З еметресение с магнитуд 6,2 по скалата на Рихтер е регистрирано в понеделник в Тихия океан близо до Северните Курилски острови. Това показва справка на официалната интернет страница на Европейския средиземноморски сеизмологичен център (EMSC).
Трусът е регистриран на 490 км южно от Петропавловск-Камчатски, на 200 км югоизточно от Северо-Курилск, на дълбочина 10 км.
Силно земетресение разлюля руските Курилски острови и събуди спящ от 600 години вулкан
Земетресението е регистрирано в 4:20 часа местно време (7:20) часа българско време).
Не е издадено предупреждение за цунами.
Цунами потопи част от град в Русия, евакуация
Далекоизточният регион около полуостров Камчатка и архипелагa Курилски острови е източник на множество активни вулкани и земетръсни събития. Около Камчатско-Курилската падина в северозападен Тихи океан близо две седмици се развива опустошаваща земните образувания сеизмична активност.
Причината - Камчатско-Курилската падина е образувана в място, където Тихоокеанската плоча затъва под Охотската микроплоча, придвижвайки се към запад-северозапад със скорост 75-87 мм/година. Това каза пред Aгенция "Фокус" Румяна Главчева, експерт-сеизмолог и дългогодишен ръководител на секция "Сеизмология" в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН).
Понастоящем в региона се разгръща земетръсна активност, чието начало се фиксира на 20 юли т.г. с поява на магнитуд 7.4 и няколко придружаващи трусове с магнитуд над 6. Десет дни по-късно земетресение с магнитуд 8.8 повежда обилна серия от вторични трусове и развитие на активизацията в юг-югозападна посока източно от Курилските острови. Отключва се и вулканична дейност на 380 км северно в най-високия и най-активния вулкан в Евразия Ключевска сопка от Ключевската група вулкани. Трябва да се отбележи, че Ключевска сопка би могла да се активира от реализиращия се земетръсен "хор", поради субдукционния механизъм на сеизмогенериране.
Мощно земетресение разтърси полуостров Камчатка, цунами удари Елизовския район
Напомняния за минали мощни земетръсни прояви в региона
Земетресението през 1737 година, (17) октомври е станало през нощта; епицентърът е фиксиран в акваторията на Тихи океан на 40 км западно от новата активизация. Въз основа на последствията е изчислен динамичен магнитуд 9-9.3 (съответства на магнитуд по скалата на Рихтер 8.3-8.5). Вторичните трусове са продължили до пролетта на 1738; максималният афтершок е с магнитуд около 7. Няколко седмици преди земетресението през м. септември стават силни изригвания на планината Авача и Ключевска сопка.
В северния Курилски остров Шумшу “били съборени много селски домове"; връхлетелите от юг-югоизток 6-метрови вълни бързо се оттеглили. Според документални архиви третата цунамна вълна достигнала 10 сажена (около 20 метра) по-високо и отнесла много местни жилища. И по-нататък: “Тази вода се оттече отново в морето и в продължение на два дни се покачваше и спадаше.“
Около нос Лопатка (южния край на Камчатка) и Авача (дн. в Петропавловск-Камчатски): "много къщи бяха съборени; третата морска вълна дойде с грохот и височина около 30 метра, обливайки по-ниски хълмове и ниска земя". "Между реките Вилючик и Авача се образува малък нов залив“на мястото на поляна, където стояли две колиби. "По време на голямата вода колибите са били отнесени със земята и две местни жени и един мъж в колибите са се удавили".
Извадка от списание дава основание да се предположи, че през 1737 г. силни цунамита са заляли и Командорските острови, разположени между Берингово море и Тихия океан. Относно остров Беринг, най-големият и същевременно западен остров от архипелага Командорски острови –намерени са признаци на мощни наводнения високо по бреговете и далеч в дерета към центъра на острова. Документиращият пресмята възрастта на плаващите обекти като от 1737 г. и височината на заливащите вълни над 30 сажени (около 64 метра). По-късен коментар твърди, че височината на вълните, облели остров Беринг е невъзможно да е била повече от 3-4 метра, като само в тесни долини на реки, заустени в малки и плитки заливчета е възможно да е достигала 8-10 метра.
На земетресение, станало на 17 май 1841 година, е приписан епицентър съвпадащ със случая от 1737 година. Решението предлага източник под океанското дъно и епицентър на около 40 километра западно от главния трус на сегашната серия. Дълбочината на източника е определена като 30 километра.
Въз основа на последствията е изчислен динамичен магнитуд 9 (съответства на магнитуд по скалата на Рихтер 8.3). Интензивността на сътресенията в Петропавловск-Камчатски достига осма степен. Земетресението причинява масивно цунами, атакувало източното крайбрежие на полуостров Камчатка; максимална височина на вълните около 15 метра. Цунамни вълни достигат Хавайските острови. Вторичните трусове са продължили до март 1842.
Мощният трус в Русия събуди огромен вулкан
На 5 ноември 1952 година на 22 километра дълбочина започва разкъсване на област от Курило-Камчатската зона на субдукция с дължина около 700 километра и ширина между 150 и 200 км. Областта на разкъсване се простира от остров Онекотан в северния край на Курилските острови до нос Шипунский-Елизовски район, вдаден в Берингово море и разположен на около 90 км североизточно от административния център на Камчатка Петропавловск. На земетресението е приписан динамичен магнитуд 9.0 и максимално въздействие върху населението с интензивност от седма степен. Това е най-мощното земетресение край Камчатка през 20-и век.
Две години преди мощния трус е регистрирана усилена земетръсна продуктивност около южния край на бъдещото разкъсване (руптура). Учестеното сеизмогенериране се счита за форшокова активизация. Земетресението поражда цунами, чиито вълни атакуват смъртоносно Северо-Курилск. Според властите на селището жертвите са 2336. На Хавайските острови силни цунамни вълни събарят къщи от основите им; повреди са нанесени и в пристанища.
В майска вечер на 1959 година в Камчатски регион се заражда земетресение с магнитуд 8.0-8.3. Атакувани са източни територии на полуострова, но повредите са минимизирани поради сравнително по-голямата дълбочина от 55 километра. В местното управление на Петропавловск-Камчатски се получават жалби за повреди, макар интензивността на сътресението да не достига осма степен. Има 1 загинал и 13 ранени.
Земетресението предизвиква цунами, от което например Аляска докладва за вълна с височина 20 сантиметра. Във връзка с разпространяване на цунамни вълни на големи разстояния, от това събитие е изведено поредното заключение за необходимост от подготвяне на населението за посрещане на природни бедствия.
