А мериканската актриса Дейви Чейс, станала известна като гласа на Лило в анимационния хит на Дисни „Лило и Стич“, е починала на 35-годишна възраст в Лос Анджелис, съобщават американски медии.
Според информация на „Ню Йорк Таймс“, позоваваща се на бащата на актрисата Джон Дейвид Шуолиър, смъртта е настъпила вследствие на усложнения, предизвикани от бактериален менингит и инфекция на кръвта.
Чейс е едва на 11 години, когато озвучава Лило в излезлия през 2002 г. филм „Лило и Стич“, който се превръща в един от успешните анимационни проекти на студиото. По-късно тя продължава да дава гласа си на героинята в телевизионни продукции и видеоигри, свързани с поредицата.
Сред най-запомнящите се нейни роли е и озвучаването на Чихиро в англоезичната версия на японската анимация „Отнесени от духовете“ на студио „Гибли“. Лентата печели наградата „Оскар“ за най-добър анимационен филм и се превръща в световен феномен.
Освен в анимацията, Дейви Чейс изгражда кариера и в игралното кино. През 2002 г. тя се превъплъщава в Самара Морган в хорър продукцията „Позвъняването“, а изпълнението ѝ носи наградата на MTV за кино в категорията „Най-добър злодей“ през следващата година. Актрисата участва и във фантастичния трилър „Дони Дарко“, където играе по-малката сестра на героя на Джейк Джиленхол.
Баща ѝ разказва пред „Ню Йорк Таймс“, че още в ранна възраст Чейс е започнала да има проблеми с наркотиците и в определен период от живота си е останала без дом в Лос Анджелис.
Нейният приятел Рой Ернандес е създал кампания за набиране на средства за медицинските ѝ грижи. В публикуваното описание той посочва, че актрисата е преживяла трудно детство и е имала сложни отношения със семейството си, като през годините е търсила начин да изгради по-стабилен и спокоен живот.
„Лило и Стич“ е емблематичен американски анимационен филм, създаден от Уолт Дисни и пуснат по екраните през 2002 г. Лентата е написана и режисирана от Крис Сандърс и Дийн Деблоа и се превръща в един от най-успешните проекти на студиото по време на т.нар. „Ренесанс на Дисни“ след края на 90-те години. Филмът е високо ценен заради своя уникален визуален стил, емоционална дълбочина и нестандартно съчетание на научнофантастични елементи с културни особености на Хаваите.
Сюжетът се фокусира върху Лило Пелекай, самотно и своенравно момиче, живеещо на остров Кауаи с по-голямата си сестра Нани. Животът им се променя драстично, когато Лило осиновява странно куче, което всъщност е генетично създаден извънземен експеримент, наречен Стич (Експеримент 626). Стич е създаден от д-р Джамба Джукиба с единствената цел да унищожава, но попадайки в хавайската култура, той се сблъсква с концепцията за „охана“ – семейство, в което никой не е изоставен или забравен. Това разбиране постепенно преобразява неговия характер и му помага да открие своята човечност.Значимостта на филма се крие в застъпването на теми като семейните връзки, загубата, справянето с трудностите и приемането на различията.
За разлика от класическите приказни сюжети на Дисни, „Лило и Стич“ предлага по-реалистично представяне на нетипично семейство и вътрешните борби на героите. Използването на акварелни фонове, вдъхновени от красотата на Хавайските острови, придава на филма специфична атмосфера, която го отличава от останалите продукции на студиото.Успехът на оригинала води до създаването на цял франчайз, включващ продължения директно на видео, телевизионен сериал („Лило и Стич: Сериалът“), както и адаптации в други медии.
Образът на Стич се превръща в глобален попкултурен феномен и един от най-разпознаваемите герои на Дисни в 21-ви век.
Специфичното му присъствие, комбиниращо хаотично поведение и трогателна лоялност, го прави любимец на поколения зрители. Филмът остава пример за това как една анимация може да комбинира комедия и научнофантастичен екшън с искрена драма, затвърждавайки мястото си в историята на киното като модерна класика.
