И збирателите в западния свят са обезпокоени от заплахите срещу демокрацията и се тревожат, че екстремистки партии, фалшиви новини и корупция ще подкопаят изборите.
Голямо проучване на Ipsos сред почти 10 000 избиратели в девет страни седем в Европейския съюз, плюс Обединеното кралство и САЩ – установява, че
около половината от избирателите са недоволни от начина, по който функционира демокрацията.
С изключение на Швеция, където хората смятат, че демократичната политика работи добре, ясно мнозинство се тревожи за рисковете пред техните системи на самоуправление през следващите пет години, според проучването, споделено ексклузивно с POLITICO.
„Съществува широко разпространено безпокойство относно начина, по който работи демокрацията, като хората се чувстват недостатъчно представени, особено от своите национални правителства“, казва Гидеон Скинър, старши директор по британската политика в Ipsos, пред POLITICO. „Има особени притеснения относно влиянието на фалшивите новини, дезинформацията, липсата на отчетност на политиците и екстремизма. В повечето страни има желание за радикална промяна“.
Проучването идва на фона на нарастваща тревога, че демокрацията на Запад е под заплаха.
Неравенството в богатството по света стимулира подкрепата за екстремистки партии, подкопава дебата и подготвя почвата за авторитаризъм, според скорошен доклад за Г-20.
Тази седмица Европейската комисия представи плановете си за укрепване на демокрацията в 27-те страни от ЕС. Но критиците заявиха, че предложението ѝ за противодействие на чужда намеса в европейските избори е твърде слабо, тъй като участието е доброволно в целия блок. През последната година властите установиха руска дезинформация и намеса в избори в редица европейски държави – от Румъния до Германия.
За новото проучване Ipsos са интервюирали над 9800 избиратели в Обединеното кралство, Франция, САЩ, Испания, Италия, Швеция, Хърватия, Нидерландия и Полша между 12 и 29 септември. Анкетиращите са установили, че средно 45% от респондентите в деветте страни са недоволни от начина, по който функционира демокрацията, казва Скинър.
Избирателите, които се идентифицират с политическите крайности, както крайната левица, така и крайната десница, най-често смятат, че демокрацията се проваля.
Във Франция и Нидерландия нивата на удовлетвореност са намалели през последната година в отговор на политическите сътресения. Френското правителство многократно е изпадало в криза заради националния бюджет, докато нидерландската коалиция се разпадна по-рано тази година, предизвиквайки избори през октомври.
В никоя от деветте страни мнозинството от избирателите не вярва, че националното им правителство представлява добре възгледите им. Избирателите в Хърватия и Обединеното кралство са най-скептични – едва 23% смятат, че правителствата им ги представляват ефективно.
Във всяка страна, с изключение на Полша, която отбеляза висока избирателна активност на президентските избори тази година, повече избиратели заявяват, че демокрацията се е влошила през последните пет години, отколкото че се е подобрила. В САЩ 61% от избирателите смятат, че състоянието на демокрацията се е влошило от 2020 г. насам.
Избирателите във Франция (86%) и Испания (80%) са най-притеснени за това какво ще донесат следващите пет години за техните демократични системи.
Респондентите определят най-големите рискове за демокрацията като дезинформация, корупция, липса на отчетност на политиците и възхода на екстремистката политика.
Като цяло, повечето от анкетираните все още силно подкрепят демократичните идеали, въпреки че в Хърватия повече от половината (51%) казват, че демокрацията си струва да се запази, само ако осигурява добро качество на живот.
Ipsos установява, че респондентите подкрепят действия за защита на демокрацията, особено закони и мерки за борба с корупцията, защита на независимостта на съдилищата, по-добро гражданско образование в училищата и регулации срещу фалшиви новини и езика на омразата в социалните медии.
