- САЩ окончателно изтеглиха войските си от Ирак след повече от 20 години военно присъствие, а Багдад обяви „Дни на суверенитета“.
- Основните опасения са засилване на проиранските милиции и възраждане на „Ислямска държава“, особено заради загубата на американски разузнавателни и отбранителни способности.
- Милициите остават въоръжени, а разоръжаването им е отложено за 2027 г.; Ирак ще трябва да балансира между отношенията със САЩ, Иран и вътрешните сили.
Американските сили окончателно напуснаха последните си бази в Ирак в сряда, слагайки край на повече от две десетилетия американско военно присъствие. В Багдад изтеглянето е представено като възстановяване на пълния национален суверенитет и е отбелязано с четири „Дни на суверенитета“. Зад празненствата обаче остават сериозни въпроси за бъдещето на сигурността, какво ще стане с мощните проирански милиции и дали иракските сили могат сами да се справят с остатъчните клетки на „Ислямска държава“.
Американските военнослужещи напуснаха последните си бази в Ирак в сряда съгласно договореност между Багдад и Вашингтон. Изтеглянето беше договорено през 2024 г. при президента Джо Байдън, а изпълнението му приключи при администрацията на Доналд Тръмп.
Иракското правителство обяви четири национални „Дни на суверенитета“, с които отбелязва края на американското военно присъствие. За Багдад това е символичен момент, повече от две десетилетия след нахлуването на водената от САЩ коалиция, свалянето на Саддам Хюсеин и последвалите години на война и нестабилност.
В същото време изтеглянето поражда тревога сред част от иракчаните и особено в полуавтономния кюрдски регион. Опасенията са свързани не само с възможността за възраждане на „Ислямска държава“, но и с нарастващата роля на въоръжените групировки, подкрепяни от Иран.
Според Reuters изтеглянето създава опасения от вакуум в сигурността, който може да насърчи подкрепяните от Иран шиитски милиции и да даде възможност на „Ислямска държава“ да възстанови част от способностите си.
US forces withdraw from their remaining bases in Iraq on September 30, raising fears they will leave behind a security vacuum, further embolden Iranian-backed militias and give the resurgent Islamic State group an opening to regroup https://t.co/ZdE7qFd5ei
— Reuters (@Reuters) September 30, 2026
- Краят на американската мисия
Американските сили нахлуха в Ирак през 2003 г., за да свалят Саддам Хюсеин. Последва окупация, създаване на ново политическо управление и продължила години борба с бунтовници, първоначално привърженици на сваления диктатор, а по-късно и с „Ал Кайда“, на фона на тежка сектантска гражданска война.
Американските войски се изтеглиха в края на 2011 г., но се върнаха по-малко от три години по-късно, след като „Ислямска държава“ завзе големи части от Ирак и Сирия.
Тогава иракските власти поканиха международна коалиция, ръководена от САЩ, за борба с групировката. В периода 2014 - 2017 г. тя водеше мащабна война срещу „Ислямска държава“, която по време на своя възход контролираше около една трета от територията на Ирак и тероризираше милиони хора.
След териториалното поражение на групировката през 2017 г. тя беше сведена до разпръснати клетки и нелегални мрежи. Именно срещу тази остатъчна заплаха беше насочена и американската мисия през последните години.
Американското военно присъствие постепенно беше намалено. През миналата година американските сили напуснаха базите в повечето части на Ирак, като в страната останаха няколкостотин военнослужещи, концентрирани основно в полуавтономния кюрдски регион.
Сега и те напускат.
За повече от 20 години война в Ирак са загинали около 4500 американски военнослужещи. Седем от 18-те американски военнослужещи, посочени като загинали в тазгодишния конфликт с Иран, също са били в Ирак. Последният е сержант от американската армия, загинал през юли при контролирано взривяване на дрон във военна база край Ербил.
Американското военно присъствие обаче не беше само въпрос на численост. САЩ предоставяха на иракските сили разузнавателна информация за движението на „Ислямска държава“, въздушно наблюдение, разузнаване и логистична подкрепа.
„Поуката от последните две десетилетия е, че вакуумите в сигурността могат да бъдат изключително опасни“, казва пред Reuters иракският анализатор Джасим ал-Бахадли, който съветва силите за сигурност.
🇺🇸🇮🇶 After 23 years and 4,500 American deaths, US troops are leaving Iraq, per Reuters
— Megatron (@Megatron_ron) September 29, 2026
The last forces are set to pull out by September 30 pic.twitter.com/Z5627ZECIO
- Иран и съюзниците му празнуват
Докато Багдад говори за национален суверенитет, изтеглянето е приветствано и от Иран и неговите съюзници в Ирак.
Техеран представя напускането на американските войски като победа за т.нар. „ос на съпротивата“, мрежата от съюзнически въоръжени групировки, които Иран подкрепя в региона.
Американското присъствие отдавна е един от основните аргументи на проиранските милиции за запазването на собствените им оръжия и командни структури.
