С лед встъпването в длъжност на Доналд Тръмп за втори мандат като президент на САЩ и изборът му на Робърт Кенеди младши за министър на здравеопазването, отново на дневен ред беше поставен въпроса за аутизма при децата.
Нещо повече,
в центъра на вниманието отново излиза предполагаемата връзка между ваксините и аутизма,
която редица авторитетни научни изследвания вече развенчаха. Кенеди младши обаче подкрепя напълно развенчаната теория, че ваксината срещу морбили, паротит и рубеола (MMR) може да причини аутизъм.
Държавният глава Тръмп включи въпроса за аутизма в речта си пред конгреса на 4 март, заявявайки, че най-новият процент на диагноза от 1 на 36 деца е повишен от 1 на 10 000 деца „неотдавна“. Това негово твърдение обаче не е съвсем истина.
Степента на диагностициране на аутизъм се е увеличила стабилно през последните няколко десетилетия;
имаше 1 диагноза на всеки 36 деца до 8-годишна възраст през 2020 г., според данни от американските центрове за контрол и превенция на заболяванията, в сравнение с 1 диагноза на всеки 150 деца през 2000 г. Но това дори не е близо до твърдението на Тръмп за 1 на 10 000.
Trump: 1 in 36 babies have autism.. There’s something wrong. RFK JR is going to find it working with Dr. Oz
— Simon Gosden. Esq. #fbpe 3.5% 🇪🇺🐟🇬🇧🏴☠️🦠💙 (@g_gosden) February 23, 2025
He’s a howling at the moon, batshit crazy lunatic.
pic.twitter.com/IlKW0KkUIC
Експертите казват, че значителното подобрение в идентифицирането и диагностицирането на аутизъм е ключов двигател зад повишаването на отчетените проценти. Някои от най-ранните проучвания за диагностициране на аутизъм от 60-те и 70-те години на миналия век показват, че докладваното разпространение на аутизма е в диапазона от 2 до 4 случая на всеки 10 000 деца.
След изказването на президента дойдоха и действията на министър Кенеди.
В понеделник (10 март) беше съобщено, че Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) в САЩ ще проучат дали ваксините причиняват аутизъм, въпреки множеството вече съществуващи проучвания, които показват, че няма връзка. Говорителят на Министерство на здравеопазването и човешките услуги (HHS) Андрю Никсън каза, че агенцията планира да не оставя „нито един камък необърнат“.
US CDC plans study into vaccines and autism: report https://t.co/JzpdI5mANe pic.twitter.com/KqSRGKVHv4
— New York Post (@nypost) March 7, 2025
„Както каза президентът Тръмп в съвместното си обръщение към Конгреса, процентът на аутизма при американските деца се е повишил рязко. CDC няма да остави камък необърнат в мисията си да разбере какво точно се случва“, се казва в изявлението. „Американският народ очаква висококачествени изследвания и прозрачност и това е, което CDC предоставя“, добавя той.
Нека опитаме да дадем някои отговори.
- Какво е аутизъм?
Разстройствата от аутистичния спектър (ASD) са разнообразна група от състояния. Те се характеризират с известна степен на трудности в социалното взаимодействие и комуникация. Други характеристики са нетипични модели на действие и поведение, като трудност при преход от една дейност към друга, фокус върху детайлите и необичайни реакции към усещания, сочи справка в сайта на Световната здравна организация (СЗО).
Способностите и нуждите на хората с аутизъм варират и могат да се развиват с времето. Докато някои хора с аутизъм могат да живеят самостоятелно, други имат тежки увреждания и се нуждаят от грижи и подкрепа през целия си живот. Аутизмът често оказва влияние върху възможностите за образование и работа. В допълнение, изискванията към семействата, предоставящи грижи и подкрепа, могат да бъдат значителни. Нагласите на обществото и нивото на подкрепа, предоставена от местните и националните власти, са важни фактори, определящи качеството на живот на хората с аутизъм.
Характеристиките на аутизма могат да бъдат открити в ранна детска възраст, но аутизмът често не се диагностицира до много по-късно.
