През 2009 г. продължиха войните и въоръжените конфликти из целия свят, които с години вземат хиляди жертви, сеят разруха и ужаси.
В Ирак планът за изтегляне на американските сили до края на 2011 г., породи опасения, че местните сили за сигурност не ще могат да съхранят крехкия мир.
През юли САЩ твърдяха, че ситуацията е "изумително различна", след като американските военни се изтеглиха от градските бази и вече служат основно като съветници на иракските сили.
През ноември насилието в Ирак бе на най-ниското си равнище от началото на военната операция на САЩ през март 2003 г.,но след това - в началото на декември - при пет експлозии на коли бомби срещу правителствени сгради бяха убити 120 души и над 450 бяха ранении.
След много спорове депутатите в Багдад одобриха избирателния закон и това проправя път към парламентарни избори в началото на 2010 г. с надеждата, че се прави важна стъпка към политическо помирение и изтегляне на американските войски от страната.
От гледна точка на сигурността на САЩ и на целия свят в битката с тероризма най-важна сега е войната в Афганистан.
"Трябва да се обединим, за да завършим тази война с успех. Защото тук е заложено не само доверието в НАТО. Заложена е сигурността на нашите съюзници и на света", заяви президентът Барак Обама.
И поясни: „Не сме загубили в Афганистан, но страната се върна назад през последните години. Няма непосредствена заплаха от сваляне на афганистанското правителство, но талибаните набраха сила."
Обама обяви, че през първата половина на 2010 г. ще изпрати допълнително 30 хил. войници в Афганистан, с което общият брой на американските военни в тази страна ще достигне 100 хил. души. Той твърди, че целта е да се ускори предаването на контрола върху сигурността на афганистанските сили и американските части да започнат да се изтеглят от страната през юли 2011 г.
Във Вашингтон определят Афганистан и Пакистан като "епицентър на насилствения екстремизъм на Ал Кайда.
„Оттам бяхме нападнати на 11 септември и в момента Ал Кайда готви нови атентати", заяви Обама и сякаш предрече това, което се случи точно на Рождество Христово.
През май САЩ, Пакистан и Афганистан обявиха, че обединяват усилията си в борбата срещу Ал Кайда и свързаните с нея терористични групировки. Целта на трите правителства е да се ликвидира присъствието на терористи в някои райони на Пакистан и Афганистан и да им се отнеме напълно възможността да застрашават живота както на местни жители, така и на чужденци.
Въпреки пропагандните усилия на Москва, че отдавна е нанесен силен удар срещу севернокавказките сепаратисти и е ограничена реалната терористична заплаха в Чечения и региона, в края на ноември бе извършен първият голям терористичен акт в Централна Русия от пет години. Политическите последици са очевидни, защото беше нанесен сериозен пробив в "антитерористичната отбрана" на Русия.
През април 2009 г. по поръчение на президента Медведев руската Федерална служба за сигурност отмени заповедта от 1999 г., с която Чечения бе обявена за зона на антитерористични операции.
Но след това трима руски военни загинаха, след като колата им попадна под обстрел и на 24 април, четири от 15-те окръга в Чечения отново бяха обявени за "зона на антитерористична операция".
Оперативният щаб реши да предприеме антитерористична операция в планински райони. През ноември в Грозни беше обявено, че е бил убит Ислам Успаходжиев - най-близкият съратник на бунтовническия лидер Доку Умаров.
Гражданска война години наред съсипваше Шри Ланка тамилски сепаратисти се биеха с редовната армия, на чиято страна бяха и две паравоенни групировки.
Но през май т.г. президентът Махинда Раджапакса официално обяви страната за "освободена от сепаратисткия терор", докато държавната телевизия излъчваше кадри с трупа на убития лидер на Тамилските тигри.
Тежки сражения с бувтовници периодично се водят в Ангола и в областта Дарфур в Судан.
От 1948 г. не спира въоръженият конфликт в Мианма - жестока гражданска война между управляващата военна хунта и етнически малцинства, населяващи северните територии на тази страна, наричана в миналото Бирма. След 1990 г. кръвопролитията са ограничени чрез поредица споразумения за примирие, но въоръжените сблъсъци на централната армия с разпръснати групи бунтовници продължават.
От 1964 г. са въоръжените сблъсъци за незавасимист наЗападна Папуа - най-голямата източна провинция в Индонезия. Като война са били определяни сблъсъците още от времето на холандската колонизация до 1993 г. Но и днес продължават сражения между държавната армия и „Папуа Мердека" (Организация за свободна Папуа).
Конфликтът в Колумбия е най-старата и най-продължителна война между нелегалната организация ФАРК (Fuerzas Armadas Revolucionarias de Colombia) и редовната армия, подсилена с гражданска гвардия.
Началото е в периода 1948-1957 г., когато гражданската война е била наричана „La Violencia" (Насилието). Сблъсъците с много жертви продължават и нето едната, нито другата срана се съобразяват със страданията и жертвите на цивилното население.
