Д окато климатичните промени затоплят крайбрежните води в Северна Европа и намаляват тяхната соленост, учените предупреждават, че условията стават все по-благоприятни за една потенциално смъртоносна морска бактерия. Тя е способна да предизвика тежки инфекции на открити рани, сепсис и в някои случаи налага спешна ампутация на крайници.
Ново изследване показва, че топлите води с ниско съдържание на сол не просто помагат на бактерията Vibrio vulnificus да се разпространява, но и директно увеличават активността на гените, отговорни за нейния растеж и способността ѝ да причинява болести.
Какво представлява Vibrio vulnificus и защо е толкова опасна?
Vibrio vulnificus е морска бактерия, която вирее в топли крайбрежни води с по-ниска соленост, където живее в симбиоза с микроскопични водорасли (фитопланктон).
Тя е близък роднина на бактерията, причиняваща холера, въпреки че двата микроба предизвикват коренно различни заболявания. Докато холерата се разпространява чрез замърсена храна или вода и води до тежко стомашно разстройство, V. vulnificus е най-опасна, когато проникне в тялото през порязвания или отворени рани по време на плуване и плаж.
В тежки случаи инфекцията може да отключи некротизиращ фасциит – състояние, при което тъканите около раната бързо умират и се разпадат (познато в обществото като „месоядна бактерия“). Бактерията може да навлезе и в кръвния поток, причинявайки сепсис.
Инфекцията е фатална в 20% до 50% от случаите. По-възрастните хора, тези с отслабен имунитет или с чернодробни заболявания са изложени на най-висок риск.
Климатичните промени и бумът на инфекциите
Предишни проучвания вече показаха, че случаите на заразени с V. vulnificus нарастват в различни части на света. По източното крайбрежие на САЩ например инфекциите са скочили цели осем пъти между 1988 и 2018 г.
Най-новото изследване, представено на глобалния конгрес ESCMID през април 2026 г., се фокусира върху Дания и Скандинавския регион, където случаите са отбелязали рязък ръст през последното десетилетие.
„В миналото това се смяташе за изключително рядка инфекция, но днес се превръща в огромен проблем. Причината са летните горещи вълни и нарастващата популярност на целогодишното къпане в морето“, обяснява д-р Яови Махутон Гилдас Хунману, ръководител на изследването.
В топли години в Дания официално се регистрират около 200 тежки случая, въпреки че според Хунману по-леките инфекции вероятно изобщо не влизат в статистиката. За да разбере как микробът реагира на околната среда, неговият екип изследва стотици проби от морска вода, миди и пациенти, сравнявайки ги с над 2000 генома от цял свят.
Учените подложили бактериите на различни температури и нива на соленост в лаборатория. Резултатите били притеснителни: топлите и слабо солени води (каквито се наблюдават в Балтийско море по време на летните жеги поради прилива на сладка вода от валежи и топене на ледове) буквално „напомпват“ бактерията. Те засилват експресията на гените, свързани с нейния растеж, движение и вирулентност (способността да заразява).
„Точно тогава микробът се чувства най-щастлив. И точно тогава, за съжаление, хората отиват на плаж“, допълва Хунману. Обратно, по-студените и по-солени води (като в Атлантическия океан или Северно море) принуждават бактерията да изпадне в състояние на зимен сън, което обяснява защо тогава инфекциите са рядкост.
Как можем да се предпазим?
Според учените тези разкрития могат да помогнат за създаването на системи за ранно предупреждение. Тъй като рискът е пряко обвързан с температурата и солеността на водата, здравните власти биха могли да предупреждават гражданите кога и къде не е безопасно да се плува.
Експертите съветват и лекарите да бъдат по-бдителни. Всяка сериозна инфекция на рана, появила се след контакт с морска вода, трябва да бъде разпознавана и лекувана с антибиотици незабавно, преди бактерията да е превзела организма.