Хората с аутизъм често имат съпътстващи състояния, включително епилепсия, депресия, тревожност и хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието, както и предизвикателно поведение като затруднено заспиване и самонараняване. Нивото на интелектуално функциониране сред хората с аутизъм варира в широки граници, като варира от дълбоко увреждане до превъзходни нива.
- Какво причинява аутизма?
Наличните научни доказателства предполагат, че вероятно има много фактори, които правят по-вероятно едно дете да има аутизъм, включително екологични и генетични фактори, информира СЗО.
Тези фактори изглежда увеличават риска от аутизъм и оформят типа аутизъм, който детето ще развие. Важно е обаче да подчертае, че
повишеният риск не е същото като причина.
Например, някои генни промени, свързани с аутизма, могат да бъдат открити и при хора, които нямат разстройството. По същия начин, не всеки, изложен на рисков фактор от околната среда, свързван с аутизма, ще развие разстройството. Всъщност повечето хора няма да развият аутизъм, информират от Autism Speaks (американска организация с нестопанска цел за осведоменост за аутизма и най-голямата организация за изследване на аутизма в Съединените щати).
Причините за аутизма са неясни, пише и агенция Ройтерс (Reuters) в свой материал. Има широко разпространени спекулации сред учените, че неговите неврологични характеристики могат да се развият в утробата. Проучванията свързват аутизма с майчините фактори по време на бременност, а някои изследвания предполагат връзка с усложненията при раждане и времето на раждане.
Разрастваща се област на изследване се фокусира върху епигенетиката
- взаимодействията между генетични фактори и фактори на околната среда. Една теория предполага, че излагането на жената на замърсен въздух или вредни замърсители преди или по време на бременност може да предизвика генетична мутация, водеща до аутизъм при нейното дете.
Генните вариации при някои хора с аутизъм укрепват доказателствата за генетичен компонент. Сред генетичните заболявания, свързани с по-висок риск от аутизъм, са синдром на Fragile X, комплекс от туберозна склероза, синдром на Phelan-McDermid и синдром на Prader-Willi.
Други потенциални рискови фактори могат да включват брат или сестра с аутизъм, възрастта на родителите при зачеване на деца, много ниско тегло при раждане, жълтеница при новородено, усложнения в утробата или по време на раждането, наличие на нездравословен набор от организми, живеещи в червата, и нарушения на имунната система.
- Как се диагностицира аутизмът?
Няма обективни инструменти за диагностициране на аутизъм като кръвни тестове или сканиране на мозъка. Вместо това диагнозите се поставят въз основа на наблюдения и интервюта, отбелязва Ройтерс.
Терминът спектър отразява широката гама от възможни прояви. Някои хора с аутизъм може да имат добри умения за разговор, докато други може да са невербални. Някои може да са силно чувствителни към звуци, докосване и др. Някои може да имат ограничено или повтарящо се поведение или интереси. Някои може да се нуждаят от помощ в ежедневието, докато други се нуждаят от малко или никаква подкрепа.
Американската академия по педиатрия препоръчва скрининг на всички деца за аутизъм на 18 и 24 месеца, когато повечето деца ще започнат да показват симптоми. Въпреки това средната възраст на диагностициране остава близо до 4 години в САЩ и 5 години в световен мащаб.
- Защо нарастват случаите на аутизъм?
Изследователите отдават нарастването на диагнозите за аутизъм на по-широко разпространения скрининг и включването на по-широк набор от поведения за описание на състоянието. През 2013 г. експерти по психично здраве обединиха това, което преди бяха три отделни диагнози – аутистично разстройство, разстройство на Аспергер и всеобщо разстройство на развитието – под чадъра на разстройство от аутистичния спектър.
Проучване от октомври 2024 г. отваря нов раздел с данни за застрахователни искове в САЩ, което установи, че най-голямото увеличение на диагнозите е в групи с ниски нива на скрининг в миналото, включително млади възрастни, жени и деца от някои расови или етнически малцинствени групи.
