Д елегация на талибаните се очаква да пристигне в Брюксел на 23 юни, след като Белгия е издала еднодневни визи за участие в разговори с Европейския съюз относно връщането на афганистански мигранти с отказано убежище.
Срещата е организирана от Европейската комисия като част от усилията за ограничаване на нелегалната миграция и ускоряване на процедурите по депортация, въпреки че ЕС официално не признава управлението на талибаните, предаде АФП.
Дипломация без признаване
Контактите между Брюксел и Кабул са изключително чувствителни, тъй като след завръщането си на власт през 2021 г. талибаните не са международно признато правителство.
Въпреки това, в последните години редица европейски държави започнаха прагматични разговори с представители на режима, основно по въпроси, свързани с миграцията и сигурността.
Според Европейската комисия подобни контакти не означават политическо признание, а са „технически диалози“, необходими за изпълнение на миграционната политика на ЕС.
Критики от правозащитни организации
Решението да бъдат издадени визи и да се проведе среща с представители на талибаните предизвика остри реакции от правозащитни организации.
От „Хюман райтс уоч“ заявиха, че Европейският съюз рискува да подкопае собствените си принципи, като от една страна осъжда тежките нарушения на човешките права в Афганистан, а от друга – влиза в практическо сътрудничество с режима в Кабул по миграционни въпроси.
След връщането си на власт талибаните наложиха сериозни ограничения върху правата на жените и момичетата, включително ограничения върху образованието, работата и публичното присъствие, което доведе до международна изолация на страната.
ЕС търси решения за депортациите
Европейският комисар по въпросите на вътрешните работи и миграцията Magnus Brunner защити необходимостта от диалог, като заяви, че няма алтернатива, когато става дума за връщането на граждани с отказано убежище.
По данни на Европейската комисия в периода 2013–2024 г. афганистански граждани са подали около един милион молби за убежище в страните от ЕС, като приблизително половината са били одобрени.
Около 20 държави членки вече подкрепят идеята за връщане на част от афганистанските мигранти без право на престой, особено лица, осъдени за тежки престъпления или смятани за риск за сигурността.
Морални и правни дилеми
Правозащитни организации предупреждават, че депортирането към Афганистан остава изключително спорно заради продължаващата хуманитарна криза и ограниченията на основни права в страната.
Според експерти това поставя Европейския съюз пред труден баланс – между натиска за по-строга миграционна политика и ангажиментите за защита на човешките права.
Очаква се срещата в Брюксел да бъде наблюдавана внимателно както от европейските институции, така и от международни организации, тъй като може да се превърне в прецедент за бъдещи контакти с режима в Кабул.
