П ървите избори на Владимир Путин за президент на Русия преди 25 години бяха "сравнително свободни и честни", според разсекретени документи на САЩ, описани в National Security Archive.
Десетте документа са публикувани на 21 март 2024 г. от Архива на националната сигурност към Университета Джордж Вашингтон и са посветени на президентската надпревара в Русия през 2000 г.
Документите са написани от тогавашния американски посланик Джеймс Колинс и служителите на посолството Джон Ордуей и Джордж Крол, заедно с други дипломати. Те съдържат сведения от множество разговори с московски експерти, кръгла маса с руски социолози две седмици преди изборите и доклади от очевидци – близо 70 служители на посолството и консулствата, които наблюдавали изборите в 19 различни региона на Русия.
Путин печели около 53% от гласовете през март 2000 г., докато основният му опонент,
Генадий Зюганов, комунистическият кандидат, събира 29%. Това му осигури победа още на първия тур. Същият комунистически кандидат бе получил 40% на президентските избори през 1996 г. срещу Борис Елцин – човекът, който назначи Путин за министър-председател през август 1999 г. и го направи изпълняващ длъжността президент в новогодишната нощ на 1999 г.
Анализът на американското посолство сочи, че Путин наистина е бил популярен, като рейтингът му на одобрение нараснал значително през есента на 1999 г. Това се дължало основно на твърдата му, милитаризирана реакция срещу чеченските терористи, нахлули в съседен Дагестан и обвинявани за бомбените атаки в Москва и други градове. Освен това, посолството отчита, че Путин се е възползвал от своята млада и енергична осанка, която рязко контрастирала с влошеното здраве на Елцин, както и от своевременното увеличение на пенсионните плащания от страна на правителството.
On May 7, 2000, exactly 23 years ago, Putin first took office as president of Russia. pic.twitter.com/fNVGvBrFM1
— Sprinter Observer (@SprinterObserve) May 7, 2023
Телеграмите описват изборен процес, който, макар и оспорван, бил сериозно наклонен в полза на действащия президент чрез методи, които впоследствие ще се утвърдят като норма в руската политическа система. Сред тях са: повсеместно телевизионно отразяване на всяко действие на Путин, докато той избягвал дебатите; контролирани от държавата медии, които атакували потенциалните му съперници, за да възпрепятстват тяхното участие; и активното използване на държавни служители за стимулиране на избирателната активност и дори манипулиране на вота.
Въпреки тези фактори, посолството заключава, че подкрепата за Путин сред руснаците била реална, макар изборите да бележат завръщане към авторитаризъм.
Журналистът Стивън Лий Майърс отбелязва през 2015 г.: "Путин безспорно беше изборът на народа" в последните избори в Русия, които все още можеха да бъдат наречени демократични.
Контекстът на изборите през март 2000 г. е драматичен. В периода август–декември 1999 г. Путин се издигна от сравнително второстепенни позиции в президентската администрация, разузнавателните служби и Съвета за сигурност до водещ кандидат за президентския пост. През август 1999 г. Елцин назначи Путин за свой четвърти премиер в рамките на 17 месеца – ход, който в мемоарите си нарича "премиерски покер", където най-големият грях бил да станеш по-популярен от самия Елцин. По това време одобрението за Путин било едва 2%, според социологическите проучвания, цитирани в телеграмите на посолството.
Но чеченското нахлуване в Дагестан през август и серията от бомбени атентати в жилищни сгради през септември предизвикаха решителен отговор от страна на новия премиер, включително масирани въздушни удари срещу Чечения и разполагане на десетки хиляди руски войници. Това доведе до "ефекта на сплотяване около флага" и рязко повишаване на подкрепата за Путин. В една от телеграмите на посолството от март 2000 г. е зададен въпросът: "Защо Путин?", а отговорът е: "Чечения."
On 7 May 2000, 22 years ago, Vladimir Putin took over the presidency of Russia for the first time.. pic.twitter.com/JHR2IH95iX
— Geo_monitor (@colonelhomsi) May 7, 2022
През ноември 1999 г. Путин се срещна с президента на САЩ Бил Клинтън по време на мирна среща на върха за Близкия изток в Осло. Там той защити военната кампания в Чечения срещу критиките на Клинтън относно цивилните жертви, като заяви, че стратегията му включва три основни етапа: "Неутрализиране на терористите, създаване на жизнеспособни местни власти и провеждане на избори." Клинтън, от своя страна, даде политически съвет: "Този конфликт може да играе добре за вас у дома, но не и на международната сцена. Критиката се засилва. Според моя опит политиката и реалността в крайна сметка се изравняват и трябва да имате това предвид."
През есента на 1999 г. вътрешни кръгове в Кремъл създадоха нова политическа партия, за да капитализират върху популярността на Путин и да подготвят пътя му към президентския пост. Новосформираният блок "Единство", оглавен от министъра на извънредните ситуации Сергей Шойгу и подкрепян от световния шампион по борба Александър Карелин, получи одобрението на Путин "като частен гражданин и личен приятел" на Шойгу.
Изборите за Държавната дума на 19 декември 1999 г. се оказаха решаващ тест – "Единство" неочаквано зае второ място с 23%, следвайки комунистите (24%) и изпреварвайки блока на бившия премиер Евгений Примаков и кмета на Москва Юрий Лужков. Според дипломатическите документи на САЩ, кампанията на "Единство" разчитала на "мръсна игра в държавните медии, натиск върху опозиционни членове и подкупване на политически съюзници". Впоследствие Путин сформирал парламентарна коалиция именно с комунистите.
Резултатите от парламентарните избори вероятно са били решаващият фактор за Елцин да подаде оставка в новогодишната нощ на 1999 г., правейки Путин временно изпълняващ длъжността президент и предизвиквайки нови избори през март 2000 г.
Американското посолство обобщава изборите като "разумно свободни и честни", макар да признава, че доминиращата роля на държавните медии е сериозен проблем. В деня след изборите президентът Клинтън се обади на Путин, поздравявайки го за "исторически крайъгълен камък за Русия". Година по-късно, доклад на посолството заключава:
"Путин остава крал на обществените нагласи – колос в земя на джуджета."