Изследователите отбелязват също, че някои рискови фактори са станали по-чести, като преждевременно раждане или от по-възрастни родители.
- Има ли лечение за аутизма?
Въпреки че няма лек за аутизъм, има много подходи, които могат да помогнат както на децата, така и на възрастните да управляват своите симптоми и да подобрят качеството си на живот, пише авторитетното издание Healthline.
- Приложен анализ на поведението
- Когнитивно-поведенческа терапия
- Обучение на социални умения
- Терапия за сензорна интеграция
- Ерготерапия
- Логопедична терапия
Лекарства
Няма лекарства, специално предназначени за лечение на аутизъм. Въпреки това, няколко лекарства, използвани за други състояния, които могат да възникнат при аутизъм, могат да помогнат с определени симптоми.
- Причиняват ли ваксините аутизъм?
Краткият отговор е „Не“! Години след като едно противоречиво проучване се оказа измамно, нови медицински проучванията показват, че няма връзка между ваксината срещу морбили, паротит и рубеола (MMR) и аутизма, пише Healthline. Въпреки че някои хора вече бяха скептични относно ваксините, проучването, публикувано в британското медицинско списание The Lancet през 1998 г., подхранва мита, че има връзка между децата, получаващи MMR ваксина, и развитието на аутизъм.
Няколко години по-късно The Lancet оттегли проучването, заявявайки, че констатациите са неверни.
Бяха предприети множество проучвания, за да се проучат резултатите след публикуването на оригиналното проучване. Всъщност още през 1999 г. The Lancet публикува резултатите от по-голямо епидемиологично проучване, което не открива причинно-следствена връзка между ваксината MMR и появата на аутизъм. Скоро последваха други проучвания, развенчаващи твърденията, направени от проучването от 1998 г.
В крайна сметка в началото на 2000-те години СЗО официално и окончателно отхвърли възможността ваксината MMR да причинява аутизъм.
Извадка от доклада на срещата на GACVS (Глобален консултативен комитет по безопасност на ваксините) от 16-17 декември 2002 г., публикувана в Седмичния епидемиологичен запис на СЗО на 24 януари 2003 г.
Притесненията относно възможна връзка между ваксинацията с MMR и аутизма бяха повдигнати в края на 90-те години след публикуване на проучвания, твърдящи връзка между естествените и ваксиналните щамове на вируса на морбили и възпалителните заболявания на червата, и отделно, ваксината MMR, заболяването на червата и аутизма. СЗО, по препоръка на GACVS, възложи преглед на литературата от независим изследовател на риска от аутизъм, свързан с ваксината MMR; резултатът от прегледа беше представен на GACVS за разглеждане.
Единадесет епидемиологични проучвания
(представляващи най-новите проучвания, предимно през последните 4 години) бяха прегледани в подробности, като се вземе предвид дизайна на изследването (включително екологични, контролни проучвания, кръстосани случаи и кохортни проучвания) и ограниченията. Прегледът заключава, че съществуващите проучвания не показват доказателства за връзка между риска от аутизъм или аутистични разстройства и ваксината MMR.
Разгледани са и три лабораторни изследвания. Беше заключено, че предполагаемата персистентност на вируса на ваксината срещу морбили в стомашно-чревния тракт на деца с аутизъм и възпалително заболяване на червата изисква по-нататъшно изследване чрез независими проучвания, преди лабораторните резултати от публикуваните проучвания, които имат сериозни ограничения, да могат да се считат за потвърдени.
Въз основа на представения обширен преглед GACVS стигна до заключението, че
няма доказателства за причинно-следствена връзка между ваксината MMR и аутизма или аутистични разстройства.
Комитетът вярва, че въпросът вероятно ще бъде изяснен чрез по-добро разбиране на причините за аутизма. GACVS заключи също, че няма доказателства в подкрепа на рутинната употреба на моновалентни ваксини срещу морбили, паротит и рубеола вместо комбинираната ваксина, стратегия, която би изложила децата на повишен риск от непълна имунизация. Поради това GACVS препоръчва да няма промяна в настоящите практики за ваксиниране с MMR.
