В хилядите тухларни в Пакистан хората работят като каторжници, осъдени на доживотен робски труд.
Мохамед Риаз и жена му Назеем работят в тухларната откакто се помнят. Започнали са още като деца. Всеки от тях трябва да прави по хиляда бройки на ден. Всеки ден, до изнемога.
"С четирите ни деца стигам само до 300-400 тухли на ден, а това не е достатъчно, за да преживяваме", казва жената.
Бъдещето на децата вече е предопределено.
"Децата също трябва да събират глина, затова не могат да ходят на училище. Но друг начин няма", казва Мохамед.
След 12-часов работен ден, или след като изпълнят нормата, цялото семейство се прибира у дома.
Какъв е домът им? Има ли надежда? И как една хуманитарна организация се бори срещу съвременното робство - вижте във видеото от канала на "Дойче веле" във Vbox7.com горе
