Т ези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„.
Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко десетилетия…
Подобни предсказания всъщност датират много отдавна – корените им могат да бъдат проследени чак до Апокалипсиса, описан в Библията. Най-влиятелното подобно писание от модерно време е “Границите на растежа” – издаден през 1972 г. доклад на Римския клуб. Той предсказва зловещо бъдеще за света още преди края на 20 век – пренаселване, изчерпване на ресурсите и екологична деградация, причинени от икономическия растеж, пише Боян Рашев.
Доклад чертае катастрофален сценарий за хората
Днес светът е няколко пъти по-населен отколкото преди 50 г. Въпреки прогнозите, нашият живот се е подобрил по всички важни измерители. Живеем по-дълго и сме по-здрави, храним се по-пълноценно, учим и пътуваме повече и тази тенденция се вижда ясно на всички континенти, както показва Индексът на човешкото развитие. Потребяваме много повече стоки и услуги, без да сме изчерпали който и да е ресурс. Нещо повече, запасите и достъпността на всички основни ресурси се увеличават. Последното се отнася както за храната и чистата вода, така и за всички т.нар. невъзобновяеми ресурси – изкопаеми горива, метали и минерали.
Може да звучи абсурдно, но качеството на околната среда на планетата като цяло също се подобрява. Показват го както Индексът на състоянието на околната среда на Университета Йейл, така и анализите на Института за здравни измервания и оценки (IHME) за въздействието на екологичните рискови фактори върху заболеваемостта и смъртността в национален и глобален мащаб. В най-развитите страни не само замърсяването е в пъти по-слабо от преди, а също горите и другите естествени местообитания заемат все по-големи площи. И даже дивите животни се завръщат – само онези, които желаем, разбира се.
Другият най-повтарян мит е, че природните бедствия са все повече и ни засягат все по-тежко. Напротив, анализите на Международната база данни за бедствията (EMDAT) ясно показват, че броят на жертвите на природни бедствия (вкл. климатични) устойчиво намалява въпреки бързия ръст на населението. Същото се отнася и за икономическите щети като дял от брутния вътрешен продукт на света. Обяснението е просто – колкото по-богато, добре управлявано и свързано е едно общество, толкова по-подготвено и защитено от всякакви заплахи.
Всичко това се случва не въпреки, а благодарение на ръста на населението, потреблението на ресурси и богатството, които поддържат затворен цикъл на натиск и реакция. Увеличаването на населението и богатството причиняват ръст на търсенето и производството, които водят до недостиг на ресурси и замърсяване. Недостигът движи цените нагоре, а замърсяването предизвиква обществен натиск. В резултат се създават възможности, които изобретателите и инвеститорите запълват с иновации.
В свободно общество винаги се намира решение. В дългосрочен план, нововъведенията ни осигуряват по-висок стандарт на живот, отколкото преди да възникнат проблемите. Откриват се нови ресурси или техни заместители, цените падат, а замърсяването намалява. Повече хора могат да живеят по-добре и колелото се завърта отново, за да реши следващите предизвикателства.
Колелото на прогреса се върти само в условията на икономическа свобода, защита на частната собственост и равенство пред закона, които се осигуряват от институционалната рамка. Хората със сърца и умове – комбинацията от човешко въображение и воля за успех – това е критичният ресурс, който осигурява устойчивост. Той работи най-ефективно в условията на неограничена обмяна на стоки и услуги, достъп до знание и споделяне на идеи, а Интернет вече премахва всички физически бариери пред мощта му.
Знаем, че светът не е перфектен и никога няма да бъде. Все още има много бедност и деградация на околната среда, особено в развиващите се страни. Обаче колелото на прогреса се грижи за това и бавно, но сигурно, те успяват да се борят с глада, болестите и неграмотността. Веднага щом възприемат качеството на околната среда като относителен приоритет, те му обръщат внимание. Първо се ограничават преките здравни рискове, местните екологични въздействия, природата и чак най-накрая се адресират глобалните предизвикателства. И развиващите се страни постигат по-чиста околна среда при по-ниски средни доходи и по-ниски общи разходи в сравнение с Развития свят, който измисля, произвежда и усъвършенства технологията.
Не, коронавирусът не спасява планетата!
Възникват нови предизвикателства – изменение на климата, замърсяване с пластмаси, епидемии, изкуствен интелект и тероризъм, страх от промяната и новите технологии. Няма гаранция, че колелото на прогреса ще успее да ги реши. В момента например то е практически спряло, защото „мерките“ срещу коронавируса на глобално ниво премахват рамковите условия за движението му – икономическата свобода и потреблението ги няма. Но нормалността един ден ще се върне и ние отново ще правим най-доброто, което сме способни.
А бъдещите поколения, за които „се грижат“ всички непрекъснато повтарящи се „научни“ предсказания за неизбежния крах на човечеството?
Те ще трябва също да поддържат колелото на прогреса в движение, така че най-доброто, което можем да направим, е да запазим рамковите условия и да им дадем знанията, волята и средствата. Това са критичните ресурси, за да оцелеят и просперират.
