В Русия отслабва действието на наркотика от пропагандата за войната в Украйна. Цените растат, но не и заплатите. И постепенно настъпва объркване: Как така, нали печелим, се питат мнозина. И разбират, че нещо не е наред, съобщи Deutsche Welle.
4 години от сутринта, в която Путин обяви война на света (ОБЗОР)
ДВ: Вече 4 години продължава войната на Русия срещу Украйна. Промени ли тя с нещо руското общество?
Дмитрий Орешкин: Обществото, естествено, се променя. Сега то се намира във фаза, в която бавно се натрупва неразбиране, разочарования, когнитивен дисонанс и т.н. Мисля, че доста скоро това ще се прояви в някаква рязка промяна. Засега виждаме само плавни промени. Най-важното: макар и бавно, вече отслабва наркотичното действие на мъглата, наложена върху тази война. В началото ѝ социолозите отчетоха скок в подкрепата за Владимир Путин с 20-25 процента. В мирно време този наркотик не действа: хората мислят за образование, здравеопазване, за цените на комуналните услуги - с една дума, за житейските проблеми. И рейтингът спада. От 2024 г. насам подкрепата за Путин е спаднала с около 10 процента. Мисля, че в следващите месеци този спад ще се ускори.
"Всички разбират, че нещо тук не е наред"
ДВ: Актуално проучване на Левада-център показва, че 66% от руснаците подкрепят възобновяването на преговорите между Русия и Украйна, докато само 26% са за продължаване на войната - най-ниската стойност от четири години. Каква е причината?
Дмитрий Орешкин: Точно тази - че отслабва действието на наркотика. „Трябва да се обединим, да подкрепим лидера, вожда, защото иначе ще ни стъпчат, ще ни вземат петролното богатство“ и така нататък – целият този стремеж към мобилизация бавно избледнява. Войната се превръща в рутина и на този фон хората имат проблеми. По-възрастните – че се нуждаят от лекарства, а по-младите трябва да мислят за образованието на децата си, за проблемите с професионалното им развитие. Преди две години в икономиката бяха вложени огромни суми. Появиха се работни места, заплатите нараснаха и хората гледаха позитивно на нещата. Но сега ръстът на заплатите спря, а цените продължават да се покачват. Следователно настъпва объркване: „Как така, та нали ние печелим“, си казват мнозина. Като добра новина от фронта се посочва превземането на Купянск – само че те вече три пъти го превземат, а поне веднъж месечно ни уверяват как бил установен пълен контрол над Покровск. Всички разбират, че нещо тук не е наред“.
"За руснаците символичната победа е по-важна от качеството на живота"
ДВ: Компромисите са част от всички преговори. Готови ли са руснаците на компромис?
Д. Орешкин: Мисля, че да. Мнозинството разбира, че ще трябва да се постигне споразумение при определени условия. А те трябва да са „нашите условия“, смята общественото мнение. Какво обаче означава „нашите условия“? Това трябва да обясни другарят Путин.
ДВ: В същото време 60% от руснаците са против изтеглянето на руските войски от окупираните територии на Украйна. С други думи: искаме мир, но нека нашите останат там. Как да разбираме това?
Д. Орешкин: По следния начин: „Проляхме гореща руска кръв“. Защо? За да получим камари от строшени тухли, които обаче в съзнанието на средностатистическия съветски или постсъветски човек представляват историческа ценност. Този манталитет, фокусиран върху териториални завоевания, също е чисто съветска черта. Той е дълбоко вкоренен в традициите на експанзионистичната политика. Когато другарят Путин казва, че където стъпи кракът на руски войник, там е наша земя, той едва ли знае, че буквално цитира Чингис хан, който е казал: „Границите на нашите владения се определят от това, къде е стъпило копитото на монголски кон“.
Но проблемът е, че през 21 век разширяването на териториите и икономическият растеж, за разлика от 14 век, вече не вървят ръка за ръка. Япония, например, е по-малка по площ от Архангелска област. Япония има население от 127 милиона, а Русия - около 145 милиона. Япония няма петрол, газ, злато, дървен материал или диаманти, но брутният ѝ вътрешен продукт е два пъти по-голям от руския. Как е възможно това? Нарича се интензивно използване на географското пространство. Точно това трябва да прави Русия. Но манталитетът е: имаме нужда от повече територия. На фона на намаляващото население това е контрапродуктивно и нерационално. За масите в Русия някаква символична победа е далеч по-важна от подобряването на качеството и продължителността на живота на хората, качеството на образованието, здравеопазването, жилищното настаняване, комуналните услуги и т.н.
