Ц ентрална Азия се завръща все по-видимо на полето на геополитическата надпревара за влияние и последните събития го показват отчетливо. За последните няколко месеца държавите с най-силно историческо и политическо присъствие в региона осъществиха няколко обиколки с официални лица през страните от някогашното съветско пространство.
Това, което се очертава като тенденция, е сближаването на Русия и Китай в общия им сблъсък с нарастващата сила на Турция. Москва и Пекин се стремят както да ограничат Анкара, така и да не подкопават собствените си позиции в този важен търговски и стратегически район от света. Пред руснаците и китайците също така стои въпросът дали и как могат да използват Турция за целите си – като например създаването на антизападен съюз. Сложността на тази игра привлича все по-голямо внимание на международните наблюдатели през последните години. Разширяването на турското влияние в региона - особено след победата на съюзника Азербайджан във Втората война в Нагорни Карабах, засили както сериозността, така и сложността на това регионално състезание за всички участници. Тази динамика беше силно облекчена през последните дни от две дипломатически срещи на високо равнище, една в Москва и една в Анкара.
На 1 април руският външен министър Сергей Лавров се срещна с колегата си от Туркменистан Рашид Мередов. Според местни коментатори, основната цел на посещението на Мередов е да се посрещнат възможните последици от победата на Азербайджан в Карабах и използването на тази победа от Турция, за да разшири влиянието си в Туркменистан и други тюркски държави в Централна Азия. Анкара вече постигна пробив с посредничеството между Ашхабад и Баку в организирането на преговори за оспорваните от дълги години петролни находища в Каспийския басейн. Не е тайна, че Туркменистан направи тези стъпки на фона на притеснения, че това ще се отрази на връзките с Москва. Русия следи отблизо дипломатическите ходове в Каспийския регион, тъй като Турция като член на НАТО може да даде възможност на Алианса да стъпи в Централна Азия. Другото, което смущава Москва е идеята газ от Каспийско море да достигне до Европа посредством Азербайджан -Туркменистан разполага с едни от най-големите енергийни залежи и е разглеждан като възможност за алтернативен на Русия доставчик на газ.
🇹🇷🇨🇳 "Has Turkey Outfoxed China in Azerbaijan to become a rising Eurasian power?"
— Prof. Michael Tanchum (@michaeltanchum) January 19, 2021
➡️Turkey has elevated itself from a transit state to one of the principal agenda-setters of Eurasian connectivity.
My latest👉 https://t.co/Wj9WHoZF0d via The Turkey Analyst pic.twitter.com/7AXGkrKv0X
Анкара вече даде ясно да се разбере, че иска Туркменистан да стане част от Съвета за сътрудничество на тюркскоезичните държави – нещо, което Ашхабад отдавна отлага заради Русия. Турция предлага на страната не само увеличение на обема на транскаспийската търговия, но и предупреждение към многобройните туркменистански работници в Кипър и Турция, че може да се наложи да се върнат. Ашхабад се опасява, че подобна наказателна политика от Анкара ще дестабилизира и без това проблемната икономическа и политическа ситуация на Туркменистан у дома. Ето защо Туркменистан иска да запази вратата отворена и да гарантира, че Русия ще остане основен клиент на туркменистанския газ. Независимо от това, би било погрешно да се мисли, че Туркменистан ще извърши рязък завой към Москва, тъй като има твърде много причини да запази сътрудничеството си както с Турция, така и с Китай.
Тази ситуация изправя и Москва пред предизвикателства, тъй като руското правителство иска да поддържа добри отношения с Турция, но не иска Анкара да разширява присъствието си в Централна Азия или в Афганистан, както Анкара заплаши, че смята да направи, което би изместило влиянието на Русия там. Москва също се притеснява, че Анкара може да реши да работи още по-тясно с Пекин по транзитните споразумения, които са в ущърб на руските политики, промотиращи търговските пътища от север на юг към Иран и Персийския залив.
Това, че Москва има основателни причини да се притеснява от такава възможност, беше подчертано от по-ранна двустранна среща на високо равнище, проведена на 25 март, между китайския външен министър Ван И и висши турски служители, включително президента Реджеп Ердоган. Тези сесии бяха предназначени, на първо място, да затвърдят китайско-турското сътрудничество след конфликта в Нагорни Карабах, който издигна значението на Турция в Кавказ и Централна Азия, където Пекин има много силни интереси. Нарастващата регионална роля на Анкара подкрепя развитието на транзитни маршрути от изток на запад в Централна Азия, които заобикалят Русия. Москва не само се опасява, че това ще ѝ струва влиянието там, но и ще доведе до фундаментално преструктуриране на региона. Срещата на Ван И с Ердоган със сигурност засили тези страхове в Кремъл.
