Р акът, заболяване, отдавна свързано със стареенето, сега се диагностицира все по-често сред младите хора, особено сред милениалите.
В Съединените щати процентът на раковите заболявания сред хората на възраст между 15 и 49 години се е увеличил с 10% от 2000 г. насам, докато сред по-възрастното население е намалял, съобщава "Вашингтон Поуст".
Това явление предизвиква нарастваща загриженост в медицинските среди, особено след като засяга главно жените, чийто процент на рак е с 83% по-висок от този при мъжете под 50 години. Защо това поколение, родено след 80-те години на миналия век, биологично „остарява“ по-бързо и страда от тумори, понякога няколко десетилетия преди възрастните хора? Напредъкът в изследванията показва, че наследственият генетичен фактор остава стабилен, докато „новата ера на експозома“ – всички експозиции на околната среда по време на живота, включително преди раждането – сега е под строг контрол.
За биохимика Гари Пати „значително променихме това, на което сме изложени, само за няколко десетилетия “. Неговият екип от Университета на Вашингтон проследява ефектите на стотици вещества върху малки рибки зебра, за да разбере по-добре въздействието на химическите разрушители върху развитието на човешки тумори. Резултатите вече сочат отговорността на много малко проучени досега молекули.
Миналата година анализ върху над 150 000 души разкри, че членовете на поколение Y (хора, родени между началото на 80-те и средата на 90-те години) имат биологична възраст, по-висока от действителната им възраст, характеристика, свързана с повишен риск – до 42% – за някои видове рак, особено рак на белия дроб, храносмилателната система и матката. Това ускорено стареене би могло да обясни ранното начало на заболяванията, обикновено запазени за възрастните хора.
Предполагаемите причини са многобройни, често произтичащи от големи социални и индустриални катаклизми, настъпили от 60-те години на миналия век насам. Сред тях е масовата консумация на лекарства по време на бременност: лечения, които някога са били често срещани, като коктейли от антибиотици, антидепресанти или хормони, са успели да препрограмират ембрионалното развитие, което води до странични ефекти, които се откриват едва десетилетия по-късно. Например, употребата от майката на лекарство против гадене като Bendectin е свързано с 3,6-кратно повишен риск от рак на дебелото черво в зряла възраст при деца, изложени на него in utero.
Но най-видимата революция е в храните: от 80-те и 90-те години на миналия век насам ултрапреработените храни представляват повече от половината от дневния калориен прием в Съединените щати. Проучване, публикувано през 2023 г. , обаче показва, че високата консумация на тези продукти значително увеличава риска от няколко вида рак, особено рак на гърдата и дебелото черво – две места, чиято честота нараства рязко сред възрастните под 50 години.
Андрю Чан, гастроентеролог в Харвард, потвърждава: „Ултрапреработените храни имат метаболитни ефекти, независимо от наддаването на тегло, което би могло да повлияе на човешкото здраве.“ Добавки, готвене на висока температура, добавени захари, пластмасови опаковки и съпътстващите ги ендокринни разрушители: всяка съставка или процес се добавя към списъка със заподозрени.
Друга основна промяна е нарушаването на циркадните ритми. Излагането на изкуствена светлина, работата на смени и вездесъщото присъствие на екрани дълбоко нарушават нашия „биологичен часовник“, променяйки ремонта на ДНК , производството на хормони и имунитета. Тази „хронична десинхронизация“ сега е класифицирана като вероятен човешки канцероген от СЗО, свързана по-специално с увеличаването на рака на гърдата, дебелото черво и белия дроб сред младите хора.
В допълнение към старите химически разрушители – азбест, олово, пестициди – сега има дифузни потоци от микропластмаси и стотици синтетични молекули. Микрочастици, открити в кръвта, плацентата и белите дробове, тези пластмаси насърчават хронично възпаление , ключов механизъм за развитието на рак. Тази безпрецедентна сложност сега подтиква изследователите да преосмислят токсикологията: „Започваме да разбираме до каква степен съвременният живот е химичен“, подчертава Гари Пати. „ Постоянно сме изложени на коктейл от вещества, по-голямата част от които никога не са били истински тествани,“ каза още той. За да се опитат да изяснят това, лабораториите разработват нови тестове, способни да изготвят много подробна картина на индивидуалните експозиции, използвайки обикновена капка кръв – молекулярна карта, която един ден би могла да направи възможно по-доброто предвиждане, ако не и предотвратяване на рака.
„Не трябва да се паникьосваме: не всичко ново е токсично по принцип. Но е сигурно, че цялостното излагане на нашето поколение на нови вещества и рискови фактори е обезпокоително,“ казва от своя страна Джон Йоанидис, епидемиолог в Станфорд. Днес, за поколението Y, предизвикателството не се ограничава само до рака: други патологии (сърдечни заболявания, болестта на Алцхаймер ) също се появяват рано. „Този проблем е универсален и далеч надхвърля единствената област на онкологията “, предупреждава Ин Цао от екипа от Вашингтон. Ще е необходимо повече от просто промяна в индивидуалното поведение, за да се обърне тази тревожна тенденция: ще е необходимо да се преразгледа цял модел на обществото и околната среда.
