Т арар — роден около 1772 г. и известен единствено с това име — бил войник във Френската революционна армия, прочут с почти нечовешкия си апетит. Армията вече била учетворила хранителната му дажба, но дори след като изяждал достатъчно, за да нахрани четирима мъже, той продължавал да рови из купищата отпадъци, поглъщайки всяка изхвърлена частица.
Най-странното било, че той винаги изглеждал гладен. Младият мъж тежал едва 45 килограма и изглеждал постоянно изтощен и разсеян. Проявявал всички признаци на тежко недохранване — с едно изключение: консумирал количества храна, достатъчни за малка казарма.
Вероятно немалко негови другари просто искали да се отърват от него. Освен че поглъщал армейските дажби, Тарар излъчвал толкова силна смрад, че от тялото му сякаш се вдигала видима пара — като в карикатурен анимационен филм.
За двамата военни хирурзи, д-р Курвил и барон Пърси, Тарар бил твърде необикновен, за да бъде пренебрегнат. Кой бил този човек, питали се те, в чието гърло можело да се излее цяла количка с храна и който пак да остане гладен?
Tarrare had history’s most insatiable appetite and you won't believe what he ate https://t.co/5ZQlXGwI93 pic.twitter.com/VZPLUp8jhi
— Fascinating (@fasc1nate) January 24, 2026
- Тарар – човекът, който поглъщал котки цели
Апетитът на Тарар го съпътствал през целия му живот. Когато бил тийнейджър, родителите му, неспособни да си позволят огромните количества храна, необходими за изхранването му, го изгонили от дома си.
Тарар поел по собствен път като пътуващ шоумен. Присъединил се към група проститутки и крадци, които обикаляли Франция, изнасяйки представления, докато едновременно с това ограбвали публиката. Тарар бил една от звездните им атракции — невероятният мъж, който можел да яде всичко.
Масивната му, деформирана челюст се отваряла толкова широко, че той можел да изсипе цяла кошница с ябълки в устата си и да задържи дузина от тях в бузите си като катерица. Поглъщал тапи, камъни и живи животни цели — за едновременното възхищение и отвращение на тълпата.
Според свидетелства на очевидци: „Той хванал жива котка със зъби, разкъсал я, изсмукал кръвта ѝ и я изял, оставяйки само голия скелет. Ял е и кучета по същия начин. Веднъж се казва, че е погълнал жива змиорка, без да я дъвче.“
Репутацията на Тарар го следвала навсякъде — дори сред животните. Барон Пърси отбелязва в бележките си: „Кучетата и котките бягаха ужасени от появата му, сякаш предусещаха съдбата, която той им подготвяше.“
- Мъжът с ужасяващата миризма, който озадачил лекарите
Тарар сериозно озадачил хирурзите. На 17-годишна възраст той тежал едва 45 килограма. Въпреки че ядял живи животни и боклуци, изглеждал психически здрав. На пръв поглед бил просто млад мъж с необяснимо безкраен апетит.
Тялото му обаче било всичко друго, но не и нормално. Кожата му се разтягала до невероятни степени, за да побере храната, която натъпквал в хранопровода си. Докато ядял, тялото му се издувало като балон, особено в коремната област. Малко след това отивал до тоалетната и изхвърлял почти всичко, оставяйки след себе си сцени, които лекарите описвали като „зловонни отвъд всякаква представа“.
Когато стомахът му бил празен, кожата му увисвала толкова силно, че можела да се завърже около кръста му като колан. Бузите му висяли като уши на слон.
Именно тези гънки били част от тайната как успявал да побере толкова много храна в устата си. Кожата му се разтягала като ластик, позволявайки му да тъпче цели купища храна в огромните си бузи.
Всичко това обаче било съпроводено от непоносима миризма. В медицинските досиета се казва: „Често смърдеше толкова силно, че не можеше да се изтърпи на разстояние от двадесет крачки.“
Тялото му било горещо на допир, той непрекъснато се потял, а потта му миришела на канализация. От него се вдигала пара — видим облак от гнила смрад.
18th century France. A man could eat an entire cow in one sitting. He ate live animals whole. Doctors caught him drinking patients' blood and eating corpses.He was real. His name was Tarrare. 🧵🧵🧵🧵 pic.twitter.com/qW0qCScTTV
— Historic Oddity (@HistoricOddity) January 29, 2026
- Тайната военна мисия на Тарар
Когато лекарите го открили, Тарар вече се бил отказал от живота на артист, за да служи на Франция. Но армията не го искала.
Той бил изтеглен от фронта и изпратен в хирургическа зала, където барон Пърси и д-р Курвил провеждали серия от експерименти, опитвайки се да разберат това медицинско чудо.
Един човек обаче видял потенциал в него — генерал Александър дьо Боарне. Франция била във война с Прусия и генералът смятал, че странното състояние на Тарар го прави идеален куриер.
Дьо Боарне провел експеримент: поставил документ в дървена кутия, накарал Тарар да я погълне и изчакал тя да премине през тялото му. След това накарал войник да извади кутията и да провери дали документът все още е четим.
Експериментът проработил и Тарар получил първата си мисия. Преоблечен като пруски селянин, той трябвало да се промъкне през вражеските линии и да предаде строго секретно съобщение на пленен френски полковник — скрито в кутия в стомаха му.
- Проваленият шпионски опит
Тарар не стигнал далеч. Човек с отпусната кожа и гнила миризма, която се усещала отдалеч, неизбежно привлякъл внимание. А тъй като не говорел немски, прусаците бързо разбрали, че пред тях стои френски шпионин.
Той бил съблечен, претърсен, бит с камшик и измъчван с часове, преди да признае. Накрая разкрил тайната за съобщението, скрито в стомаха му.
Оковали го и чакали. Часове наред Тарар седял, измъчван от вина и страх, докато червата му най-сетне се раздвижили.
Когато извадили кутията, пруският генерал открил в нея единствено бележка с въпрос дали Тарар е доставил успешно съобщението. Оказало се, че генерал дьо Боарне не му бил доверил истинска информация — всичко било тест.
Разяреният пруски генерал първоначално заповядал Тарар да бъде обесен, но в последния момент проявил съжаление и го пуснал, след като го пребил и предупредил никога повече да не опитва подобен номер.
- Когато гладът преминава границата
След завръщането си във Франция Тарар умолявал армията никога повече да не го използва като куриер. Той молел барон Пърси да го направи „като всички останали“.
Пърси опитал всичко — винен оцет, тютюневи таблетки, лауданум и различни медикаменти — но нищо не променило апетита му. Ако не друго, гладът му станал още по-силен.
Когато изчезнало 14-месечно бебе и се разпространили слухове, че Тарар е замесен, търпението на барон Пърси се изчерпало. Той го прогонил и се опитал да забрави цялата зловеща история.
- Ужасяващата аутопсия на Тарар
Четири години по-късно барон Пърси получил вест, че Тарар се намира в болница във Версай и умира. Това бил последният му шанс да види медицинската аномалия.
Тарар починал от туберкулоза през 1798 г. Миризмата, която се разнесла след смъртта му, била несравнима с нищо преживяно дотогава. Лекарите едва дишали в стаята.
Аутопсията била прекратена преждевременно — миризмата станала непоносима дори за барон Пърси.
Едно нещо обаче станало ясно: състоянието на Тарар не било психическо. Всичко, което правел, произтичало от реална, непрекъсната биологична нужда от храна. Тялото, с което се родил, го обрекло на живот на вечен глад.