Majlis Podcast: What Is Turkey Seeking In Central Asia? https://t.co/p9EAzRYQ6M
— Bruce Pannier (@BrucePannier) March 14, 2021
Подобни разговори лице в лице между висши държавни служители, разбира се, далеч не са единственото нещо, което се случва в този сложен регион. Турция се налага в културно, политическо и икономическо отношение в Централна Азия, където страните имат повече общо с нея, отколкото с Китай или Русия. След дълги години на влияние и контрол от СССР, а след това и на Руската федерация, все повече има сигнали, че държавите в Централна Азия се обръщат към тюркската си идентичност. Тази тенденция удря силно присъствието на Кремъл в т.нар. постсъветско пространство, където Владимир Путин хвърли сериозно усилия да създаде дълготрайни съюзи. Очаквано е Турция да вижда възможност, наблюдавайки тези процеси, още повече, че Анкара от десетилетия е превърнала в доктрина пантюркизма.
Тази кампания на Турция се превръща в източник на напрежение както с Русия, така и с Китай. Русия участва в различни програми за сигурност, предназначени да гарантират, че тя ще продължи да бъде доминиращата сила в Централна Азия що се отнася до твърдата сила. Китай обаче бавно разширява своята военна роля, особено в една нетюркска държава в региона, Таджикистан. И трите страни - Русия, Китай и Турция - се сблъскват помежду си, както в региона, така и в по-глобален план. Те гледат един на друг както като потенциална заплаха, както и като необходим партньор. Ето защо тази геополитическа игра ще продължи, като залозите се увеличават правопропорционално на нарастването на турското влияние там и опасенията какво ще означава това за страните от региона.
Спомена се вече подозрението в Москва относно възможността Турция да въведе НАТО в Централна Азия. Регионът е област, в която интересите на САЩ и Турция не само се изравняват, но биха могли да си помагат взаимно. Влиянието на Турция бързо се разширява в региона, но Анкара все още стъпва внимателно, тъй като Русия е доминиращият актьор и подкрепата от САЩ би осигурила на Турция повече увереност за по-дълбоко навлизане. Тюркската инициатива и стратегическите цели на Анкара за региона могат да станат част от по-широка американска стратегия и да служат като мултипликатор на влияние. Усилията на Турция за укрепване на централноазиатското единство и създаване на тюркски блок в региона трябва да бъдат внимателно проучени от Вашингтон и доколкото са достоверни сигналите, вече има сондажи в тази посока.
Надпреварата между Турция, Русия и Китай дава възможност и за лидерите в Централна Азия, чиито държави са зависими по един или друг начин от Пекин и Москва. Разбира се, общия език, история и култура са добър бонус за политиките на Турция, но за страните в Централна Азия най-належащ е икономическият въпрос. Силната икономическа криза, пандемията от COVID-19, а също и нахлуването на китайските интереси през последните десет години, карат местните лидери да се замислят как могат да се възползват от предложенията. Нито Русия, нито Турция или Китай ще се обявяват за „победител“ в тази надпревара, защото имат и общи глобални цели, като например изграждането на противовес на САЩ и западните страни, като Великобритания и Германия, които също имат присъствие в Каспийския район. Но Кремъл, Анкара и Пекин имат категорични стратегически цели, които ще се виждат все повече в Централна Азия, а това ще има отражение и в други региона, като Европа.
И докато Турция има редица общи интереси с Русия и Китай, нейното желание да контролира баланса в този регион може да бъде нишата, от която САЩ се възползват. Колкото до Русия и Китай, те имат сложна история помежду си, но в Централна Азия биха могли да намерят общ език, ако си затварят очите за различията. Москва може да допусне Китай да прокарва влиянието си през инициативата „Един пояс, един път“, доколкото това не накърнява икономическите интереси на Русия. И двете държави имат притеснения относно турското влияние в Централна Азия: пантюркската инициатива на Анкара достига чак до Западен Китай, където Пекин е обвиняван, че извършва асимилационни действия срещу уйгурите – народ, чиято история е дълбоко свързана със съседните на Китай държави в Централна Азия.
Какви ще са последиците, ако Русия приеме Иран в Евразийския блок
Последните събития в Близкия изток пречат на Байдън относно Иран
Русия задава нов тон в геополитическата надпревара с база в Судан
