Далеч зад тях остават трите десни формации, които преминават 6-процентната изборна бариера - Либералната партия с 12,9%, Либерално-демократическата - с 12,24%, и Съюзът "Наша Молдова" с 9,87%. Избирателната активност бе 59,52 на сто.
Очертава се Партията на комунистите на Молдова (ПКМ) да запази мнозинството си в парламента от последните четири години, като получи 61-62 места от 101 депутати. Това означава мнозинството от 3/5, необходимо за избирането на нов президент през периода между 8 април и 8 юни.
Победата на комунистите потвърждава, че молдовският народ подкрепя програмите на управляващата партия, осъществявани от идването й на власт преди осем години, заяви днес президентът на страната и лидер на комунистическата партия Владимир Воронин.
По думите му приоритетите на управляващите остават непроменени - постъпателно развитие на Молдова, европейска интеграция, уреждане на приднестровския конфликт, възходящо развитие на отношенията с Русия.
Основна цел обаче продължава да бъде подобряването на жизнения стандарт, от който до голяма степен зависи решаването на всички останали задачи.
Комунистите няма да обсъждат държавни постове с молдовската опозиция и ако преговарят с нея, то ще е по други въпроси, подчерта Воронин. Той изяви желание да стане депутат, след като напусне президентския пост. Окончателното решение обаче щяло да бъде взето на партийно съвещание.
Избран за пръв път на висшия пост през 2001 г., Владимир Воронин вече не може да се кандидатира за държавен глава, тъй като е изчерпал лимита от два четиригодишни мандата. През 2005 г. той бе преизбран с гласовете на част от опозицията.
Дошли на власт през 2001 г. с проруска програма, през 2005 г. молдовските комунисти направиха остър завой към Европейския съюз, напомня АФП.
Междувременно те продължиха да ухажват и Москва, тъй като Кишинев много зависи от Русия - както от газовите й доставки, така и за бъдещо уреждане на кофликта в сепаратисткия Приднестровски регион, за който не се отнася вчерашния вот.
Силният проевропейски уклон на левите се дължи на прагматични съображения, тъй като Молдова получава доста значителна помощ от ЕС за икономическото си развитие, отбелязва местен аналитик.
В края на 2008 г. Европейската комисия обяви, че е готова да преговаря с Кишинев за асоцииране и зони за свободна търговия.
Източник: БТА
Последвайте ни
