П ривържениците на алкалната диета обещават защита срещу рак, стареене и наднормено тегло. Основната идея е, че храната уж „подкислява“ тялото и променя pH на кръвта. Разгледахме какво знае съвременната медицина за това и защо ползите от зеленчуците не се дължат на алкализиране.
Идеята за подкиселяване на тялото звучи просто: месото, захарта и кафето създават киселинна среда, докато зелените зеленчуци и лимоните я алкализират. Освен това съществува популярно схващане, че консумацията на храни с високо съдържание на алкали – тоест храни с високо pH – може да повиши pH на тялото, като по този начин създаде неблагоприятна среда за развитие на рак. Това е причината алкалните диети, содата бикарбонат и детоксикациите да станат толкова популярни. От физиологична гледна точка обаче това е силно опростено обяснение.
Поддръжниците на тази диета често цитират реален химичен експеримент от 1912 г., който обърква хората. В тогавашните лаборатории храната е била изгаряна и е измервано pH на получената пепел. Месото е произвеждало киселинна пепел, докато зеленчуците – алкална пепел.
Как работи тялото в действителност?
При здрав човек pH на кръвта остава в много тесен диапазон – приблизително 7,35–7,45. Всичко извън тези граници е опасно медицинско състояние, а не следствие от лошо хранене. Балансът на киселини и основи се следи постоянно от белите дробове и бъбреците.
Ето защо храната практически няма ефект върху pH на кръвта при здрав човек. След пържола или лимон кръвта ви не става кисела или алкална – тялото бързо компенсира всякакви малки колебания.
Не бива да забравяме и стомаха. Той има изключително киселинна среда (pH около 1,5–3,5), която е жизненоважна за храносмилането и защитата от бактерии. Всяка алкална храна, която попадне там, веднага бива неутрализирана от солната киселина.
Забележка: Диетата все пак може да промени pH на урината. Това е отдавна известен факт и не се счита за признак на подкиселяване на самото тяло. Например, богатите на протеини храни правят урината по-киселинна, докато плодовете и зеленчуците я правят по-алкална.
Откъде тогава се появи митът?
Голяма част от това вярване произтича от стара хипотеза, че киселинните храни извличат калций от костите и увеличават риска от остеопороза. Мащабни прегледи на съвременни проучвания обаче не откриват убедителни доказателства за подобна връзка.
Няма доказателства и че алкалната диета може да промени средата около туморите. Туморните клетки естествено създават киселинна среда около себе си и една чиния салата не може да промени това. От известния онкологичен център „MD Anderson“ посочват, че диетата не може да промени pH на кръвта до степен, която да повлияе на растежа на тумора.
Защо алкалната диета все пак помага?
Това не означава, че целият режим е напълно безполезен. Хората, които преминават на алкална диета, често започват да ядат много повече зеленчуци, плодове, бобови растения и по-малко преработени храни (fast food). Това наистина намалява риска от сърдечно-съдови заболявания и проблеми с бъбреците. Причината обаче не е в алкализирането, а в общото здравословно хранене.
Важно изключение: При хора с тежки бъбречни заболявания киселинно-алкалното равновесие наистина може да се наруши. Хроничната бъбречна недостатъчност понякога води до метаболитна ацидоза, която изисква сериозна медицинска намеса. Това обаче е лечение на конкретна патология, а не борба срещу митичната „киселинност от храната“.
Какъв е крайният извод?
Тялото не се подкиселява от кафе, месо или хляб. При здрав човек pH на кръвта не се влияе от храната. Въпреки това, диетата, богата на зеленчуци, плодове и минимално преработени продукти, остава изключително полезна – но по съвсем стандартни, научно доказани и добре проучени причини.
