Г ермания стартира проект за изграждане на по-добра европейска система за противовъздушна отбрана с повече от дузина други страни, сред които България, съобщиха световните агенции, предаде БТА.
В кулоарите на срещата на НАТО в Брюксел германската министърка на отбраната Кристине Ламбрехт
и колегите ѝ от още 13 държави подписаха декларация относно така наречената Европейска инициатива „Небесен щит“.
"Общо 15 държави се обединиха, за да организират съвместни обществени поръчки под координацията на Германия
по отношение на европейската въздушна отбрана. Това е нещо, в което имаме пропуски", заяви Кристине Ламбрехт.
В проекта освен Германия ще участват още 13 държави. Представители от България, Белгия, Великобритания, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия и Чехия присъстваха на церемонията по подписването в четвъртък сутринта. Според дипломати Естония също изразява желание да се включи в реализирането на „Небесен щит“.
Засега Париж мълчи, каква е причината за това вероятно скоро ще стане ясно.
Реализирането на проекта би трябвало да помогне за изграждането на цялостна, координирана и взаимосвързана система за ПВО за Европа. В момента Стария континент изпитва дефицит в областта на защитата от балистични ракети, които достигат големи височини по траекторията си, но също така и в прихващането на дронове и крилати ракети, отбелязва германското списание „Фокус“.
Основание за германската инициатива е войната на Русия срещу Украйна.
Според НАТО инвазията е променила фундаментално ситуацията със сигурността в Европа и затова са необходими допълнителни усилия за противовъздушна отбрана. Досега противоракетната отбрана в Европа беше насочена предимно към евентуални заплахи от Иран – стратегия, наложена под натиска на „големия Сатана“ за Техеран - САЩ.
Германският канцлер Олаф Шолц обяви плановете за новата инициатива в края на август, припомнят медиите.
Тогава той говори за „ползи за сигурността за цяла Европа“ и посочи, че европейската противовъздушна отбрана ще бъде по-евтина и по-ефективна, отколкото ако всяка страна се захване с изграждането на своя собствена.
Новите оръжейни системи трябва да бъдат закупени
съвместно чрез Европейската инициатива „Небесен щит“, които заедно ще покрият голяма област възможно най-евтино.
За разлика от ясната и твърда решимост, изразена на срещите в Брюксел за изграждане на стабилна защита срещу евентуална руска агресия, реакцията на Москва продължава да е в сферата на чертаенето на хипотетични „червени линии“.
Ако Украйна бъде приета във военния алианс на НАТО, ръководен от САЩ,
то конфликтът в Украйна гарантирано ще прерасне в Трета световна война, заяви заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Александър Венедиктов. Думите му определено изразяват раздразнението на Москва от изненадващо огласената от Володомир Зеленски кандидатура за ускорено приемане на Украйна в НАТО. Дали и кога Киев ще бъде столица на страна от НАТО е въпрос, чийто отговор е някъде в бъдещето, доколкото всичките 30 страни членки на Северноатлантическия пакт трябва да дадат съгласието си за това. Което едва ли ще се случи, докато войната в Украйна е факт.
В отговор на многократните заплахи на Русия САЩ
потвърдиха ангажимента си да защитават "всеки сантиметър" от територията на НАТО, преди началото на разговорите на министрите на отбраната от алианса днес, които ще включват дискусии при закрити врата в групата за ядрено планиране.
Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин потвърди ангажимента на Вашингтон към колективната отбрана на НАТО
след многократните ядрени заплахи от страна на руския президент Владимир Путин на фона на неуспехите на бойното поле при почти осеммесечната руска инвазия в Украйна.
"Ангажирани сме да защитаваме всеки сантиметър от територията на НАТО - ако и когато се стигне до това", заяви Остин.
Що се отнася до ядрената политика на Северноатлантическия пакт, на уебсайта на НАТО се посочва, че тя е подложена на "постоянен преглед и се променя и адаптира в светлината на новите събития".
Всъщност изграждането на противовъздушна защита е част от превантивните мерки за предотвратяване на ядрена атака.
Но тъй като кризата в Украйна показа готовността на Русия да използва ракети с конвенционален боен заряд за атака, защитният купол трябва да бъде по-дълбоко ешелониран.
В много западни страни има недостиг на наземните системи за противовъздушна отбрана като „Пейтриът“ на „Рейтиън“
или разработената наскоро „ИРИС- Т СЛМ“ , тъй като след края на Студената война тези държави не бяха склонни да инвестират твърде много средства във военни способности. Но притиснати от ситуацията очевидно това ще се промени.
Ламбрехт заяви, че страните се стремят бързо да пристъпят към първите сделки.
"Ще работим бързо по първите съвместни проекти, като съвместното закупуване на „Пейтриът“ е един от тях, както и на модерната система „ИРИС – Т СЛМ", каза тя пред репортери. Системата „ИРИС-Т“ се изгражда от германската отбранителна компания Diehl.
Тази седмица Берлин достави първата от четирите системи
„ИРИС – Т СЛМ“ на Украйна, макар че Бундесверът не разполага все още с това оръжие. „Бързащата бавно“ отбрана на Германия планираше тези ПВО системи да влязат на въоръжение в Бундесвера през 2025 г. Едновременно с това Берлин иска да увеличи броя на притежаваните от него системи „Пейтриът“.
Тъй като посочените две системи обезпечават средния слой на противовъздушната отбрана,
страните ще обсъдят и закупуването на системи за по-високия слой, като „Ароу 3“ (Arrow 3), произвеждана в Израел от „Израел еърспейс индъстрийс“ (Israel Aerospace Industries /IAI), и системи с малък обсег, предназначени за защита на по-малки райони или военни конвои, например.
"Трябва бързо да запълним тези пропуски, живеем в застрашителни,
опасни времена", заяви Ламбрехт, която също така даде знак, че би предпочела закупуване на „Ароу 3“ за отбрана на „високите етажи“.
Всъщност инвазията на Русия в Украйна определено ще доведе до излизане на Европа от летаргията на мира,
която беше обхванала Стария континент през последните 40-50 години. И колкото и да не е по вкуса на някои държави, ще се наложи континентът да създаде и гарантира за своя сметка своята сигурност.
На заглавната снимка: Германската министърка на отбраната Кристине Ламбрехт с германски генерал наблюдава учения в Литва.
