Д обро място да станеш свидетел на бавното разпадане на световния „ред“ след Втората световна война е Съветът за сигурност на ООН, разбира се, ако ви пуснат там, което няма да направят.
Не се отегчавайте с възвишените „публични“ заседания на органа. Нищо от неговите действителни дипломатически работи не става публично, коментира в „Гардиън” (The Guardian) Кейрн Рос, британски дипломат с 15 години опит в кариерата.
В отражение на състоянието на света, Съветът за сигурност, който е натоварен с поддържането на международния мир, е по-зает от всякога. Преди години той заседаваше по няколко часа един или два пъти в седмицата. Сега заседанията са всеки ден, често през нощта, също и в почивните дни. Претоварените дипломати обсъждат една все по-дълга върволица от кризи – от Северна Корея до Либия. Дългият списък от заседания и комисии може би демонстрира енергичността на Съвета в отговор на многобройните фактори зад модерните конфликти, но той също така отразява неуспеха да се спрат кризите.
После идва семиотиката. Ако преди време се ограничава до стегнати, целенасочени решения (като исканията за изтеглянето на Израел от окупираните палестински територии), резолюциите на Съвета станаха все по-дълги и по-малко разбираеми. Правителствата дори често не разбират за смисъла на резолюции, които ги засягат.
UN chief condemns terrorist attack in Turkish capitalhttps://t.co/r8Yohb8h2o #UNSG pic.twitter.com/gQVOp3mQMg
— UN News Centre (@UN_News_Centre) March 14, 2016
Има много причини за неспособността на ООН да прекрати опустошителната война в Сирия, но не е достатъчно да бъде обвинявана само Русия, както са склонни да правят западните дипломати. Тревожната истина е, че първостепенната световна институция за справяне с войните не работи.
Основният проблем е, че предпоставката за създаване на съвета от един свят, подреден по държави, вече не издържа. Конфликти с участието на „Ал Шабаб”, „Боко Харам” или „Ислямска държава” произхождат от конкретните местни условия, но често имат регионален и глобален обхват и последици.
Създаден, за да предотвратява и арбитрира междудържавни конфликти, Съветът не успява да се адаптира към един съвсем различен свят.
Арогантната презумпция на ООН, че правителствата решават, а останалите изпълняват, не се е променила. Неуспехът на правителствата и техните мултилатерални институции е епичен. Това, което през 2001 г. изглеждаше като епизодични и географски ограничени заплахи, сега се превърна в постоянна война, несигурност и екстремистко насилие върху почти всеки континент.
За съжаление, повечето от дебатите за реформата в ООН пропускат най-важното. Дискусията се върти около старите въпроси за нови постоянни членове на Съвета за сигурност или ограничения върху използването на вето. И двете са желателни, но нито едно от тях няма да се случи скоро – нито пък ще поправи по-дълбокия проблем. Ако не сме внимателни, ООН ще се срине, както Обществото на народите се провали в предотвратяването на Втората световна война.
През тази година ще бъде назначен наследникът на Бан Ки Мун. Необходим е твърд и независим генерал, който ще дава безпристрастни и конкретни препоръки до Съвета, без страх или пристрастеност към предразсъдъците на членовете с постоянно право на вето и с един първостепенен прерогатив - защитата на цивилния живот.
Един известен пример за това как се случват нещата в момента е, когато ръководителят на омиротворителите на ООН пропусна да предупреди Съвета за сигурност за предстоящ геноцид в Руанда, тъй като беше убеден, че членовете не желаят да чуят това. Един независим генерален секретар отдавна щеше да изисква прекратяване на огъня във войната в Сирия с ясно артикулирани последствия, включително принудителни санкции за тези, които не го спазват. По същия начин и за една международна конференция за договаряне и изпълнение на график за решението с две държави за Израел/Палестина, изискване, одобрено многократно от Съвета и всяка държава-членка на ООН.
Кои са конкурентите на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН
ООН алармира: Спасете опрашителите
Песков коментира въпроса за война на Русия с Турция
Генералният секретар би имал нуждата от свобода за назначаване на силен, опитен екип, въз основата на качества, а не на традиционното поделяне на висши длъжности между големите играчи, практика, която институционализира тяхното нездравословно надмощие не само в рамките на Съвета, но и в секретариата и върху информацията, която предава на Съвета.
Длъжностни лица признават, че някои доклади на ООН се редактират от постоянните членове, преди да бъдат предоставени на Съвета за сигурност. Има въпроси табу, като Чечения или напрежението в Южнокитайско море, които са извън дневния ред на Съвета, тъй като „се знае”, но никога публично не се признава, че определени държави забраняват тяхното обсъждане. През последните години става дума за конфронтацията в Кашмир, между Индия и Пакистан, която за малко да докара света до ядрена война, но все още споменаването на тази гореща точка е тихомълком забранено.
Разследванията на ООН за провала на предотвратяването на масовите убийства в Руанда, Сребреница и Шри Ланка забелязват поредни слабости, както политически, така и институционални.
Има една проста реформа на Съвета, която може да бъде факт още утре. Съветът може да слуша хората и страните, засегнати от конфликта. Когато Съветът обсъжда Сирия, Либия или Сомалия можем да предположим, че сирийци, либийци или сомалийци няма да присъстват. Непростимо е, че независимо от реалността, че почти всичко в дневния му ред засяга конфликти между „недържавни” групи, Съветът за сигурност все още позволява само държави да взимат отношение, и дори това не е честа практика, когато те не са членове.
В редки случаи Съветът предоставя аудиенция на недържавни групи - но само на тези, които одобрява.
Тези подобрения не изискват промяна на хартата на ООН. Те вече са посочени в нея. Има твърде много уважение към десетилетията мухлясали и допотопни традиции в ООН; няколко решителни и смели дипломати могат да направят тези промени да се случат. Залят от нови форми на конфликти, светът настоява ООН да допусне в някаква степен известна светлина.
