Десетки хиляди рози, вдигнати към небето, минута мълчание... без гняв - така близо 150 хил. души в Осло почетоха паметта на загиналите 76 души при двата атентата от 22 юли.
Те се стекоха от всички краища на града към пристанището. Наложи се полицията да ги помоли да се насочат към централните части на града, просто защото на брега нямаше място за всички. Фериботите, които са единствената връзка между някои части на града и центъра, не успяваха да превозят всички желаещи да участват в траурното шествие.
Внезапно всички вдигнаха цветята и ги размахаха към небето в минута мълчание. Това се повтори на няколко пъти през вечерта.
Движението по основните артерии на града бе спряно.
Всички цветарски магазини бяха опразнени.
На улицата бяха премиерът Йенс Столтенберг, престолонаследникът принц Хокон, съпругата му Мете-Марит и бившият премиер Гру Харлем Брунтланд.
Тази вечер улиците са пълни с любов,
каза принц Хокон, посрещнат с аплодисменти от множеството. Той призова народа си да работи за толерантността и свободата.
Сред хората не се забелязваше никакъв гняв към атентатора, подчертава АФП.
Той не ни интересува, тук сме заради нашата страна, заради жертвите и техните семейства, не заради него. Идвайки тук, искаме да покажем, че не ни е страх. Няма да допуснем този тип да ни уплаши. Дойдохме, за да изпратим послание, обясниха участници в шествието. Тук сме от солидарност, за да бъдем заедно и да споделим болката си. Това е момент на общуване, важен за нашата страна.
Кметът на Осло, Фабиан Станг, също отправи послание за надежда. Ще накажем виновния, но
наказанието ще бъде: повече щедрост, повече толерантност, повече демокрация,
каза той под аплодисментите на хората.
Тази вечер, с този митинг, ние ще покажем това, което ще бъде Норвегия утре, каза Ешкил Педерсен, лидер на младежката организация на Норвежката работническа партия.
Словата бяха последвани от музикални изпълнения, като националният химн бе подет на глас от всички. Завършекът на вечерта бе песента "За младостта", композирана в навечерието на Втората световна война, превърнала се в химн на антинацистката съпротива. След нея малко по-малко хората се разотидоха, оставяйки стотици букети.
Премиерът Столтенберг призна, че
атентатите завинаги ще
променят страната.
В интервю за норвежки електронни медии Столтенберг изтъкна, че "норвежците винаги сме били членове на общество, привързано към ценностите на демокрацията и откритостта, на общество, което окуражава хората да бъдат активни и да участват в политическия живот".
Премиерът изтъкна, че страната му е осъзнала факта, че може да стане
мишена на терористичен акт, но че той самият никога не си е представял,
че е възможно такова насилие, на което Норвегия и светът станаха
свидетели в петък. "Норвежците са в траур и в шок. Но ние виждаме, че в
същото време Норвегия остава единна и хората се подкрепят един друг -
изтъкна той. -
Злото може да убие човек, но не и да покори народ.
Норвегия не помни подобен масов митинг от края на Втората световна война, отбеляза АФП.
Подобни масови митинги имаше и в други градове, като Берген (15 хил. души), Ставангер (няколко хиляди) и Трьонхайм (20 хил.), предаде АФП.
Междувременно норвежката полиция обяви, че обмисля дали да използва параграф от наказателния кодекс за
престъпления срещу човечеството
в делото срещу Андерш Брайвик, който се призна за автор на атентатите.
Въведената през 2008 г. клауза предвижда максимална присъда от 30 години за престъпления срещу човечеството.
Прибягването до параграф 102 засега е само теоретично. До момента полицията се позовава на първите две алинеи от параграф 147, който визира терористичните прояви и предвижда максимално наказание от 21 години затвор.
Руският в. "Независимая газета" пише днес, че "кръстоносецът" Брайвик се хвали в манифеста си, че
в Европа имало близо 80 групи "мъченици", готови да последват примера му.
Службите на реда се опитват да установят дали той е имал съучастници в други страни. Британското контраразузнаване Ем Ай 5 не следи дейността на десните екстремисти, но трагедията в Норвегия може би ще го принуди да смени тактиката, предполага вестникът.
Според "Новие известия" в Норвегия сега се чудят дали Брайвик лъже или в страната наистина има ултрадесни терористи. Ако последното излезе вярно, това ще е още по-голям шок за норвежците.
