С кептицизмът към ваксините често изглежда като ново и набиращо сила явление. Но всъщност то е много по-старо, отколкото повечето хора си представят, пише ВВС.
- Смъртоносната едра шарка и раждането на първата ваксина
Още от най-древни времена човечеството е било подложено на атаки от смъртоносни вируси и опустошителни епидемии. Едрата шарка – заболяване, придружено от болезнени пустули по тялото – е една от най-жестоките болести в историята. Само през 20. век тя отнема около 300 милиона живота.
The strange history of the anti-vaccine movement https://t.co/XU6GbRK24R
— Serafeim Stasinos (@makisstasinos) September 7, 2025
Болестта убивала една трета от заразените. От оцелелите – друга една трета ослепявала, а почти всички оставали с обезобразяващи белези. Богатството и социалният статус не осигурявали защита: сред жертвите били император Йосиф I Австрийски, крал Луи I Испански, кралица Мария II Английска, крал Луи XV Френски и руският цар Петър II. До 19. век едрата шарка убивала над 400 000 души годишно.
През 1796 г. британският лекар Едуард Дженър създава първата ваксина срещу едра шарка. Той забелязва, че доячките са имунизирани срещу болестта, вероятно поради по-леката кравешка шарка. За да провери хипотезата си, Дженър инжектира материал от раната на доячка, болна от кравешка шарка, в ръката на осемгодишно момче – експеримент, който днес би бил немислим от етична гледна точка. Детето обаче става имунизирано. Дженър нарича процедурата „ваксинация“ – от латинското vacca („крава“).
„Унищожаването на едрата шарка, най-страшната напаст за човешкия род, трябва да бъде крайният резултат от тази практика“, пише той през 1801 г. Думите му се сбъдват: през 1980 г., след мащабна кампания на Световната здравна организация, едрата шарка е обявена за напълно ликвидирана – първото и засега единствено инфекциозно заболяване с такъв изход.
- Ваксините – спасени милиони животи, но и растящо недоверие
След Дженър се разработват ваксини срещу редица други болести – от грип и полиомиелит до човешкия папиломен вирус и COVID-19. Само през последните 50 години ваксините са спасили около 154 милиона живота.
Въпреки това, съпротивата срещу тях е широко разпространена и дори нараства. Днес скептицизмът достига дори най-високите държавни институции. Наскоро министърът на здравеопазването на САЩ Робърт Ф. Кенеди-младши бе разпитан в Сената относно политиките си за ваксините, а в същия ден главният хирург на Флорида обяви, че ще прекрати задължителните имунизации в щата. Така възниква въпросът: дали това е ново явление, или недоверието към ваксините съществува още от самото им начало?
The antivaccine movement isn't new.
— Ian Copeland, PhD (@IanCopeland5) August 18, 2023
This is a poster from Montreal in 1885. In the mist of a smallpox outbreak that killed 2% of the population and maimed/blinded others, you still saw:
•Politicization
•Religous sentiment
•Unfounded conspiracy
Sound familiar? pic.twitter.com/8JOXWsNt84
- Първите протести срещу ваксинацията
Още в началото на 19. век опитите на Дженър и други лекари доказват, че ваксинацията срещу едра шарка е изключително ефективна – над 95% защита. В Обединеното кралство законодателството от 1840, 1853 и 1871 г. прави имунизацията първо безплатна, а после и задължителна.
Почти веднага обаче се появяват първите „антиваксинални лиги“. Те издават брошури с драматични заглавия като „Ваксинацията – проклятие“ и „Ужаси от ваксинацията“, както и вестници като „Антиваксърът“ (1869) и „Инквираторът за ваксинацията“ (1879).
Протестите не закъсняват – в Англия през 50-те години на 19. век, в Канада през 80-те и в САЩ през 90-те години на същия век. През 1905 г. в Бостън делото срещу задължителната ваксинация стига до Върховния съд, който в крайна сметка обявява мярката за конституционна.
- Противници още преди първата ваксина
Дори преди Дженър, във Великобритания и Америка вече има протести срещу вариолацията – предшественик на ваксинацията, при който материал от болен се използва за предизвикване на по-лека форма на едрата шарка и имунитет.
През 1722 г. английският проповедник Едмънд Маси нарича тази практика „опасна и греховна“, твърдейки, че болестите са божие наказание и всяка намеса е „дяволска операция“.
Други критици твърдят, че ваксините са „неестествени“, подхранвайки илюзията, че всичко „природно“ е добро, а всичко „изкуствено“ – зло. На карикатури от 1802 г. ваксинирани пациенти са изобразявани как се превръщат в крави – предвестник на по-късните конспирации, че ваксините „променят ДНК“.
По онова време се разпространяват и твърдения, че ваксините са „отрови“ или че лекарите печелят от тях. Дженър обаче отказва да извлича финансова полза от откритието си.
- Личната свобода срещу общественото здраве
Много от антиваксиналните движения се раждат като реакция срещу задължителната имунизация и като част от по-широко „движение за свобода на здравето“.
В Швеция през 1873 г. едва 40% от жителите на Стокхолм са ваксинирани срещу едра шарка, в сравнение с 90% в останалата част от страната. Година по-късно градът е връхлетян от епидемия, която води до смъртност десет пъти по-висока от останалата част на Швеция. Това рязко увеличава доверието във ваксините.
Въпреки безспорните доказателства, антиваксиналните активисти продължават да твърдят, че подобренията в здравето се дължат само на санитария и карантина. Пример е Лестър, където активистите обявяват карантината за достатъчна, но в действителност смъртността сред децата остава значително по-висока от тази в Лондон – град с широко разпространена ваксинация.
- Изкореняването на едрата шарка и новият живот на старите конспирации
До средата на 20. век едрата шарка все още убива над два милиона души годишно, най-вече в бедни и колонизирани региони. През 1959 г. започват глобални усилия за изкореняване на болестта, които завършват с пълното ѝ премахване през 1979 г.
Това открива път за разработването на ваксини срещу полиомиелит, морбили и други заболявания, които продължават да спасяват милиони животи. До 1994 г. Америка е напълно свободна от полиомиелит, а Европа – до 2002 г.
Въпреки това, антиваксиналното движение не изчезва. Интернет и социалните мрежи му дават нова сила. Докато през 2018 г. 90% от британците вярват, че ваксините са безопасни и ефективни, през 2023 г. процентът пада до 70%. Световната здравна организация вече определя колебанието към ваксините като една от 10-те най-големи заплахи за общественото здраве.
Морбили, например, е толкова заразно, че един случай може да доведе до 12–18 нови. За да бъде спряна болестта, над 95% от населението трябва да е ваксинирано. В САЩ тя бе обявена за елиминирана през 2000 г., но поради спадащ обхват през последните години отново избухват епидемии, вече с фатални случаи.
- Стара реторика в нови дрехи
Днешните антиваксинални аргументи често повтарят викторианските клишета – твърдения, че ваксините са излишни благодарение на други подобрения, че фармацевтичната индустрия корумпира учените или че имунизациите променят тялото.
„Колебанието и страхът, които водят до ниски нива на ваксинация, са изключително устойчиви и се подхранват от дезинформация“, казва хирургът и редактор Дейвид Горски. Ако тези идеи продължат да се разпространяват, предупреждава той, новите епидемии може да са само началото.