Представителят по сигурността на мощната милиция „Катаиб Хизбула“ Абу Муджахид ал-Асаф заяви, че изгонването на американските сили е „началото на пълния суверенитет“ на Ирак.
Той едновременно предупреди правителството на премиера Али ал-Заиди да не изпълнява американски планове, като заяви, че всяко правителство, което не работи в интерес на народа, може да бъде свалено „с всички средства“.
Според политическия анализатор Ахмед Юнис опасността не се състои непременно в пряка намеса на Иран, а в това, че неговите прокси групировки могат да се почувстват по-насърчени от отсъствието на западно военно присъствие.
„Тези групировки могат да се опитат да разширят ролята си във формирането на държавната политика и да затвърдят присъствието си в ключови институции“, казва той пред Reuters.
- Милициите остават въоръжени
Един от най-сложните въпроси пред правителството на ал-Заиди е какво ще се случи с десетките въоръжени групировки в страната.
Първоначално Багдад свърза крайния срок за изтеглянето на американските сили, 30 септември, с разоръжаването на въоръжените формирования, които не са част от официалните държавни структури.
Малка част от по-слабо влиятелните милиции са се съгласили да предадат оръжията си. Мощни групировки, близки до Иран, обаче отхвърлиха тази перспектива или поставиха условия, които правителството трудно би могло да изпълни.
Сред най-влиятелните са „Катаиб Хизбула“, „Харакат ал-Нуджаба“ и други формирования, свързвани с иранската „ос на съпротивата“.
В крайна сметка ал-Заиди се отказа от първоначалния срок. По-рано този месец той заяви пред „Ню Йорк таймс“, че разоръжаването на милициите е отложено до юни 2027 г.
Така на практика американските войски напускат Ирак, но основният проблем с въоръжените групировки остава нерешен.
Според Al Jazeera именно това е един от големите залози пред премиера. Бившият американски посланик в Ирак и Кувейт Дъглас Силиман определя изтеглянето като част от стратегията на ал-Заиди за „политическо отслабване“ на влиятелните милиции, включително тези, свързани с Иран.
Логиката е, че след края на американската военна мисия милициите губят един от основните аргументи, с които оправдават запазването на оръжията си.
„Премиерът очевидно се опитва да изгради политически аргумент пред иракчаните, че тези сили, които са по-тясно обвързани с Иран и са използвали оръжие без разрешение от правителството, вече нямат политическа причина да притежават тези оръжия“, казва Силиман.
Но това не означава, че групировките доброволно ще се откажат от влиянието си.
Според Ренад Мансур от британския институт „Чатъм хаус“ милициите, свързани с иранската „ос на съпротивата“, остават в режим на пълномащабна регионална конфронтация и продължават да работят с Корпуса на гвардейците на ислямската революция.
Това поражда опасения, че те могат да продължат да атакуват американски обекти и интереси, дори след формалния край на американската военна мисия.
"Ню Йорк таймс": Какъв Ирак оставяме
- Заплахата от „Ислямска държава“
Другият голям въпрос е „Ислямска държава“.
Групировката вече не контролира територии в мащаба от 2014 - 2017 г., но не е изчезнала. Тя запазва мрежа от спящи клетки, които могат да извършват нападения и да се възползват от слабости в системата за сигурност.
Иракските сили за сигурност постигнаха значителен напредък след войната срещу групировката. Армията, полицията, антитерористичните сили и формированията, които воюваха като част от Силите за народна мобилизация, натрупаха значителен оперативен опит.
Няколко експерти, цитирани от Al Jazeera, смятат, че този напредък може да ограничи непосредствените последици от американското изтегляне.
Но проблемът е в способностите, които американските сили досега предоставяха на иракската страна, преди всичко разузнаването, наблюдението и част от логистичната подкрепа.
„Най-важният въпрос сега е дали институциите за сигурност на Ирак са подготвили работещ план Б за периода след края на коалиционното присъствие“, казва пенсионираният иракски генерал Мохамед ал-Джубури, който е командвал бригада във войната срещу „Ислямска държава“.
Той предупреждава и за един от най-тежките възможни сценарии, „Ислямска държава“ да се сдобие с въоръжени или самоделни дронове с експлозиви в момент, когато Ирак все още не разполага с достатъчно способности за противовъздушна отбрана.
Иракското правителство също така няма значителни собствени възможности за противоракетна и противодронова отбрана.
Това е особено чувствителен въпрос за кюрдския регион.
Ирак обяви пълно изтегляне на силите на САЩ от територията си
- Кюрдите са сред най-притеснените
Американските военнослужещи, които останаха в Ирак до последния етап на изтеглянето, бяха концентрирани основно в района на Ербил.
Кюрдските власти са сред най-гласовитите противници на пълното американско изтегляне заради опасенията от атаки от страна на Иран и свързани с него милиции.
Според министерството на пешмергите на Кюрдското регионално правителство по време на неотдавнашния конфликт между САЩ и Иран кюрдският регион е бил подложен на повече от 1000 атаки с дронове и балистични ракети.