От 2005 г. в Колумбия се възобнови с особена жестокост и още една война, чийто корени са в 60-те години на миналия век - между армията и ELN (Ejército de Liberación Nacional). Преди 43 години в Чад са започнали сблъсъци между бунтовници и армията. Те продължават без прекъсване от момента на обявяването на независимостта на тази африканска държава.
Воюват две групи бунтовници - "Движението за демокрация и справедливост" (Mouvement pour la Démocratie et la Justice au Tchad - MDJT) und "Националната съпрротивителна армия" (Armée Nationale de Résistance - ANR), които се бият с често сменящите се военни правителства в столицата.
В планинските райони на Североизточна Индия, в малкия щат Нагаленд населението (под 2 млн. души) настоява за формиране на самостоятелен щат още след оттеглянето на британците през 1947 г. Искането било изпълнено след гражданска война продължила от 1953 до 1963 г.
След временно спокойствие през 1969 г. започва нова война с искане този път за отцепване от държавата и пълна независимост. През 1975 г. войната е обявена за приключила, но отделни въоръжени групи на National Socialist Council of Nagaland (NSCN) продължават да се бият с редовната армия.
Тежки кръвопролитни конфликти раздират и други индийски територии - Кашмир - спорна територия със съседния Пакистан , както и искащата независимост територия Асам - щат с населене 30 млн. в Източна Индия, където Обединеният фронт за освобождение (United Liberation Front of Asom - ULFA) се бори за независимост и води партизанска война от десетилетия.
Началото на войната между Комунистическата партия във Филипините, която е сформирала и поддържа собствена армия, и редовната армия е през 1970 г. Кървавият конфликт е заради обществено-политическата система, идеология и отзвук в света.
Бунтовниците контролират провинции в отдалечения район Лузонс и на островите Масбате, Миндоро и Цебу, както и в централната провинция Минданаос. Няма изгледи за прекратяване на сраженията, макар постоянно да се водят преговори.
Във Филипините с официалната законна власт воюва и силнатаислямска сеператистка организация „Фронт за национално освобождение на Моро" (Moro Islamic Liberation Front (MILF), която настоява за цялостна автономия, достъп до природните ресурси и ислямска форма на управление за райони, които обхващат една трета от цялата територия на държавата.
Войната на ислямската радикална групировка „Хизбула" срещу държавата Израел е с корени през 1982 г. и беше подновена особено ожесточено през 2006 г., когато Израел започна офанзива заради двама отвлечени войници. последните удари на израелсака армия срещу райони и сгради, обявени за свърталище на терористи в ивицата Газа, бяха преди два дни.
В Турция кюрдски организации сред които най-силна е ПКК, водят истинска война с властите с искане за отцепване на независим Кюрдистан. Корените на този конфликт са още през 1920 г., когато в рамките на Османската империя е била обещана автономия на кюрдите.
Над 20 години води партизанска война срещу правителството организацията „Армия за съпротива" (Rebellion der Lord's Resistance Army - LRA) в Северна Уганда. Цел на бунтовниците е християнизация на страната, а това е свързано с брутални и кървави стълкновения и десетки хиляди жертви. Както и с 1,6 млн. бежанци. Все пак през февруари 2008 г. беше постигнато примирие и спиране на военните действия, но докога това ще продължи не се наема да прогнозира никой.
Гражданската война в Сомалия пламна през 1988 г. Едно правителство, обявяващо се за законно и признато от международната общност, контролира малка част от страната. Северна Сомалия е на практика самостоятелна, а в други райони на власт са местни кланове. Битки се водят и с племена в съседна Етиопия.
Не помагат нито мирните преговори, започвали 14 пъти през последните 18 години, нито хилядите миротворци, изпращани от Африканския съюз, нито мисиите на ООН, които се опитват да помогнат за формиране и налагане на власт на единно правителство.
В същото време не намаляват нападенията на сомалийските пирати, които се прочуха с арогантните си действия и с прибираните огромни откупи за отвлечени кораби. В края на 2008 г. ЕС одобри първата в историята си военноморска мисия, която ще се бори с нарастващата активност на сомалийските пирати край бреговете на Сомалия и в Аденския залив.
От 1992 г. в Алжир война срещу правитеството води местната организация на Ал Кайда (Salafiste pour la Prédication et le Combat - GSPC). Корените на този конфликт са далеч, в началото на 20-те години на 20 век, когато се създава ислямистко движение за борба с френските колонизатори. Това движение спечели избори през 1991 г., но след военен преврат, резултатите бяха отменени. От тогава терористите извършиха стотици нападения и избиха хиляди хора.
Бунтовници оспорват законните правителства и в три южни провинции на Тайланд.
Шиитска фанатизирана организация се бори с правителствените сили в Йемен, страна, която се е превърнала в последното убежище на желаещите да станат терористи.
Тежки битки между християни и мюсюлмани от години има в Нигерия.
През последните две години с нова сила пламна конфликтът на народаТуарег, който живее в пустинята Сахара, в Северен Нигер и Мали. Тяхната борба за независимост и за право да живеят според своите традиции води началото си още от 19-и век.
Още от "Обзор на годината и десетилетието 2000-2009".
