Нова криза и вълнения в Украйна

В к крайна отново избухна политическа криза. Предизвика я мнозинството във Върховната рада с приемането на закон, който разширява правата на т.нар регионални езици и най-вече на руския.

Новият закон е написан от управляващата Партия на регионите. Той запазва украинския като държавен език, но обявява за регионални езици онези, които са майчини и се използват поне от 10 процента жители на дадена територия.

Опозиционните групи в парламента са убедени, че ако законът се изпълнява, руският език ще стане втори държавен в 13 от 27-те области на Украйна, пише в. "Комерсант", издаван в Москва.

Опозицията излезе на улиците, а председателят на парламента Володимир Литвин подаде оставка.

Близо 1000 протестиращи срещу вчерашното решение на украинския парламент за статута на руския език влязоха в сблъсък с приблизително същия брой полицаи за борба с безредиците в центъра на Киев.

Силите на реда използваха палки и сълзотворен газ, за да изтласкат протестиращите далеч от сградата, където президентът Виктор Янукович бе свикал пресконференция, но я отмени. Очакваше се държавният глава да направи равносметка на домакинството на Украйна на европейския шампионат по футбол.

Вместо това Янукович поиска спешна среща с Литвин и с лидерите на парламентарните фракции. Оставка е подал и заместник-председателят на парламента Микола Томенко от партията "Отечество" на Юлия Тимошенко. Участниците в протеста настояват Янукович да наложи вето на закона.

В Западна Украйна са започнали протестни акции в защита на украинския език. Областните съвети в Лвовска, Тернополска и Ивано-Франковска област обявиха, че мобилизират хора за участие в протестна демонстрация в Киев, блокада на парламента и държавните служби.

В Лвов опозицията блокира сградата на областната администрация и не допуска чиновниците на работните им места. В много западни областни центрове се появяват палаткови лагери. Опозицията заплашва да блокира шосета и жп линии и да се обърне към ООН, ПАСЕ и украинската диаспора, за да изрази възмущението си от приетия закон. 

Обединената украинска опозиция е готова за предсрочни парламентарни и президентски избори, заяви  един от нейните лидери Арсений Яценюк, цитиран от РИА "Новости". Агенцията припомня, че по-рано днес президентът на Украйна Виктор Янукович заяви, че ако не бъде преодоляна парламентарната криза заради законопроекта за промяна в езиковата политика на страната, ще се наложат предсрочни избори за Върховна рада.

Според руските медии шансът за нова революция в Украйна и смяна на властта не е голям. Днешният състав на Върховната рада и без това приключва мандата си - на 28 октомври предстоят поредните парламентарни избори. Така че и при най-негативно развитие на нещата вотът само ще бъде изтеглен с месец-два напред, заключава"Комерсант".

Проруски настроени социолози в Киев твърдят, че "жителите на Западна Украйна, където руският език е слабо разпространен, трябва най-сетне да приемат мисълта, че половината население на страната, което произвежда по-голямата част от брутния продукт, има свои интереси и те трябва да бъдат зачитани.

"Руският е бил и си остава език за междуетническо общуване в Украйна; в многонационалните държави е невъзможно да няма общ език, заявява Мирослава Цапко, живееща в Москва анализаторка.

Английският наистина е признат на практика за един от основните езици в света, но той няма да получи статут на държавен в Украйна. "За правителството това би означавало да се подпише под някакви твърде сериозни политически стъпки и ангажименти", обяснява социоложката.

Неназован представител на управляващата в Киев Партия на регионите предположил пред "Независимая газета", че кризисният сценарий в Украйна може да е продиктуван от външни сили, включително от Русия. Руското ръководство осъществява редица сценарии, целящи да отслабят позициите на украинския президент Янукович, изтъква и политологът от Киев Сергий Таран, говорил пред вестника.

Държавният глава е в трудна ситуация - ако подкрепи властовата партия, ще признае, че е лидер на половината Украйна. Нещо твърде опасно от гледна точка на президентските избори през 2015 г. Ако пък не подкрепи своите съратници, Янукович ще удари позициите на Партията на регионите в навечерието на парламентарните избори и ще затрудни отношенията с Русия, смятат експерти.

Според други новият закон е опит на Киев да реши проблемите с газа, доставян от Русия, чрез "хуманитарен подкуп". Законопроектът бил внесен в дневния ред на парламента точно преди премиерът Микола Азаров да направи посещение в Москва, за да "завърже нови отношения" с Владимир Путин, получил трети президентски мандат.

Езиковата тема е много удобна за целия политически елит в Украйна и той по всякакъв начин ще протака нещата. Дори ако президентът Янукович подпише закона, актът ще бъде оспорен пред Конституционния съд, прогнозира руският аналитик Евгений Минченко.

Реакцията сред украинското общество пък е удобна по-специално за Партията на регионите, тъй като "отклонява дневния ред на изборите встрани от плачевното социално-икономическо положение на Украйна", допълва експертът.