М ладежите, загубили зрението си заради участие в протестите в Иран са толкова много, а историите им са повече от тъжни. BBC събира съдбите на Елахе, Газал и Мохамад, за да ни покаже другото лице на протестите - осакатяващото, но носещо надежда.
Елахе Тавоколян е простреляна от иранските сили за сигурност по време на протести в североизточен град близо до Машхад през септември. Докторантката губи зрението на дясното си око.
Но едва три месеца по-късно тя се чувства достатъчно смела, за да сподели видеото с изпитанието си в социалните мрежи.
Her name is Elahe Tavakolian, a woman protesting who took to the street during the revolution of #WomanLifeFreedom. Iranian government agents shot her in the face, blinding her in one eye. She is scheduled to undergo surgery to remove one of the bullets pic.twitter.com/nAlKNB92Lj…
— Masih Alinejad 🏳️ (@AlinejadMasih) March 23, 2023
"Вие се прицелихте в очите ми, но сърцето ми все още бие", пише тя в публикацията. "Благодаря ви, че отнехте зрението от окото ми, което отвори очите на толкова много хора.
"Светлината в сърцето ми и надеждата за предстоящи добри дни ще ме карат да се усмихвам. Но сърцето ти и сърцето на твоя командир стават все по-тъмни с всеки изминал ден. Скоро аз ще се сдобия със стъклено око, а ти ще получиш медал".
Елахе наскоро напусна Иран и претърпя тежка операция в Италия за отстраняване на куршум, заседнал в главата ѝ. Тя публикува видеоклип, на който се вижда на болничното легло, с думите: "Ще живея, за да разказвам за това".
След процедурата тя заяви пред BBC Persian, че планира в бъдеще да "покаже куршума в международен съд".
Десетки хиляди хора взеха участие в протестите срещу иранското духовенство след смъртта през септември на младата кюрдка Махса Амини в полицейския арест, за която се твърди, че не е носела "правилно" забрадката си.
Персийските социални медии са пълни с млади хора, които твърдят, че са били простреляни в окото от силите за сигурност
Последваха полицейски репресии, при които бяха арестувани близо 20 000 души, а 500 бяха убити, според Информационната агенция на активистите за човешки права (HRANA).
Младите хора, които са ослепели, казват, че са били избрани.
Но командирът на иранската полиция за борба с безредиците, бригаден генерал Хасан Карами, наскоро отхвърли подобни твърдения в иранските медии.
Той заяви, че е "пропаганда" да се обвиняват силите му, че "умишлено" стрелят в лицето на протестиращите.
Един от тях е студентът по право Газал Ранкеш. Тя беше застреляна в южния град Бандар Абас през ноември.
📷 «غزل رنجکش» از قربانیان شلیک به چشم معترضان در توییتی نوشت:
— ایران وایر (@iranwire) March 30, 2023
«هنرمند واقعی اونی هست که از تیکههای شکسته خودش یه اثر هنری خلق میکنه که تا ابد موندگاره…»@GhazalRanjkesh#مهسا_امینی #چشمهایش #شلیک_به_چشم_معترضان pic.twitter.com/rfriTyxY4y
21-годишната жена беше първата, която открито публикува в социалните медии информация за раняването си, за да повиши осведомеността.
Във видеоклипа, който тя сподели от болничното си легло, от дясното ѝ око се стича кръв, но тя все още прави знака на победата с пръстите си.
Този видеоклип се разпространи скорострелно, показвайки на иранците в страната и в чужбина как младите хора стават обект на посегателство от страна на властите.
"Защо се усмихвахте, когато ме застреляхте?" Газал написа към видеото си.
По-късно тя го изтри, за да защити медицинския персонал, чиито гласове можеха да се чуят.
Младите мъже и жени с подобни наранявания разбраха, че не са сами и могат да намерят онлайн общност, която да им помогне да преодолеят травмата си.
"Звукът на очите е по-силен от всеки писък", гласи личното изявление на Газал на персийски език в Instagram.
Наскоро тя публикува нови свои снимки. Те биха могли да бъдат сбъркани с модна фотосесия, докато не се вгледате малко по-внимателно.
"Болката е непоносима, но ще свикна с нея", пише тя. "Ще живея живота си, защото историята ми е незавършена. Нашата победа все още не е дошла, но е близо".
На Газал е поставена очна протеза и тя пише за борбата си да я приеме. Казва, че е свикнала с раната на лицето си и дори се гордее с нея, а преминаването през пластичната операция е било мъчително.
Но тя има дух на борец. "Ще гледам свободата с едно око", пише тя.
Страхът от арест в болницата е бил толкова голям, че някои протестиращи са се страхували изобщо да потърсят медицинска помощ.
New York Times установи, че 500 души с подобни наранявания са потърсили помощ в три болници в Техеран между септември и ноември миналата година.
Мохамад Фарзи, 32-годишен уличен артист, живеещ в Техеран, е прострелян през септември. В окото му се забиха сачми от пушка.
"Не съжалявам за това", казва той. "Горд съм, че пожертвах окото си за свободата на хората."
Mohammad Farzi calls himself the Joker of Tehran. After losing 80% of his sight in one eye when security forces fired at him during protests, he took the fight for freedom to social media.
— Maziar Bahari (@maziarbahari) March 16, 2023
Our report on the blinding of protesters in #Iran https://t.co/mUEy2wyaHQ #IranRevoIution pic.twitter.com/K3Fx7KZ4JU
Въпреки рисковете той отива в болница и окото му може да бъде спасено. Но парите му са свършили и е бил принуден да спре лечението преди третата операция.
"Основният проблем е подкрепата - финансова, психологическа и медицинска", казва Мохамед.
Смята се, че е похарчил повече от 2 500 долара (2 000 паунда) за болнични такси.
Д-р Мохамед Джафар Гаемпана е един от близо 400-те офталмолози или очни лекари, които са подписали официално писмо, в което призовават властите да окажат по-голяма подкрепа на пострадалите.
Той казва, че ослепените протестиращи ще бъдат белязани завинаги в обществото.
"До края на живота си този млад човек ще бъде живото доказателство за репресиите в Иран", казва той във видеоклип, който също стана популярен.
Мохамед е твърдо решен подкрепата, която получава онлайн, да премине в приятелства в реалния живот. Заедно с ранената жена Косар Ефтехари той пропътува близо 900 км (560 мили), за да види Елахе в болницата преди тежка операция.
"Това е единственото нещо, което можем да направим", казва той. "Познаваме болката, страданието и трябва да бъдем един за друг."
"Надеждата разцъфтява от раната ми", споделя Елахе.
