С анкциите на САЩ срещу петролната индустрия на Сърбия (NIS), която управлява единствената рафинерия в страната, влязоха в сила след месеци на забавяне.
САЩ наложиха санкции на Petroleum Industry of Serbia (NIS) през януари като част от мерките си срещу руската енергетика, с цел да ограничат сектора след инвазията на Москва в Украйна през 2022 г.
САЩ налагат санкции на сръбската петролна компания NIS
След крайния срок за влизане в сила на санкциите (6 ч. сутринта на 9 октомври) компанията заяви, че „все още не е получила удължаване на специалния лиценз от Министерството на финансите на САЩ“.
„NIS работи за преодоляване на тази ситуация“, посочи компанията, добавяйки, че ще сътрудничи на Министерството на финансите на САЩ, за да се опита да бъде премахната от списъка със санкции.
Компанията твърди, че „разполага с достатъчно запаси от суров петрол за преработка в момента, а бензиностанциите са напълно снабдени с всички видове петролни продукти“, предаде АФП.
Президентът Александър Вучич предупреди на 6 октомври, че санкциите ще имат сериозно въздействие и ще засегнат най-напред банковия сектор.
„Няма банка в света, която би рискувала да наруши санкциите на САЩ“, каза Вучич.
NIS потвърди, че очаква чуждестранните разплащателни карти да „престанат да функционират“, като бензиностанциите ще приемат само сръбски карти или пари в брой.
Вучич заяви, че се водят преговори за бъдещето на компанията, включително възможно изтегляне на руските акционери.
Тъй като NIS доставя над 80% от дизеловото гориво и бензина в Сърбия, последиците могат да бъдат широко разпространени, обясни икономистът от Белград Горан Радосавлевич.
Той предупреди, че санкциите могат да засегнат сектори от финансите до селското стопанство и да повлияят на доставките на реактивно гориво за Air Serbia.
„Финансовият сектор ще трябва да спре да работи с NIS – да прекрати незабавно всички транзакции и сътрудничество – за да не бъде считан за банка, която работи със санкционирана организация“, каза той.
Възможно решение, пълно изтегляне на руския холдинг от компанията, според него е малко вероятно.
„Русия не иска да продава акциите си“, каза Радосавлевич, добавяйки, че макар NIS да представлява „само малка част от приходите на Газпром, политическото му значение е огромно“.
Въпреки натиска от Запада, Сърбия поддържа близки връзки с Москва и отказва да наложи санкции, дори и да се стреми към членство в Европейския съюз.
Тя е силно зависима от руския газ. Договорът за доставки, подписан през пролетта на 2022 г., изтича и в момента се водят преговори за ново споразумение.
45% от NIS са собственост на Газпром Нефт – нефтеното подразделение на руския гигант. Сръбската държава притежава близо 30% от NIS, а останалата част е в ръцете на миноритарни акционери.
