О рбитата на спускаемата сонда „Космос 482“ се разпада и се очаква тя да навлезе отново в земната атмосфера по някое време от 9 май до 10 май 2025 г., с център приблизително на 10 май в 07:30 UT. Тъй като сондата е проектирана така, че да издържи на навлизане в атмосферата на Венера, възможно е тя да преживее повторното влизане в Земята и да достигне повърхността, съобщават от NASA.
Към 8 май стана ясно, че мястото на кацане може да бъде навсякъде между 52 N и 52 S географска ширина. Часът и мястото на влизане в атмосферата би трябвало да бъдат известни по-точно днес, но несигурността ще бъде доста значителна до самото влизане.
Тази мисия беше опит за сонда на Венера, която не успя да излезе от ниска околоземна орбита. Тя е изстреляна от ракета-носител SL-6/A-2-e 4 дни след атмосферната сонда „Венера 8“ и има идентичен дизайн и план на мисията. След като постига паркинг орбита около Земята, космическият кораб прави очевиден опит да се изстреля в траектория за трансфер към Венера. Той се разделя на четири части, две от които остават в ниска околоземна орбита и се разпадат в рамките на 48 часа, а две части (вероятно спускаемата сонда и отделеният двигателен блок на горната степен) отиват в по-висока орбита с размери 210 x 9800 km. Предполага се, че неизправност е довела до изгаряне на двигателя, който не е достигнал достатъчна скорост за прехвърляне на Венера и е оставил полезния товар на тази елиптична земна орбита. Орбитата на спускаемата сонда се разпада с времето и се очаква тя да навлезе отново в земната атмосфера на или около 10 май 2025 г.
Космически кораби и подсистеми
Космическият апарат „Космос 482“ се състоеше от тяло носител и спускаема сонда с обща стартова маса 1184 кг. Спускаемият апарат представлява изолиран сферичен съд под налягане с маса 495 кг., с подобна конструкция като тази на сондата "Венера 7". Тя имаше горна обвивка, която щеше да бъде изхвърлена при навлизане в атмосферата, за да се разгърне парашутът с площ 2,5 кв. м и да се открият антената и инструментите. Сондата се захранваше от батерии. Нейните уреди включваха сензори за температура, налягане и плътност, както и акселерометър, радиовисотомер, анемометър, гама-спектрометър, газов анализатор, видими фотометри и радиопредаватели. За повече информация относно идентичния спускаем апарат „Венера 8“.
Носещата шина е базирана на дизайна на 3MV, използван за "Венера 4". Тя представляваше цилиндър с височина 3,5 метра. Две крила от слънчеви решетки с площ от 2,5 метра имаха размах от 4 метра. Поради близостта на космическия кораб до Слънцето на Венера крилата бяха само частично покрити със слънчеви клетки. Параболична антена с диаметър 2,3 метра с висока печалба, заедно със спираловидни конусовидни антени с ниска печалба, монтирани на стрели, осигуряваха комуникациите. Газовите тръби за пренос на топлина зад антената, които бяха обърнати встрани от Слънцето, осигуряваха топлинен контрол. Контролът на положението на космическия кораб се осигуряваше от микродвигатели и сензори за Слънцето, Земята и звездите. Задвижващата система беше монтирана в единия край, а сондата на спускаемия апарат - в другия. Той съдържаше и детектори за енергийни частици, детектор за слънчевия вятър и ултравиолетов спектрометър.
От 1962 г. името „Космос“ се дава на съветските космически кораби, които остават в околоземна орбита, независимо дали това е планираната им крайна дестинация. Определянето на тази мисия като планирана планетарна сонда се основава на данни от съветски и несъветски източници и исторически документи. Обикновено съветските планетарни мисии първоначално са били извеждани в околоземна паркинг орбита като платформа за изстрелване с ракетен двигател и прикачена сонда. След това сондите са били изстрелвани към целите си със запалване на двигателя с продължителност около 4 минути. Ако двигателят се повреди или изгарянето не завърши, сондите се оставят в околоземна орбита и получават обозначение „Космос“.
