П роцесът на присъединяване на Северна Македония към ЕС е възпрепятстван от 20 години, „но не въз основа на обективните критерии от Копенхаген, а по субективни, националистически причини”, като последното условие на ЕС за започване на преговори е „нова, наложена промяна на конституцията на страната", заяви по време на словото си на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк президентът на Северна Македония Гордана Силяновска.
„Конституцията като lex superior и обществен договор между гражданите, в смисъла на думите на Русо, е най-вътрешният въпрос на всяка държава. Нашата конституция предвижда четири вносители на промени - президентът, правителството, най-малко 30 членове на парламента и 150 000 граждани. Ясно е, че упълномощен вносител на изменения не може да бъде нашият съсед, нито ЕС. Посочвам, че обуславянето на началото на преговорите с нови конституционни промени отваря отново въпросите за историята, културата и езика, за които бяхме убеждавани, че са затворени с Преспанското споразумение с Гърция. Постоянно ни предупреждават, че споразуменията трябва да се спазват: Pacta sunt servanda. Съгласна съм, но отбелязвам, че Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България не съдържа никакви разпоредби за конституционни изменения. Накрая, с учредителните актове ЕС се определя като „единство на многообразието“ и се ангажира да зачита „културното и езиково многообразие“, „националната и културна идентичност“, „достойнството и почтеността“. Как е възможно тогава да се изисква от нас да обсъждаме и преговаряме със съсед за нашата история, култура и език?”, попита Силяновска.
България изрази загриженост за действията на РСМ
Пред Общото събрание на ООН президентът на Северна Македония казва още, че държавата ѝ не иска спорове със съседите си, че желае интеграция в ЕС, но „без допълнителни и специални условия и със запазено национално достойнство”.
„Трябва ли да сме в дневния ред на Съвета за сигурност, за да може ЕС да деблокира разширяването ни? Ако Европейският съюз иска да бъде геополитически съюз, той не трябва да оставя Западните Балкани в геополитически вакуум”, посочи Силяновска.
По думите ѝ в света започва „нова геополитическа ера”, но „вместо единен международен ред, сякаш се появяват паралелни порядки, всеки със свои собствени правила, ценности и интереси, които често са насочени един срещу друг”.
РС Македония отговори на България за писмото на Георгиев
Тя изрази силна загриженост за неотдавнашните нарушения на въздушното пространство на Полша, Румъния и Естония, и убеденост и че устойчивият мир в Близкия изток трябва да бъде постигнат само чрез диалог и дипломация, в съответствие с международното право.
„За да бъде една ефективна Организация на обединените нации, Съветът за сигурност трябва да бъде реформиран, за да бъде по-приобщаващ, ангажиран и отговорен за поддържането на международния мир и сигурност. Общото събрание трябва да се превърне в представителен орган за политики, а не в дискусионен клуб. Реформата е необходима не само заради стари, но и заради нови предизвикателства. Изкуственият интелект носи огромни възможности, но и неизчислими рискове за нашата цивилизация. Това не е просто технологичен скок. Неговото въздействие може да е по-голямо от индустриалната и дигиталната революция. Осъзнавайки това, моята страна и аз подкрепяме предложението изкуственият интелект да стане един от приоритетите на 80-ата сесия”, подчерта Силяновска.
