И ранците са твърде заети да се опитват да свържат двата края, за да протестират, разказва мъж от Техеран. В същото време жените масово са свалили забрадките, а духът на промяната се усеща по улиците, съобщи Deutsche Welle.
Какво предстои?
Ако разговаряте с хора в иранската столица, веднага ще усетите напрежението. Причините за това са много, пише Бенямин Вебер от АРД.
"Икономическото и финансовото бреме за хората е огромно", разказва 59-годишният Али пред АРД. Мъжът е пенсионер, но парите не му стигат и затова работи като таксиметров шофьор. "Правителството не е в състояние да се справи с това и да задоволи нуждите на хората. То се интересува само от собственото си оцеляване", добавя мъжът.
"Не могат да си позволят да протестират"
Продавач на часовници в близост до сградата на университета разказва как миналата година бил предсказал, че ще има нови протести, ако иранската валута падне под 60 000 риала за един щатски долар. Днес доларът достига 100 000.
Протести не се провеждат, признава високият мъж на около четиридесет години, но според него хората са твърде заети да търсят начини да свързват двата края. "Не могат да си позволят да протестират", казва още мъжът и допълва, че вече е загубил надежда, че в Иран нещо ще се промени към по-добро.
Жените все пак извоюваха повече свободи
След насилствената смърт на Джина Махса Амини преди три години се зароди протестното движение "Жена, живот, свобода". Най-голямото национално протестно движение в Ислямската република обаче беше жестоко потушено. Но то промени страната, казва 30-годишният Ахмад. "Това включва и улицата - едно от местата, където можем да видим реалната промяна в обществото", каза младият мъж.
Една от тези промени е, че жените са свалили завинаги забрадките си. 27-годишната Мариам също го е направила. "Така ходя из града. Понякога се страхувам, но не съм сама - ние сме много", казва тя. А това е огромна промяна.
Полицията и властите вече не налагат носенето на забрадки. За Мариам тази придобивка на лична свобода е успех. Макар да не е сигурна колко дълго ще продължи това, тя вярва, че засега правителството няма друг избор, освен да си затваря очите. "Но разбира се, след седмица може отново да предприеме строги мерки срещу жените", добавя иранката пред АРД.
Опасност от връщане на санкциите
В Техеран все по-често се чуват притеснения, че никой не знае как ще изглежда непосредственото бъдеще. Какво ще се случи през следващите седмици и месеци? След 12-дневната война с Израел през юни иранският режим все още е на власт, но очевидно е отслабен.
"Вече не се чува нищо от върховния лидер. А ситуацията е критична! Мога да си представя, че той би имал много да каже по въпроса", коментира Мариам.
За нея това е един от най-красноречивите признаци, че нещо се променя. Все още не е ясно колко силно атаките на Израел и САЩ са навредили на иранската ядрена програма. Ако до края на седмицата Иран не постигне споразумение с Франция, Великобритания и Германия по ядрената си програма, автоматично ще влязат в сила старите санкции на ООН. А това би довело до неясни последици за Иран.
На прага на голяма промяна. Но дали ще е за добро или за лошо?
За момента не се очертава напредък в преговорите и мнозина в Иран се опасяват, че иранската ядрена програма вероятно ще бъде причина за нова атака от страна на Израел в средносрочен план. Ахмад е бил свидетел на войната през юни в Техеран. Преди 12-дневната война той е гледал с уважение на западните политици: "Имах надежда", казва мъжът. Но тя е изгубена след нападението. Той не е могъл да повярва на ушите си, когато чул германския канцлер Фридрих Мерц да казва, че Израел върши мръсната им работа с нападението над Иран. "Не трябва да очакваме нищо от западната политика", убеден е вече Ахмад.
Между възможни ядрени санкции, нова заплаха от война с Израел, застаряващ върховен лидер и сериозни икономически проблеми много хора в Иран имат усещането, че нещо се променя. Макар да не таи големи надежди, Мариам споделя чувство. "Не знам дали към по-добро или към по-лошо. Наистина не знам. Но мисля, че всички усещат тази промяна."
Ахмад е оптимист: "Продължавам да имам надежда въпреки икономическата ситуация. Мисля, че когато ситуацията в Иран достигне критична точка, след това ще стане по-добре", допълва той в репортажа на АРД от Техеран.
