Тайван - фронтът на Втората студена война

С блъсъкът между САЩ и Китай за глобално господство е вече факт и фронтът е съответстващо широк - простира се от Атлантика, където американците възпират китайските икономически интереси в Гренландия и за пръв път от 80-те години насам правят флотски маневри в Баренцево море, през Европа и Средна Азия, където се строи "Един пояс, един път", чак до Източна Азия и Тихия океaн, където САЩ разполага противоракетни системи THAAD на Корейския полуостров, а Китай се въоръжава постоянно с нови интерконтинентални балистични ракети. 

1945: Как Сталин надхитри Чърчил и Рузвелт

Конкуренцията е в пристанищата, фабриките и медиите, където се води търговска война, технологичен протекционизъм и надпревара в черния пиар. Както и в Първата студена война, въпросът който ни интересува е в коя точка на света и по какъв повод това напрежение би могло да избухне в конфликт. 

Един пресен пример, който заслужава внимание, но който остана в сянката на короновирус пандемията, се разгърна през последните седмици в китайските морета, където ябълка на раздора се оказа Тайван. Неговата прездиентка Цай Инг-уен вчера се закле за втори мандат и произнесе програмна реч, която е способна да размести пластовете в Тихия океан. 

Как Вили Бранд „размрази“ Студената война

Но да си припомним контекста. 

Остров Тайван, приютил победеното в гражданската война националистическо правителство, поначало има сложни отношения с континентален Китай, където управлява комунистическата партия. В продължение на десетилетия Китайската народна република (ръководена от компартията) и Република Китай (ръководена от партията Гоминдан) претендират едновременно за легитимна власт над цялата държава. 

През 1992 се стига от известен консенсус, който е наречен "принцип за единен Китай" и чрез който двете партии се съгласяват, че Китай представлява само една единствена държава, независимо от спора кое е нейното легитимно правителство. По същото време обаче, военният режим в Тайван се разпуска и демократизира, в политическия живот навлизат нови партии, някои от които представляват коренното население на острова, което не желае да участва в китайския граждански конфликт и вместо това говори за "тайванизация", т.е. за самостоятелен път на Тайван като държава, която не нито зависима от Китай, нито предявява свои претенции към него. 

Берлинската стена: 28 години в 28 снимки

Една от тези партии, Демократичната прогресивна партия, управлява Тайван в момента и нейната президентка Цай Инг-уен скоро спечели втори мандат. Тя отдавна показва намерението си да се дистанцира от принципа за един Китай, за което получава гръб и насърчение от САЩ. Така, по неповторима ирония на съдбата, Пекин предпочиташе и подкрепяше нейния противник на изборите, Хан Го-ю от Гоминдан - партията срещу която комунистите са воювали в гражданската война - тъй като Гоминдан поне поддържат политиката на един Китай.

От началото на тази година, под сянката на пандемията, около Тайван ескалираше китайско-американско напрежение. Преизбирането на Цай Инг-уен през януари с огромен резултат (8 срещу 5 милиона гласа) беше възприето от нея и нейната партия като мандат за все по-голямо отдалечаване от Китай и "тайванизация". 
Дори беше гласувана на първо четене промяна в Закона за ръководене на отношенията между Тайван и континента, която да заличи от текста фразата "бъдещо обединение". През това време Тайван влезе в Световната здравна организация със статут на наблюдател, което противоречи на становището на Пекин, според което Тайван не е самостоятелна държава и не може да членува в международни организации. В отговор Китай започна рано през пролетта военно учение в Бохайско море, което представляваше симулация на морско-пехотен десант в Тайван. 

Това трябваше да послужи като предупреждение за Цай Инг-уен да не насилва своя късмет и да държи умерен тон в програмната си реч през май. За да подкрепи и да влее кураж на президентката, американският тихоокеански флот също започна серия от заплашителни учебни маневри в Жълто море, Китайско море и Тайванския проток. Четиридесет изтребителни полета са осъществени в последните месеци, някои които в непосредсвена близост и до Хонг-Конг. 

През март и април американски бойни кораби - разрушителите "Маккембъл" и "Бари" - дори нарушиха неколкократно териториалните води на Китай около до Параселските острови. Само преди седмица американският тихоокеански флот публикува снимка на друг разрушител, корабът Рафаел Пералта, който маневрира близо до Китай. Екипажът е подреден на палубата, така че да изписва числото 115. Това са дните прекарани в открито море... но също така и точният брой морски мили, които ги делят от китайския бряг.

Окуражена от американското присъствие, Цай Инг-уен произнесе много ясна реч, без недомлъвки и витиевати фрази - Тайван ще отрече доктрината за "една държава, две системи" и ще върви по друг път. Тя получи официални поздравителни адреси от високопоставени служители на американската администрация като Майк Помпео, който дори се обърна към нея с титлата "президент", което събуди веднага остра реакция от Пекин - американски държавен секретар никога досега не е адресирал официално правителството в Тайпей. 

Как Лондон и Берлин създадоха новия ислямски джихад

Вижда се с просто око, че спорът е и идеологически обагрен от американската страна, тъй като Помпео и зам.-съветникът по национална сигурност Матю Потинджър наблягат реторически на "виталната демокрация" на Тайван, сравнена с авторитарния комунистически режим на континента. На този контраст те приписват и различното според тях справяне с коронавирус пандемията, която беше много успешно овладяна на малкия остров. 

Потинджър отиде и по-далеч в уязвяването на Китай, цитирайки известен демократичен активист и участник в протестите на площада Тянанмън през 1989. Ако има нещо, което тревожи Пекин повече от загубата на малкия остров, то е именно идеологическото оръжие което той представлява с алтернативната си система. Затова и въпросът за Тайван е червена линия за китайската политика, нещо което външното им министерство побърза да напомни на САЩ веднага и се закани да отговори на провокацията срещу регионалния мир. На свой ред САЩ обяви днес планирана продажба на 18 модерни торпеда за тайванските подводници.

Китай и САЩ са напълно наясно, че глобалното съперничество между тях има дълъг хоризонт в бъдещето и не може да бъде разрешено с една битка. Конфликтът ще се разгръща постепенно и позиционно още много години, но едно е сигурно - Тайван винаги ще се намира на фронтовата линия.