„Конституционният съд ще реши дали има основание за продължаване на внесена за разглеждане инициатива и както в България, така и в Македония решенията му са окончателни, изпълними и не подлежат на коментар”, обяви президентът на Северна Македония Гордана Силяновска след писмото на българския министър на външните работи Георг Георгиев до външните министри на Европейския съюз.
В него Георгиев пише, че одобреното през юли 2022 г. на европейско равнище пакетно споразумение остава единственият възможен път за напредък на Северна Македония към ЕС.
През август Конституционният съд на Северна Македония образува дело за установяване на конституционността и законността на протокола от второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия на Република Северна Македония и България.
В протокола от второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия се посочва, че правителството на Република Северна Македония се съгласява, че следващата Междуправителствена конференция с ЕС за приключване на етапа на отваряне на преговорите за членство на Република Северна Македония в ЕС ще се проведе, след като Северна Македония включи българите в Конституцията си. Това условие беше одобрено както от България и Северна Македония, така и от страните членки на ЕС. Тоест сегашното дело в северномакедонския Конституционен съд може да се разглежда като опит за едностранно нарушаване на международно споразумение с ЕС.
България изрази загриженост за действията на РС Македония
„Неприятно ми е да коментирам подобни твърдения, както е неприятно да се правят коментари за работата на Конституционния съд. Конституционните съдилища са извън разделението на властите в държавата и със сигурност не са под юрисдикцията на политици от съседни държави“, каза Силяновска
Делото в Конституционния съд на Северна Македония е образувано по искане на бившия депутат Лиляна Поповска.
Вносителката на инициативата Поповска иска отмяна на протокола, позовавайки се на Виенската конвенция за правото на договорите, с мотива, че протоколът противоречи на императивните норми на международното право. Тя посочва, че в Северна Македония процедурата е била непрозрачна, за разлика от България, където парламентът е обсъждал текста преди подписването му.
Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска смята за ненужно приемането в парламента в Скопие на нова декларация за „червените линии“ за европейска интеграция на Северна Македония, която председателят на най-голямата опозиционна партия СДСМ Венко Филипче обяви, че ще внесе в законодателния орган. От Охрид Силяновска призовава всички политически партии да се споразумеят как ще действат.
„Имаме декларация и не само една, а няколко декларации, които сме приели в парламента и те не бяха спазени. Дори не спазихме резултата от референдума (за промяната на името на страната - бел. ред.), камо ли „червените линии“. Не разбирам какво означава „червените линии“ в това отношение, особено не разбирам аргумента, че ако съседът все пак посегне към вето, тогава ще прекратим преговорите”, каза Силяновска.
Съдът в РС Македония се зае с ключов документ с България
През 2018 г. в тогавашната Бивша югославска република Македония се проведе референдум за подписването на договор с Гърция, който промени името на страната на Северна Македония и отвори пътя ѝ към НАТО. 90% гласуваха положително, но избирателната активност не достигна необходимото ниво за признаването на резултата. Въпреки това властите в Скопие подписаха договора.
Според Силяновска най-важното е политическите партии, както управляващите, така и от опозицията, да постигнат консенсус за поведението им извън Северна Македония.
„Ако лидерите на опозицията и лидерите на всички партии говореха в един глас, че ние мислим това и това, че това е най-доброто решение, със сигурност щяха да се държат различно спрямо нас. Отговорно твърдя, че ръководителят на Европейския съюз Коща каза, че промените с отложено действие са изключителен ход. Някой мисли ли, че ще предлагаме конституционни промени с отложено действие, ако няма конституционно основание за това? Първите конституционни промени бяха с отложено действие, а и последните промени от Преспа също бяха с отложено действие. Отложеното действие се определя със закон”, добави Силяновска.
