В Иран цари невиждана суша. В последно време не е падала нито капка дъжд в 15 от общо 31 провинции на страната. Провалът на управляващите докара страната до истинска катастрофа, а тя беше лесно предвидима, съобщи Deutsche Welle.
Страната е изправена пред безпрецедентна суша, която принуди властите да ограничат достъпа до вода . Режим на водата е планиран и в Техеран, за да ограничи потреблението и да намали “разхищението”, обяви енергийният министър Абас Али Абад. Хората трябва да използват резервоари за вода и помпи, за да се справят с прекъсванията във водоснабдяването.
Липса на вода с часове
Водопроводната мрежа в Техеран - град, който се разраства бързо и се превръща в мегаполис, е стара и в лошо състояние. От началото на лятото жителите в центъра на иранската столица постоянно съобщават, че нямат вода по цели часове поради ремонтни дейности, за които не са получили предупреждение.
“Живеем в западната част на Техеран и досега не са ни спирали водата. От известно време използваме помпа за високите блокове, защото налягането е много ниско”, казва пенсионерка, която от две години живее в столицата, за да е близо до семейството си. Тя е сред онези близо двайсет процента от жителите на иранската столица, които са заплашени от сериозен недостиг на вода.
В шестата поредна година на суша, язовирите около столицата са с най-ниското ниво от десетилетия насам. Според компанията за водоснабдяване и канализация на провинция Техеран, през последните седем месеца населението на столицата е трябвало да се задоволи с около 12% по-малко вода. “Предвид климатичните условия и продължаващата суша обаче, този процент на икономия трябва да се увеличи до около 20 на сто, за да се гарантира водоснабдяването до зимата”, заяви управителят на дружеството.
Огромно количество вода в Иран се губи
“Икономиите на населението отдавна не са достатъчни, за да се преодолее тази криза”, предупреждава експертката по околната среда Азам Бахрами, изследователка и консултантка по устойчив екотуризъм. В интервю за ДВ тя казва: “Един поглед върху пирамидата на водопотреблението показва, че селскостопанският сектор има най-голям дял – от 80 до 90 процента. Докато на такива сектори се дава приоритет за повишаване на производителността, мерките за икономии няма да имат голям успех.”
Водните запаси на страната са силно намалели поради десетилетия на прекомерна експлоатация, разхищения на вода в селското стопанство и липса на добра инфраструктура. Различни проучвания, като това в научното списание Nature от 2022 г., показват тревожни факти за загубата на подпочвени води в една и бездруго суха страна като Иран .
Един от авторите на проучването, Мохамад Джавад Туриан от Университета в Щутгарт, казва пред ДВ: “От 2002 г. насам Иран губи средно около 16 кубически километра вода годишно. Това означава, че почти на всеки три години Иран губи обем, равен на този на Боденското езеро. През последните 23 години са изчезнали около 370 кубически километра вода. Ситуацията е наистина сериозна.”
Липса на политическа воля за разрешаване на проблема
От дълго време експертите по екология обсъждат с властите, че страната не може да понесе увеличение на населението, нито е в състояние да произвежда изцяло самостоятелно прехраната си. Но който се осмели да говори за това, систематично бива изключван от процесите на вземане на решения и заменян с лоялни на правителството експерти. Критика не липсва - реформаторски настроеният вестник “Етемад” обвини “неквалифицирани мениджъри от важни институции” за водната криза.
Президентът Масуд Пезешкиан, който предвид недостига на вода дори не изключи евакуация на столицата Техеран, също е обект на критики. Хората в Техеран го питат: “Къде да отидат жителите на града?”. Досега правителството на Пезешкиан не е успяло да даде ясен отговор или краткосрочна стратегия за преодоляване на кризата.
“Има някои мерки, които могат да доведат до бързо осезаемо облекчение”, казва експертът Туриан от Университета в Щутгарт. “Приоритизирането на водоснабдяването в градове като Техеран и краткосрочното ограничаване на по-малко критичното потребление на вода могат да дадат бързи резултати като краткосрочни мерки. Важни обаче са решителните подходи за устойчиво преодоляване на водната криза.”
Последователното използване на данни от сателити би помогнало за получаване на ясна и независима картина за действителните загуби на вода и за реалистично определяне на водния бюджет. Според експерта Туриан сред важните стъпки е насочването на селското стопанство към култури, адаптирани към климата, и ефективни системи за напояване. Всички тези мерки обаче са много по-лесни за формулиране, отколкото за изпълнение. Те изискват институционални реформи, технически капацитет, надеждни структури за данни и политическа воля - фактори, които на практика често са по-трудни за реализиране от самите технически решения.
