да осъзнават, че неспособността да разпознават емоциите си е част от пъзела.
Макар че алекситимията може да бъде сериозно предизвикателство, тя не е нещо необратимо. Буцата в стомаха, препускащото сърце, напрежението в раменете – всичко това може да носи информация. Задачата е човек да се научи как да я разчита.
Инструменти като повишаването на емоционалната интелигентност, медитацията и различните видове терапия могат да помогнат на хората, живеещи с алекситимия, да се свържат с емоциите си и да се научат да интерпретират това, което тялото им се опитва да им каже.
