Н арастващото напрежение между Съединените щати и Иран оставя двете страни на ръба на конфронтация. Безпрецедентното струпване на американски военни сили в Близкия изток, съчетано с разчитането на Вашингтон на дипломация чрез демонстрация на сила, ясно увеличи риска от война, такава, която може да обхване Иран и целия регион, с далечни регионални и глобални последици, пише Al Jazeera.
След последните репресии срещу протестите в Иран, американският президент Доналд Тръмп обяви, че е време да бъде свален върховният лидер на страната аятолах Али Хаменей. Администрацията му разположи самолетоносача USS Abraham Lincoln и придружаващите го военни самолети, както и различни системи за въздушна отбрана, включително допълнителни системи THAAD и Patriot, из целия Близък изток.
Докато военните активи се натрупваха, Тръмп заплаши, че ако Иран не се съгласи на сделка, „следващата атака ще бъде много по-тежка“ от американската атака срещу иранските ядрени обекти през юни миналата година.
От американска гледна точка благоприятното споразумение би изисквало Иран да демонтира програмата си за обогатяване на уран и балистичните си ракетни способности, както и да ограничи регионалното си влияние. Такива максимални искания, съчетани с дълбокото недоверие на Техеран към преговори със САЩ, правят сделката малко вероятна. Алаедин Боруерджеди, член на Комисията по национална сигурност и външна политика на иранския парламент, поясни в понеделник, че гражданските ядрени способности, както и ракетните и дронови възможности, представляват „червена линия“ за Техеран.
Това не означава непременно постоянен дипломатически застой. Въпреки това, Техеран интерпретира максималните искания на САЩ като потенциална заплаха за смяна на режима, концепция, която Тръмп и „ястребите“ във Вашингтон и Тел Авив повтарят многократно. В този контекст нова американска атака би представлявала „екзистенциална заплаха“ за Ислямската република, премахвайки всякакъв стимул за сдържаност.
What would be the impact of a US attack on Iran? — Ali A Ghareh Daghi ⤵️
— Al Jazeera English (@AJEnglish) February 4, 2026
🔗: https://t.co/trsmSJUKf1 pic.twitter.com/6V0bQDmt2e
Въздействието на всяко военно действие на САЩ срещу Иран ще зависи основно от типа, мащаба и целите на атаката, като потенциално може да предизвика сериозна криза в Иран, в целия регион и глобално.
Тръмп предпочита хирургически и целенасочени военни операции, които вероятно ще съчетаят отстраняване на висшето ръководство с опити за значителни щети по военните бази на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC), подразделенията на Басидж, паравоенна сила под контрола на IRGC, и полицейски участъци, които САЩ определят като отговорни за стрелба по протестиращи.
Всякакви опити на САЩ за налагане на смяна на режима чрез военни средства неизбежно ще доведат до опасни последици както вътрешнополитически, така и регионално. В Иран атака би могла да доведе до консолидиране на властта, но също така може да предизвика пълен контрол от страна на IRGC или дори вътрешен конфликт.
Атака срещу Иран, подобна на миналогодишната, може да доведе до мобилизиране на иранския народ зад националния флаг и отхвърляне на смяната на режима по няколко причини. Първо, иранският народ се страхува от сценарий, подобен на Сирия и Либия, където настъпи колапс на държавата. Второ, няма надеждна умерена опозиция, която да води промяната. Трето, в Иран съществува силна социално-политическа сплотеност.
Политическите институции, армията и IRGC са добре организирани и разполагат със значителни ресурси, генерирани от санкционната рентиерска система. Освен това значителни сегменти от обществото, особено работническите групи, често наричани „революционери“ са съпричастни с тази структура.
Ако атаката е успешна в насочването към висшето ръководство на Ислямската република, това може да предизвика криза на наследството, да създаде вакуум при вземането на решения и да задълбочи вътрешната конкуренция в режима. В тези обстоятелства напрежението между държавните институции и военните и сигурностните структури ще нарасне. Като се има предвид концентрацията на твърда власт в ръцете на IRGC, вероятността за установяване на държава, доминирана от военни, ще се увеличи.
САЩ и Израел също могат да се опитат да стимулират избухването на гражданска война с цел геополитическо отслабване на Иран. Миналия месец някои американски служители, като републиканския сенатор от Тексас Тед Круз, призоваха за въоръжаване на иранските протестиращи. Това лесно може да се разпространи и към въоръжени групи, като има редица такива, които вече са се сблъсквали с иранските власти и към които САЩ могат да се обърнат.
Какви са възможните сценарии след ударите на САЩ по ядрената програма на Иран
Сред тях са Mojahedin-e Khalq (MEK), бивша „терористична“ организация според САЩ и Европейския съюз; Партията за свободен живот на Кюрдистан (PJAK), въоръжена кюрдска група, търсеща отделянето на западната кюрдска провинция на Иран; Ал-Ахвазия, арабско националистическо движение, подкрепящо отделянето на нефтената провинция Хузестан в югозападната част на страната; Jaish al-Adl (Jundallah), въоръжена група, действаща в югоизточен Иран; и пан-туркски групи в северозападната част, търсещи обединение на туркските населени места в Турция, Азербайджан и Иран.
Предвид продължаващата ескалационна реторика на Вашингтон и опита му с операции за смяна на режими, Иран е приел т.нар. стратегия на „лудия човек“, като едновременно издава примирителни и конфронтационни сигнали. Тази позиция е очевидна в изразената от Техеран готовност за установяване на рамка за преговори със САЩ, заедно с речта на Хаменей в понеделник, която предупреди, че всяка военна атака срещу Иран ще предизвика „регионална война“, подчертавайки преобладаващия приоритет на държавата да предотврати смяна на режима на всяка цена, дори на риск от регионални и глобални последствия.
Иран ясно е заявил, че ще отвърне, включително чрез съюзнически сили в региона, което потенциално може да въвлече Израел и страните от Залива в по-широк регионален конфликт. Това ще предизвика политическа нестабилност и икономическа уязвимост, което от своя страна може да доведе до значителено изтичане на капитали, главно от страните от Залива, както и до увеличаване на потока от бежанци и мигранти към Европа.
Освен това, ако Иран атакува корабоплаването в Ормузкия пролив или енергийната инфраструктура в Залива, това ще предизвика скок в световните цени на петрол и газ, засилвайки волатилността на пазарите, инфлационния натиск от по-високите енергийни разходи и домино ефект върху уязвими икономики, което допълнително ще увеличи миграционния натиск.
В настоящата ситуация всяка военна ескалация от страна на САЩ представлява риск не само за Иран, но и за целия регион. Историята на Близкия изток показва, че веднъж предизвикан, конфликтът се разпространява като пожар, дестабилизирайки целия регион по непредвидими начини.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg.
