Русия помогна за разпалване на размириците в Киргизстан

По-малко от месец преди ожесточените протести, свалили правителството миналата седмица, руски телевизии излъчиха унищожително критични съобщения, обрисуващи президента Курманбек Бакиев като отвратителен диктатор, чието семейство е откраднало милиарди долари от разорената държава.

Медийната кампания, заедно с наказателните икономически мерки, приети от Кремъл, изиграха решаваща роля в разпалването на обществения гняв срещу Бакиев и за излизането на хората на улични протести, които го принудиха да напусне столицата, смятат водачи на протеста, местни журналисти и анализатори.

Дори и без Русия, рано или късно това щеше да се случи, но руският фактор според мен бе решаващ, казва бившият опозиционен водач, а сега втори човек в правителството Омурбек Текебаев.

Руският премиер Владимир Путин отрече Москва да е изиграла каквато и да било роля в бунтовете, а водачите на движението за сваляне на Бакиев твърдят, че са получили единствено морална подкрепа.

Кремъл обаче не криеше растящото си неодобрение към Бакиев и през изминалите няколко месеца неотклонно засилваше натиска върху правителството му, като наред с това протегна ръка на опозицията.

Стратегията бе в рязък контраст с традиционната подкрепа на Русия за авторитарните ръководители на съседни държави. Тя се изплати бързо и драматично и изглежда донесе на Кремъл рядко постигана външнополитическа победа.

С това Москва не само отправи официално предупреждение към другите непокорни авторитарни лидери в "задния си двор" (много от които управляват рускоезично население, което гледа руска телевизия), но и изглежда придоби повече тежест при решаване на бъдещето на така важната за снабдяването на натовските подкрепления в Афганистан американската въздушна база в Киргизстан.

Преди малко повече от година Кремъл гледаше на Бакиев като на съюзник, обещавайки му помощ за над 2 млрд.долара при негово посещение в Москва в разгара на световната икономическа криза.

При същото посещение Бакиев обяви планове за закриване на американската база, което до голяма степен се възприе като ответен акт на благодарност.

Четири месеца по-късно, когато Русия изплати 415 млн.долара от обещаната сума, Бакиев внезапно се съгласи да запази американската база, щом Вашингтон предложи да заплати наем, повече от три пъти по-висок от първоначалния.

Руски представители, включително президентът Дмитрий Медведев, отбелязаха тогава, че са "дали благословията си" за решението, но скоро стана ясно, че Кремъл е бил измамен и изпадна в ярост.

Руснаците бяха разочаровани и гневни, при това не само заради базата, но и заради поведението на Бакиев, казва Текебаев.

През ноември руски медии съобщиха, че на среща на върха Путин порицал киргизстанския президент, питал защо американската въздушна база не е затворена и заявил, че парите от руската помощ са откраднати от семейството на Бакиев.

През февруари Москва отложи плащането на останалите 1,7 млрд. долара, а руски представители заявиха публично, че с първия транш е било злоупотребено.

В края на март, две седмици преди протестите на 7 април, прокремълски настроени руски телевизии и вестници отбелязаха петдесетата годишнина, откакто Бакиев взе властта с пуч, известен като "революцията на лалетата", с необичайно сурови разкази за неговото управление.

Един вестник го сравни с Чингиз хан, а най-голямата руска телевизия излъчи множество материали, съдържащи твърдения за корупция.

Голяма част от разпространената информация се фокусираше върху сина на Бакиев - Максим, назначен от баща си да ръководи агенция за икономическо развитие и превърнал се в "гръмоотвод" за обвиненията на опозицията в непотизъм и злоупотреби.

В добавка към влошените отношения заради американската база, според анализаторите, Кремъл се обърнал срещу Бакиев и поради факта, че се опитал да "вкара" Китай в руска сделка за изграждане на язовир и да измъкне от Москва наем за руска въздушна база в Киргизстан.

Руските ръководители били разтревожени също, че семейството на Бакиев купува бензин от Русия на специални цени и го продава на американската база - схема, докарваща по 80 млн. долара годишно, съобщиха руски медии.

Според Александър Князев, политически анализатор с връзки в московски мозъчен тръст, хората започнали да се тревожат, че Кремъл може да изгони около 1 млн. киргизстанци, които работят в Русия и пращат пари на семействата си в родината.

Преведените суми се равняват на една трета от киргизстанската икономика и най-малко една втора от бюджета на правителството, казва Князев.

Бакиев развали отношенията и хората видяха това. Така възникнаха и протестните настроения, отбелязва той.

След като опозицията обяви планове за общонационални протести, Путин добави финалната искра с подписания на 29 март указ за премахване на дъщерните фирми за износ на бензин за Киргизстан и други бивши съветски републики, които не се включиха в нов митнически съюз.

Когато на 1 април тарифите влязоха в сила, руските доставки на гориво за Киргизстан бяха преустановени, казва Базарбай Мамбетов, президент на киргизстанската асоциация на петролните търговци.

За броени дни цените на газа в столицата Бишкек започнаха да се вдигат, разгневявайки допълнително вече възмутените от рязкото повишаване на цените на комуналните услуги  жители.

Докато Кремъл оказваше натиск на Бакиев, той се консултираше и с опозицията, чиито лидери посетиха Москва, включително в дните преди протестите.

В навечерието на демонстрациите киргизстанският премиер обвини един от тях - Темир Сариев, че казал на милицията, че се е срещнал с Путин и получил подкрепата му за кампанията за сваляне на Бакиев.

Сариев - сега министър на финансите във временното правителство, заяви че никога не се е срещал с Путин и не е казвал подобно нещо на милицията. Всъщност имах частни срещи с приятели и наистина обсъждахме положението в Киргизстан, призна той с усмивка.

Текебаев - вицепремиер във временния кабинет, заяви, че действията на Русия са важни, тъй като са дали знак на правителствените представители, че Бакиев може да не остане на поста си, подкопавайки подкрепата за него в ключови министерства и райони, когато опозицията пое контрол над ситуацията.

"Руснаците работеха единствено с онези, които бяха на власт в бившия Съветски съюз. Миналата година обаче те започнаха да развиват отношения с опозицията, подобно на американците и европейците. Мисля, че за пръв път този подход бе успешен за тях", добави той.