САЩ разкриха ядрения си арсенал

САЩ за първи път разсекретиха сегашния размер на ядрения си арсенал.

Според съобщението на Пентагона Вашингтон е разполагал с общо 5113 бойни глави в ядрения си запас в края на септември, с 84% по-малко от пиковия брой от 31 225 през 1967 г.

Арсеналът наброяваше 22 217 ядрени заряда при падането на Берлинската стена през 1989 г., припомня Ройтерс.

Числото включва бойните глави в оперативна готовност, в активен резерв и складирани в неактивен режим, но без "няколко хиляди" заряда, които са складирани в очакване на демонтаж.

"САЩ демонстрират, че се стремят към все по-пълна прозрачност.

Това е част от усилията да се създадат условия за укрепване на режима на неразпространение на ядреното оръжие и за затягане на контрола над въоръженията", заяви анонимен висш представител на Пентагона пред репортери на брифинг в министерството вчера.

Той отказа да съобщи

оценката на Пентагона за арсенала на Русия

и отново отправи призив за прозрачност към Китай, като заяви, че "видимостта е оскъдна" по отношение на ядрената програма на Пекин.

Разгласявайки данните едновременно с речта на държавния секретар Хилари Клинтън на конференцията за договора за неразстространение на ядреното оръжие, Вашингтон се стреми да покаже, че съкращава своя арсенал, за да убеди и другите страни да затегнат глобалния режим на неразпространение, твърдят анализатори като Ханс Кристенсен, директор на проекта за ядрена информация във Федерацията на американските учени.

Според осведомени източници в администрацията до последния момент продължавали разгорещени спорове дали да бъдат разкривани данните, досега представляващи държавна тайна.

Надделели онези, според които така ще се засили натискът над страни като Китай, за чиято ядрена мощ се знае малко.

Някои наблюдатели обаче са на мнение, че най-заинтересуваните страни по-скоро ще се концентрират върху броя на оставащите, отколкото на съкратените заряди, както заяви Джордж Пъркович, директор за програмата за ядрена политика във фондацията Карнеги за международен мир.

Според Пентагона от фискалната 1994 до края на фискалната 2009 г. САЩ са демонтирали 8748 ядрени бойни глави.

На брифинга вчера представителят на Пентагона

отказа да разкрие точния брой на бойните глави, очакващи демонтаж,

като обясни, че е необходим допълнителен анализ, за да се гарантира, че това не вреди на националната сигурност.

Целта на САЩ е тези заряди вече да са демонтирани към началото на следващото десетилетие, добави друг правителствен служител, също настоял за анонимност.

Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън заяви, че иранските ядрени амбиции излагат на риск света и призова страните да се сплотят около американските усилия Иран най-сетне да бъде възпрян.

В речта си на конференцията за преглед на договора за неразпространение на ядреното оръжие вчера тя предупреди, че Техеран няма да успее в опитите си да отклони вниманието на международната общност и да избегне отговорността, предаде Ройтерс.

"Иран е единствената страна, представена в тази зала, която е уличена от Управителния съвет на Международната агенция за атомна енергия в упорито неспазване на задълженията. Иран отправя открито предизвикателство към Съвета за сигурност на ООН и МААЕ и поставя под заплаха бъдещето на режима за ядрено неразпространение и затова е подложен на засилваща се изолация и натиск от международната общност", каза Клинтън, цитирана от Ройтерс.

Американският държавен секретар произнесе словото си на срещата на 189 страни, подписали договора от 1970 г., само няколко часа след като иранският президент Махмуд Ахмадинеджад използва речта си, за да заклейми "американските заплахи" за ядрен удар срещу страната му.

Клинтън отхвърли думите на Ахмадинеджад като

"същите износени, фалшиви и понякога безумни обвинения",

които светът е чувал и преди, и призова страните да се съсредоточат върху усилията да бъде обуздан Техеран.

"Иран няма да успее в опитите си да разсейва и разделя. САЩ и преобладаващото мнозинство от нациите, представени тук, са дошли с много по-широки планове," добяви тя.

По думите й Иран има дълга история на "объркващи, противоречиви и неточни декларации" за ядрената си програма и не е показал реално желание да успокои опасенията от тази програма.

Обвинявайки Техеран в "нарушаване на правилата", тя призова за по-твърда международна реакция на неподчинението му.

Клинтън предложи договорът за неразпространение на ядреното оръжие да бъде укрепен с въвеждането на

"автоматични наказания" за неподчинение,

вместо да се разчита на тромавата дипломация в Съвета за сигурност за налагането на санкции, отбелязва Асошиейтед прес.

Речта на Килнтън бе до голяма степен рекламен опит да убеди колебаещите се страни, че САЩ са твърдо решени да не само да осуетят ядрените заплахи, но и да разширят достъпа до атомна енергия за мирни цели за страните, които спазват международните правила, посочва Ройтерс.

Клинтън изтъкна американските заслуги за контрола над разпространяването на ядреното оръжие, включително сключеното неотдавна споразумение с Русия за таван на стратегическите арсенали и новата американска стратегия, предвиждаща нови ограничения за това кога и къде може да бъде използвано ядрено оръжие.

Тя съобщи и че САЩ ще внесат 50 млн. долара в кампания за събирането на 100 млн. долара през следващите пет години за подкрепа на усилията на МААЕ да подпомага използването на ядрената енергия за граждански цели в развиващите се страни.

Клинтън добави, че

САЩ ще одобрят зони, свободни от ядрено оръжие,

в Африка и Южния Пасифик, и ще подкрепят "практически мерки" за утвърждаване на Близкия изток като регион, свободен от оръжия за масово унищожение - идея, която би подразнила американския съюзник Израел, за който се предполага, че има значителен ядрен арсенал.

По-късно пред репортери Клинтън уточни, че условията за такава зона в Близкия изток още не са налице, допълва Ройтерс.

Тя подчерта, че светът е на кръстопът, изправен пред бъдеще или на рязко намален ядрен риск, или на разпространяване на ядрено въоръжени държави и групировки, и че въпроси като ядрената програма на Иран може да предопределят по кой път ще поеме светът.