М еста за тъмен туризъм като Чернобил, Хирошима и Полетата на смъртта в Камбоджа привличат хиляди туристи годишно – Амелия Нийт от The Independent изследва защо мотивите за посещението на тези места далеч не са толкова мрачни, колкото самата тема.
Почти два милиона души са посетили музея в Аушвиц на мястото на бившия концентрационен лагер в Полша през изминалата година. Островът в САЩ, където някога е функционирал печално известният затвор Алкатраз, посреща около 1,2 милиона посетители годишно. Малко под 15 милиона души са пътували до Хирошима през 2025 г. - 80-ата годишнина от атомната бомбардировка, опустошила града.
Ясно е, че пътуването до места, свързани със смърт и трагедия, наричано „тъмен туризъм“, се радва на широка популярност. Но причините, поради които хората плащат пари, за да се изправят срещу неудобни теми по време на почивката си, все още объркват мнозина.
От паметници до музеи, зони, където са извършени жестокости, и останки о природни бедствия - туристите са привличани от места, които днес служат за възпоменание на изгубените животи и като напомняне за какво е способен светът.
Всеки има своите мотиви да посети тези раздиращи сърцето места: за едни това е изправяне пред част от собственото им минало или семейна история, а за други - огромно любопитство и желание да научат историята на дадено събитие, колкото и жестоко да е било то.
Независимо дали става въпрос за разглеждане на камара от лични вещи, оставени от убитите в Аушвиц, или за четене на имената на хората, изгубили живота си на мемориала за 11 септември, тези места остават важни за онези, които имат лична връзка с трагедиите, и предлагат възможност на останалите да участват в запазването на паметта за засегнатите.
Какво представлява тъмният туризъм?
Основното определение за тъмен туризъм е посещението на място, свързано с трагично събитие в историята, обикновено съпроводено със смърт и страдание.
Д-р Филип Стоун, който основава Института за изследвания на тъмния туризъм към Университета на Централен Ланкашър през 2012 г., заявява пред The Independent, че тъмният туризъм главно изобразява и почита „нашите известни мъртви в рамките на посетителската икономика, чрез музеи и изложби, паметници и исторически обекти, както и атракции за посетители“.
„Той представя трагедии или бедствия за съвременния туристически опит и „трудното наследство“, което това често съпътства. Тъмният туризъм е свързан с оспорвана памет, възпоменание и преживяването на посетителя“, казва той.
„Мъртвите в тъмния туризъм могат да ни предупреждават за нашите собствени борби, глупости или нещастия“, добавя той.
Някои хора не подкрепят напълно тъмния туризъм. Това може да се дължи на опасения, че трагичните места се комерсиализират, или защото определени държави не искат да се представят по този начин в туристическия сектор.
Д-р Стоун обяснява, че тъмният туризъм е „пълен с мениджърски дилеми“ и „политически затруднения“, тъй като посещението на места с мрачно минало може да бъде „етично обвързано“.
Какво НЕ е тъмен туризъм?
Причините защо хората са привлечени от тъмния туризъм са изследвани широко от учените. В Института за изследвания на тъмния туризъм се анализират многоизмерните аспекти на тъмния туризъм в обществото и културата, както и управлението на такива провокативни обекти, музеи и атракции.
„Границата между почитането на паметта и комерсиализирането на мъртвите става все по-размита. Въпреки че в тъмния туризъм никога не се срещаме пряко с трупа, ние се срещаме с адаптирани за туристи разкази за гибелта, а значимите мъртви могат да посредничат в нашето собствено усещане за смъртност“, казва д-р Стоун.
„Тъмният туризъм може да включва вид светско поклонничество, при което се извършват пътувания по стъпките на мъртвите, например на бойни полета или на места на конфликти. Иронично е, че в свят, който сякаш се върти все по-бързо, тъмният туризъм е фокусиран върху смъртта и мъртвите, но може би ни казва повече за живота и живите“, обяснява той.
Създателят на онлайн пътеводителя dark-tourism.com казва, че тази практика е „уважително и просветно“ ангажиране с историята и нейната тъмна страна по начин, който обучава хората, без да сензационализира събитията от миналото.
Уебсайтът добавя, че съществуват редица погрешни схващания за тъмния туризъм, като например, че той включва посещение на бедни райони (т.нар. „турисъм в гетата“), посещение на актуални военни зони („военен туризъм“) или участие в екстремни дейности, които биха могли да поставят хората в опасност, като изследване на пещери („опасен туризъм“).
Тъмният туризъм също така не насърчава неуважително поведение от страна на туристите на исторически места, каквото се наблюдава през годините в Аушвиц с хора, правили си селфита или позиращи за снимки.
Много паметници, музеи и забележителности имат за цел да бъдат места за възпоменание, където хората могат да осмислят историята, докато в същото време служат като ярки напомняния.
Д-р Дънкан Лайт, водещ преподавател по управление на туризма в Университета в Борнмът, който е автор на обзорни доклади за изследванията на тъмния туризъм, казва че има и много други погрешни схващания. „Едно от най-големите е, че хората, които посещават места на смърт и страдание, имат болно и болезнено влечение към смъртта. Въпреки това има много изследвания за това защо туристите ходят на такива места и те практически не откриват доказателства за подобни мотивации“, казва той.
„Вместо това основните причини, поради които хората казват, че посещават места на смърт и страдание, са свързани с учене за миналото; възпоменание на трагични събития; свързване с тях, виждайки сами къде са се случили; отдаване на почит към жертвите; посещение на места, свързани със семейната им история, или посещение на места от значение за националната идентичност. Нито един от тези мотиви не е особено мрачен“, добавя д-р Лайт.
Вижте кои са десетте най-интересни места за тъмен туризъм в нашата галерия.
Добави ни в предпочитани източници в Google
