Държавната дума прие на второ и трето - последно, четене законопроект, въвеждащ статут на "чуждестранен агент" за неправителствените организации (НПО), които действат в политическата сфера и получават средства от чужбина, предаде ИТАР-ТАСС.
За новия закон гласуваха 374 депутата от 450-местния парламент - представители на управляващата "Единна Русия", комунисти и либералдемократи. Фракцията на "Справедлива Русия" не участва в гласуването.
За чуждестранни агенти се обявяват и НПО, които получават парични средства и друго имущество от руски юридически лица, ако последните
се финансират от чуждестранни източници.
Дори да не е политическа партия, дадена НПО се признава за участник в политическата дейност в Русия, ако "независимо от заявените цели и задачи" участва или се използва в политически акции, целящи "да променят държавната политика" чрез въздействие върху работата на държавните органи, както и "при формиране на общественото мнение".
По препоръка на президента Владимир Путин депутатите решиха
новият закон да не обхваща НПО от сферите на
науката, културата, изкуството, здравеопазването и редица свързани дейности, социалната защита, физкултурата и спорта, природозащитната и благотворителната дейност. Новите норми няма да важат и за регистрираните религиозни организации, за държавните корпорации и държавните фирми, както и за създаваните от тях НПО.
НПО, представляващи "чуждестранни агенти", ще бъдат включвани в
специален регистър;
упълномощен орган ще събира от тях доклади за дейността им, включително финансови, и ще представя всяка година отчет в парламента. Тези НПО са задължени да отбелязват своя статут на "чуждестранни агенти" върху публикуваните и разпространяваните от тях материали, включително чрез медиите и интернет. За неспазване на новото законодателство ще им се търси наказателна отговорност.
Оспорваният закон, разработен от управляващата партия "Единна Русия" и спешно вкаран в дневния ред на Думата независимо от протестите на правозащитници, либерални опозиционери и юристи, поставя под строг контрол руските НПО, развиващи политическа дейност и получаващи средства от чужбина, коментира АФП.
Руският парламент прие на второ четене и законопроект, който връща наказателната отговорност за клевета, информира ИТАР-ТАСС. Рязко повишиха размера на основните предвиждани глоби. Клеветник, обвинил някого в тежко или особено тежко престъпление, ще бъде застрашен от глоба до 5 млн. рубли (близо 125 хил. евро, б. р.).