Кюрдските власти посочват, че американските системи за противовъздушна и противоракетна отбрана са помогнали за отблъскването на част от тези атаки.
Сега те са премахнати като част от изтеглянето.
Според Al Jazeera американските военни са изтеглили от Ербил системите Patriot и C-RAM.
„Заплахата е реална, ние сме уязвими, атакуват ни“, заяви пред „Файненшъл таймс“ премиерът на Кюрдското регионално правителство Масрур Барзани. Според него оставянето на кюрдския регион без подходяща отбранителна система е сериозен проблем.
Associated Press също поставя акцент върху тревогите в кюрдския регион и върху факта, че американските бази там редовно са били обект на атаки.
Според AP непосредствените ефекти от изтеглянето може да не станат видими веднага, тъй като американското военно присъствие вече е било значително намалено. За кюрдите обаче премахването на системите за противовъздушна отбрана е особено чувствително.
Войски на САЩ се изтеглят от Ирак, Израел укрепва границите си
- Ирак между Вашингтон и Техеран
Американското изтегляне не означава край на отношенията между Вашингтон и Багдад.
Напротив, иракското правителство настоява, че отношенията трябва да преминат от военно към икономическо, дипломатическо и институционално сътрудничество.
В речта си пред Общото събрание на ООН ал-Заиди заяви, че Ирак навлиза в нов етап в отношенията със стратегическите си партньори, от военно сътрудничество към икономическо сътрудничество и развитие.
Вашингтон също дава сигнали, че иска да запази отношенията с Багдад. По време на среща в Белия дом през юли Доналд Тръмп обеща „много сделки“ с Ирак, посочвайки огромните петролни резерви на страната.
Ирак продължава да бъде домакин на най-голямото американско посолство в света в Багдад и на най-голямото американско консулство в Ербил.
Според експерти бъдещото сътрудничество вероятно ще бъде по-малко свързано с видимо военно присъствие и повече с разузнаване, обучение, техническа помощ, изграждане на капацитет и институционално сътрудничество.
Това би означавало преход от отношения, доминирани от войните и военното присъствие, към по-конвенционално партньорство между две суверенни държави.
Но този преход няма да бъде лесен.
Ирак се намира между САЩ и Иран, като и двете страни имат значително влияние върху страната. Багдад трябва да поддържа отношения с Вашингтон, без да влиза в пряка конфронтация с проиранските групировки, които са част от иракския политически и силов пейзаж.
След 23 години: САЩ изтеглиха последните си войски от Ирак
- Какво следва след 30 септември?
Изтеглянето на последните американски военнослужещи е символичен край на една епоха, но не и край на американското влияние в Ирак.
По-важният въпрос е дали иракската държава може да използва този момент, за да засили собствения си контрол върху сигурността, или отсъствието на американски войски ще увеличи ролята на въоръжените групировки и Иран.
Премиерът ал-Заиди се опитва да представи края на международната коалиционна мисия като начало на нов етап, в който държавата ще бъде „крайният вземащ решения по въпросите на мира и войната“, а оръжията ще бъдат в ръцете на конституционните институции.
На практика обаче процесът по разоръжаване е отложен до юни 2027 г., а мощните проирански милиции не показват готовност просто да се откажат от оръжията си.
Същевременно „Ислямска държава“ остава активна като нелегална мрежа, а способността на Ирак да замести американското разузнаване и възможностите за наблюдение тепърва ще бъде изпитана.
Особено уязвима остава противовъздушната отбрана, проблем, който може да стане още по-сериозен, ако проиранските групировки продължат да използват дронове, ракети и снаряди.
Има и още един риск: Ирак да се превърне отново в арена на по-широк регионален конфликт.
Според експерти, цитирани от Al Jazeera, официалният оптимизъм в Багдад прикрива сериозна предпазливост. Страната е заобиколена от конфликти и нестабилност, а войната между САЩ и Израел и Иран допълнително усложнява положението.
„Безпокойството на иракското правителство сега е, че САЩ може вече да нямат нужда от Ирак или, в най-лошия случай, да възприемат Ирак като държава, прекалено близка до Иран, и следователно като следваща мишена“, казва Ренад Мансур от „Чатъм хаус“.
В същото време Лахиб Хигел от International Crisis Group предупреждава, че Вашингтон трябва да избягва натиска върху Багдад да влезе във военна конфронтация с проиранските милиции.
За Ирак това означава да търси баланс.
Както обобщава Хигел: „Вашингтон не може да диктува отношенията на Багдад с Техеран, нито Техеран може да диктува отношенията на Ирак с Вашингтон.“
Следователно празненствата за американското изтегляне могат да се окажат само началото на следващата глава в историята на Ирак.
Американските войски си тръгват. Но въпросът кой ще запълни оставеното от тях пространство, държавата, милициите, Иран или комбинация от всички тях, тепърва предстои да получи отговор.
