Над 8 млн. деца живеят под грижите на различни институции, като повечето са изпратени там от семействата си поради бедност, а не след смърт на родител.
Много от тях са изложени на тормоз, вкл. сексуален, от страна на гледачите и са застрашени от експлоатация и трафик.
На най-голям риск са изложени децата под три години. Те са там, защото "родителите просто не могат да си позволят да ги хранят, обличат и образоват", се казва в доклада.
Поне четири от пет деца в сиропиталищата имат жив родител, като процентът достига 98% в Централна и Източна Европа.
В бедните африкански страни като Гана 90% от сираците имат родител, като в страната има само осем лицензирани сиропиталища от общо 148. В Либерия този дял е 88%, а в Зимбабве - 59.
В Бразилия децата с поне един родител са 80% от общия брой на живеещите в сиропиталища. Толкова са и в Шри Ланка, където с десетилетия се водеше гражданска война.
"В много институции по света стандартът на грижите е нисък. Много деца са подложени на различни видове злоупотреби и са пренебрегвани. Институционалните грижи трябва да се използват само като последно средство, ако става дума за по-висок стандарт и настаняването е в интерес на конкретното дете", подчертава докладът.
Дискриминацията и културните табута в някои страни също така означават, че непропорционално голям брой момичета, деца с увреждания и деца от етнически групи са изоставяни или предавани на институции, които да се грижат за тях.
Някои правителства и донорски организации пък погрешно смятат, че сиропиталищата са най-доброто място за деца с увреждания и ХИВ, отбелязват още авторите.
Докладът призовава правителствата да полагат повече усилия за справяне с бедността, която принуждава много семейства да се откажат от децата си.
Проекти да се помогне на семействата да се грижат за тях у дома също са необходими, както и трансформация на социалните институции в много страни и по-стриктен контрол върху тях.
Източник: БГНЕС
Последвайте ни