"Докато контролира информацията и финансовите потоци, Путин ще държи властта"
ДВ: Колко здраво държи все още Путин властта?
Д. Орешкин: Елитите не са хомогенни. Значителна част от бизнес елита и кремълският елит също разбират, че войната е в застой. Рационалните хора разбират, че нещата вървят към задънена улица. Но те също така разбират, че ако сега излезете и кажете: „Владимир Владимирович, вие се оплетохте. Подайте оставка“, пряката последица от това би била фатална. Елитът добре разбира, че опитът за сваляне на този режим е просто опасен. Така че те ще ви гледат в очите, ще махат с опашка и ще ви ближат ръката. Но на ниво конкретни решения, както елитите, така и населението ще саботират някои от най-омразните инициативи. Не по идеологически причини, а по чисто практически.
ДВ: Значи са възможни някакви по-малки протестни изблици, като тези в Далечния изток, но да не очакваме всенародно въстание, така ли?
Д. Орешкин: Първо, напълно трябва да забравим за народно въстание. Това е приказка от партийния наръчник, където народът въстава и сваля омразен режим. Властта се променя чрез разделянето на елита - когато една част от него, възползвайки се от народното недоволство, измества друга част. Второ, ако говорим за протести на обикновени хора, те ще бъдат неизбежни, но ще бъдат категорично аполитични – за боклука, цените на комуналните услуги, инфлацията, околната среда. Не срещу царя, а срещу несправедливостта или произволното упражняване на власт от местните власти.
Това е важен знак, че недоволството съществува, но то избухва в такива инфантилни форми. А на върха всички са твърде внимателно наблюдавани от службите за сигурност, за да може някой да си позволи да организира конспирация. Така че, макар Путин да среща някои фундаментални трудности, това съвсем не означава, че той може да загуби властта, стига да контролира потоците от информация, финанси и суровини.
"Путин гледа как да продължи тази война, а не как да я приключи"
ДВ: Украински дронове и ракети поразяват цели и в някои руски региони и мнозина на Запад се питат дали наистина руснаците не усещат войната у дома.
Д. Орешкин: В Москва войната не се усеща, там всичко е наред. Имам много приятели там и те се намират в този информационен балон. Когато контролираш информационните потоци, винаги можеш да обясниш, че ударите по Белгород са проява на „милитаристичната и нацистка“ същност на Украйна. И умното обществено мнение, кимайки с правоъгълната си глава, извадена от телевизора, ще се съгласи с това. И никой няма да зададе въпроса: а защо преди началото на тази война Белгород не беше обстрелван? Никой няма да зададе и въпроса дали животът на хората в Белгород, в Суджа, Донецк или някъде другаде е станал по-добър, след като Владимир Путин се е заел да ги защитава. Ние оттук се опитваме да дадем някакви рационални обяснения, а общественото мнение в Русия просто игнорира тези доводи.
ДВ: Според Вас Путин ще нападне ли страна от НАТО – Латвия или някоя друга балтийска държава?
Д. Орешкин: Мисля, че ситуацията не е толкова страшна, колкото изглежда. Но от друга страна мислех така и през 2022 г.: не вярвах, че Путин може да е толкова луд да започне война, която няма да спечели. Въпреки това, той я започна. Но мисля, че колективният Путин, след като четири години се къпе в кръв и загуби 45 трилиона рубли за това време, ще се замисли сериозно дали да нападне НАТО.
Въпреки че лично за самия Путин продължаването на войната може да е по-предпочитана опция от нейното прекратяване. Защото ако я прекрати, хората ще започнат да се събуждат и да изпитват махмурлук: „Войната свърши, а къде са подобренията?“, ще се запитат. Затова може би за Путин безкрайната война на Източна Азия и Евразия е нормално състояние, което му позволява да държи населението вдъхновено и мобилизирано. Мисля, че ако той излезе от тази война, ще се опитат да му попречат да започне нова. Но за него е изключително трудно да излезе от тази война.