В новия епизод на подкаста „Тройка по никое време“ гостува журналистката и политически коментатор Ружа Райчева.
Разговорът с водещите от Радио Витоша премина през темите за състоянието на медиите, свободата на словото, отговорността на публичните личности и ролята на гражданите в политическия живот.
Райчева споделя, че първоначално се е занимавала с изкуство – музика, театър, оперно пеене и импровизационен театър. „Преди 2020 г. изобщо не съм мислила, че ще се занимавам с политика. Но после осъзнах, че и в нея има много сценичност и актьорска игра,“ казва тя.
По думите ѝ, политиката все по-често прилича на представление: „Някои политици играят ролите си като актьори – едновременно искрени и прикрити, в постоянно усилие да убедят публиката.“
„Политиката е наркотик и не можеш да излезеш от нея,“ смята журналистката. „Колкото повече власт имаш, толкова по-трудно е да се откажеш. Тя дава усещане за контрол и значимост, което трудно се заменя с друго.“
Райчева коментира и състоянието на политическата култура: „В парламента се обсъждат лични теми и дребни скандали, а реалните проблеми остават на заден план. Това отблъсква хората и създава усещане за пълна липса на смисъл.“
По думите ѝ, ниската избирателна активност „дава сила на купения вот“, а апатията само задълбочава кризата на доверието: „Всички сме виновни – и гражданите, и журналистите, и политиците. Всички сме част от тази въртележка.“
Според Райчева свободата на словото у нас е поставена под натиск. Тя посочва като тревожен пример внесени законопроекти, които предвиждат санкции за разпространяване на лична информация в интернет: „Това е сигнал, че демокрацията е заплашена. Когато подобни инициативи се внасят без обществено обсъждане, без реакция, това показва, че границите на свободата се стесняват.“
Въпреки това журналистката е категорична: „Докато можем да говорим свободно и да гласуваме, демокрацията е жива – макар и крехка.“
Райчева обръща внимание и на разликата между големите градове и по-малките населени места: „Демокрацията живее в областните центрове. В малките градове и села често няма демокрация – там властта е феодализирана. Хората зависят от местни структури, а изборите са предрешени.“
Според нея поведението на съвременните политици се е променило под влиянието на социалните мрежи: „Те започнаха да се държат като инфлуенсъри – снимат се, пускат лайвове, вместо да работят. Публичният им образ се гради върху лайкове и гледания.“
Това, по думите ѝ, е заразно: „Грубият език и личните нападки се превърнаха в норма. Това поведение заразява и останалите.“
На въпрос за личните ѝ професионални избори, Райчева разказва, че често е възприемана през призмата на известните си родители, но се стреми да се доказва със собствената си работа: „Много хора мислят, че вървя с „пищов от баща си“, но не е така. Говорим, спорим, обсъждаме, но никой не ми казва какво да мисля. Аз искам да бъда независим глас.“
Тя признава, че сред колегите журналисти също има преднамереност: „Някои ме гледат с подозрение, защото изразявам мнение. Според мен журналистът има право на позиция, стига да не е ничий агитатор и да не обслужва интереси.“
Райчева вярва, че медиите трябва да упражняват натиск чрез постоянство: „Всеки журналист трябва да държи една тема и да пита, докато получи отговор. Ако се отказваме, се превръщаме в част от мълчанието.“
Тя подчертава и отговорността на публичните личности: „Всеки, който е пред камерата, има завишена отговорност. Примерът му влияе на хората. Ако искаш да си обществена фигура, трябва да си готов да спазваш правилата по десет.“
В края на разговора Ружа Райчева остава умерен оптимист: „Докато има хора, които питат и настояват за истина, има надежда. Може би идва момент на нетърпимост, в който обществото отново ще поиска промяна.“
