Н а 26 март 2000 година Путин става президент на Русия. Вече четвърт век той е несменяем лидер. Днес управлява като диктатор. Нека отправим поглед назад и проследим как бившият офицер от КГБ разширява властта си, съобщи Deutsche Welle.
Всъщност това е просто формалност: на 26 март 2000 година Владимир Путин е утвърден на поста на президентските избори в Русия с 52,9% от гласовете.
Резултатът от изборите е предрешен. В края на краищата, когато Елцин неочаквано подава оставка от поста си на 31 декември 1999, Путин, който е министър-председател от 9 август 1999, поема поста на президент в съответствие с конституцията.
Путин е на власт вече четвърт век. Той разработи своя стратетия, за да се превърне в автократичен и неоспорим владетел на Русия - макар и в периода 2008-2012 година президент на Русия да бе Дмитрий Медведев. Тогава на Путин временно му се налага да бъде премиер, но всъщност той никога не е допускал някой друг да бъде номер едно. През всичките тези 25 години западни политици, идваха и си отиваха. А Путин остана.
Изграждането на "най-силната лична диктатура"
През тези 25 години руският президент превърна страната си в "най-силната персонализирана (лична) диктатура в света", както казва руският политолог Михаил Комин. "Русия естествено не е Северна Корея – тя просто е твърде голяма. Но отношението към гражданите е същото, а държавата изисква от тях все повече вярност."
Както посочва Комин пред ДВ, това е станало възможно, тъй като за времето на своето управление Путин последователно е отслабил всички политически институции на Русия. "Негова цел от самото начало бе преустройството на демокрацията в негова полза. И днес цялата власт в руската държава е концентрирана в ръцете на един-единствен човек – Владимир Путин."
Контролът над регионите като база на властта
Всичко започна с отстраняването на "регионалната автономия", спомня си Комин. Той обяснява, че една от важните политически реформи в първия мандат на Путин бе утвърждаването на т.нар. представители на президента в регионите – те би трябвало да контролират регионалната политика. Именно по този начин Кремъл си създаде собствен инструмент за контрол в регионите – база за циментирането на властта, убеден е Комин.
На същото мнение е живеещият във Финландия руски политолог Григорий Нижников. "Когато си спомняме за Русия от времената на ранния Путин, се сещаме и за множеството автономни центрове на властта – както конституционни, така и неформални, като например олигарсите. Всички те образуваха една противотежест на Кремъл." Путин унищожи всичко това, централизира всичко и подчини властовата система на Русия, казва Нижников пред ДВ.
Това обаче не е единствената причина за продължителното управление на руския президент, смята експертът. Тъй като през последните 25 години имаше достатъчно събития, които биха могли да бъдат опасни за Путин. Сред тях, по думите на Нижников, са протестите в Москва след парламентарните избори през 2011-а; заплахата от нестабилност на Крим след неговата анексия през 2014-а; вълненията след оспорваната пенсионна реформа през 2018-а; масовите протести в цяла Русия, вдъхновени от Навални, през следващите години; началото на войната в Украйна, съпътствано от улични протести в Москва и в Санкт Петербург.
Всяка съпротива на населението обаче бе последвана от още по-тежки репресии и днес вече няма никой, който да може да се опре на Путин, изтъква Нижников.
Овладяване на съдилищата и разправа с опозицията
Друг важен фактор за запазването на властта на Путин е целенасоченото отслабване на съдилищата по време на втория му мандат, отбелязва Михаил Комин. Лоялните спрямо владетеля съдии получиха повече власт в сравнение с другите си колеги. "Стигна се дори дотам, че бивши съдебни секретари получиха шанса да станат съдии. И така съдилищата загубиха своята независимост."
Към това се добавят и промените в избирателната система в полза на Путин и неговата партия "Единна Русия".
"Сега управляващата партия доминира благодарение на системата за потискане на опозицията, а не благодарение на социалните теми, които изиграха роля по време на първите два мандата на Путин", казва експертът.
Вместо да се утвърди срещу демократичната опозиция, Путин създаде около себе си един вид кабинет в сянка, смята руският социолог Александър Бикбов. В този тесен кръг президентът събра хора, споделящи неговите конкретни бизнес интереси. Техните фирми получиха големи държавни поръчки и така се обогатиха, изтъква Бикбов.
Манипулацията на колективната историческа памет
Същевременно на обществото бе наложена представа за Русия, съгласно която държавата по време на цялата си история е играла изключително положителна роля. Всичко негативно бе изключено, всички конфликти от миналото бяха изтрити, казва Бикбов. Той нарича това "манипулация на колективната историческа памет", която също води до укрепване на властта на Путин.
В тази представа Русия е представена като общество с традиционни ценности - общество, в което конфликтът с властите се отхвърля, а безусловната лоялност към управляващите се възхвалява като даденост.
И тримата експерти – събеседници на ДВ са единодушни, че в бъдеще тези тенденции само ще се засилят и Путин ще се задържи на власт дълго. "Проблемът е, че алтернативен кандидат няма, нито пък има място за него. Последните избори, които Путин спечели наистина, бяха тези от 2004 година. Всичко друго бе нечестно", обобщава Михаил Комин. Според експерта Путин ще бъде преизбран и след края на сегашния му мандат през 2030 година, а продължителността на управлението му може да бъде ограничена само от физическата му възраст.
Григорий Нижников също определя като недостатък това, че руснаците не виждат алтернатива на Путин и по-скоро се боят от промените. Той отбелязва, че в Русия винаги е имало потребност от твърда ръка. "Силната водеща личност винаги е трябвало да взима решенията и да се справя с проблемите. В краен случай руснаците могат да си позволят да критикуват губернаторите, но не и президента под мотото: ако Путин знаеше за това, проблемът би бил решен веднага!". А това е стара руска традиция.
