Едва една трета от ромите в Централна и Източна Европа имат работа и осигурено препитание, сочи доклад на Световната банка, представен днес в Брюксел.
Според данните, около 35% от ромското население в България, Чехия, Сърбия и Унгария работи, като единствено в Словакия се отчитат по-добри резултати - 55% от това малцинство на възраст 15-64 години има заетост.
При жените от ромски произход в посочените страни се отчита още по-висока безработица - близо 75% (България, Чехия и Унгария).
Най-лоши резултати в тази област отчита Сърбия - едва 9% от ромските жени имат постоянна работа.
В обхванатите от изследването държави е установено, че рискът от безработица сред ромите е два пъти по-голям, отколкото при останалото местно население.
За България се отчита, че 81% от ромите са заплашени от липсата на заетост, а най-високият резултат в тази посока е в Румъния - 87%.
Общо 6% от българите и 42% от българските роми са заявили, че са си легнали поне веднъж гладни през последния месец. Отново в Румъния се отбелязват най-лошите резултати по този въпрос - 61% от анкетираните роми не са вечеряли поне веднъж в последните 30 дни. Това е 10 пъти повече от подобните отговори, получени от останалите участници в допитването от неромски произход.
Според представените резултати, в България ромите са два пъти по-изложени на бедност (80%) от етническите българи. Сходни са данните в Унгария, Чехия и Словакия.
Ромите в България, Румъния и Унгария изглеждат най-бедни, тъй като едва от шест до осем процента от тях заявяват, че са в състояние да посрещнат непредвидени разходи. В останалите държави с традиционно ромско население разликата по този въпрос е от три до 10 пъти, в сравнение с останалите етнически групи.
Световната банка предлага разгръщане на схемите за микрокредитиране на ромското малцинство, тъй като съществена част от работещите представители на това малцинство се определят като "самонаети", т.е. развиват икономическа дейност, независимо от работодател.
Еврокомисарят по заетостта, социалните въпроси и приобщаването Ласло Андор коментира, че проект, осъществен в Унгария, дава пример за добър опит в усилията за преодоляването на безработицата сред ромите. Проектът предвижда отпускане на социални микрокредити за представители на малцинството, които желаят да развиват самостоятелна икономическа дейност.
Комисарят отбеляза, че подходът за икономическото приобщаване на ромите следва да засяга също въпросите на образованието, здравеопазването и жилищното настаняване.
Зам-председателят на Европейската комисия Вивиан Рединг пледира за образование за ромските деца, за да може след 10 години да не възникват същите проблеми като днес.
"Ако не успеем да образоваме тези деца, ако не успеем да им намерим нормална работа, ще имаме още едно изгубено поколение и след 10 години ще се сблъскаме със същите проблеми като тези, които имахме това лятото във връзка с разтурването на незаконните лагери. А ние не искаме това да се повтаря", каза Рединг пред радио Франс Енфо.
Така тя коментира новината, че във Франция има между 5000 и 7000 ромчета, които не ходят на училище.
В последните седмици стотици роми бяха евакуирани от незаконни ромски селища, които бяха разтурени от властите. Това породи вълна от протести от страна на ромски представители, правозащитни организации и част от левицата.
Правителството на Франсоа Оланд обяви в края на август, че разтурването на лагерите ще продължи, когато това става с решението на съда или когато става дума да се сложи край на рискова или опасна ситуация от санитарно-епидемиологична гледна точка.
