Расмусен е новият генерален секретар на НАТО

Л�е �ерите на 28-те страни от НАТО най-после единодушно определиха датския премиер Андерс Фог Расмусен за нов генерален секретар на НАТО, след като Турция оттегли възраженията си.

Сегашният генерален секретар Яп де Хоп Схефер обяви решението на обща пресконференция с Расмусен в Страсбург, където се провежда срещата на върха на алианса днес.

"Знаете, че се водеше дискусия през последните 36 часа. Но фактът, че сега стоим един до друг, означава, че е намерено решение, включително за безпокойствата, изразени от Турция. Всички ние постигнахме съгласие и единодушие", каза Схефер.

Според германски източници значителна роля за окончателното решение е изиграл италианският премиер Силвио Берлускони, който закъсня за срещата на върха и едва догони колегите си по моста над Рейн заради телефонен разговор с турския си колега, когото се опитал да убеди.

Ще направя всичко по силите си да заслужа доверието на моите колеги, обеща датският премиер. Той ще поеме официално поста на 1 август. Следващата седмица той ще подаде оставка като премиер, като вероятният му наследник ще е министърът на финансите Ларс Льоке Расмусен.

56-годишният Расмусен - министър-председател на Дания от 2001 г., подкрепи американското нахлуване в Ирак през 2003 г., изпрати там датски военни и неведнъж отправя призиви към страните от НАТО да изпращат подкрепления в Афганистан, където 750 датски войници се бият с талибаните.

Той говори отлично френски, ходи редовно на почивка във Франция и кара колело по трасето на Тур дьо Франс.

Изборът на лидер на НАТО не става по утвърдена процедура, а се договоря по време на неформални разговори между представители на страните от алианса.

Кандидат за високия пост бе и бившият български министър на външните работи Соломон Паси, чието име бе сред често спряганите.

Сред другите споменавани имена за евентуални наследници на Схефер бяха полският външен министър Радослав Сикорски, норвежкият му колега Йонас Гар Стьоер, бившият британски военен министър Дес Браун и канадският министър на отбраната Питър МакКей.

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган се противопоставяше на кандидатурата заради кризата с датските карикатури на пророка Мохамед през 2006 г., наранили чувствата на много мюсюлмани по света. Тогава датският премиер отказа да вземе мерки срещу отпечаталия рисунките вестник. Ердоган израси съмнение, че Расмусен може да допринесе за световния мир.

Държавните и правителствени ръководители от НАТО се събраха преди това на закрита среща, за да обсъдят отново възможните кандидатури, съобщи за БТА добре информиран източник. Според него върху Турция се е оказал силен натиск, а Расмусен се е съгласил на отстъпки, но не се уточняват условията за постигането на съгласие.

По-късно Ердоган обяви, че това е станало благодарение на ролята, която американският президент е поел - "гарант" за решаването на изказаните от турската страна резерви и искания.

Говори се, че страната настоява да получи поста зам.-генерален секретар на алианса, отговарящ за връзките с мюсюлманските страни, иска закриване на кюрдската телевизионна станция в Дания и "морални отстъпки".

Турция е стратегически съюзник на САЩ и единствената мюсюлманска страна в НАТО. По численост на въоръжените си сили (520 хил.) тя се нарежда на второ място в алианса след САЩ. Близо 1150 турски войници са разположени в Афганистан. Натовската сила ИСАФ в Афганистан - общо 62 хил. войници от 42 страни - бе два пъти под турско командване.

Според българският президент Георги Първанов обаче в НАТО очевидно има проблем с номинирането на кандидатите за генерален секретар, съобщи БНР. Държавният глава каза, че в залата е била обсъждано само името на датския премиер. Единствено Първанов е обърнал внимание и на българската кандидатура. Трябва да се уточнят критериите за издигане на кандидати, смята президентът.

Междувременно съюзниците от НАТО обещаха да изпратят допълнително 5000 военни

в Афганистан, съобщи Белият дом. Според говорителя Робърт Гибс американският президент Барак Обама е доволен от резултатите от дискусиите по време на срещата на върха на НАТО.

Допълнителните военнослужещи ще помагат за обучението на афганистанската национална полиция и за сигурността на страната по време на президентските избори през август и ще създадат фонд за финансиране на афганистанската армия.

Великобритания ще изпрати 900 военни, Германия - 600, Испания - 600. Подкрепления ще изпратят също Италия и Франция.

НАТО изпълни ангажиментите си в подкрепа на стабилизирането на Афганистан, обяви генералният секретар Яп де Хоп Схефер след срещата на върха в Страсбург.

Запитан дали България ще отдели допълнителни военни сили за Афганистан, президентът Първанов подчерта, че през последните две години страната ни е увеличила почти петкратно своето присъствие. Той обеща, че ще намерим начин да дадем своя принос.

Вероятно ще бъде подготвена още една оперативна група за обучение и подготовка. Работи се по подготовката и на военно-полева болница, която би могла да задоволява и нуждите на местното население.

България има готовност и за финансов принос, макар и относително по-скромен в сравнение с останалите държави членки. Тя ще предостави два свои хеликоптера за модернизация.

Не на последно място лидерите се споразумяха да възобновят преките преговори с Русия,

като едновременно осъдиха увеличаването на руското военно присъствие в Абхазия и Южна Осетия.

"Въпреки съществуващите разногласия, Русия е от особено значение за нас като партньор и съсед", се посочва в заключителната декларация на срещата на върха на алианса в Страсбург.

В документа се изброяват областите от общ интерес за НАТО и Русия: стабилизирането на Афганистан, усилията за контрол на въоръженията и за разоръжаване, борбата срещу разпространението на оръжия за масово унищожаване, тероризма и наркотрафика, операциите срещу пиратите край бреговете на Сомалия.

НАТО разкритикува разрастването на руското военно присъствие в Абхазия и Южна Осетия и призова Москва да довърши изтеглянето си от двете сепаратистки области и преразгледа решението си за признаването на независимостта им, както и да "изпълни всички задължения спрямо Грузия".

Лидерите от НАТО уверяват в документа, че алиансът ще води консултации "за непосредствените рискове в областта на енергийната сигурност". Срещата на върха упълномощава Северноатлантическия съвет да подготви за министерската среща на НАТО през декември вътрешен доклад за усилията в областта на енергийната сигурност, който алиансът трябва да разгледа на срещата на върха през 2010 г.