Н АТО измами Русия, игнорира нейните интереси за сигурност и я притисна до стената с разширяването на Алианса на изток - това са едни от основните аргументи на Кремъл за войната срещу Украйна, съобщи Deutsche Welle.
Само чиста пропаганда?
Кремъл изтъква редица причини за своята "специална операция", както евфемистично нарича агресивната си война срещу Украйна. Проруските кампании за дезинформация разпространяват всевъзможни недоказани и неверни твърдения. И поне в началото на войната, която се води с военни и информационни средства, те намираха благоприятна почва сред голям брой хора. Сред най-известните са твърденията, че Украйна била управлявана от нацисти или че там се произвеждали американски биологични оръжия.
Особено последното твърдение се вписва в една доста по-стара аргументация, че на НАТО, ръководен от САЩ, не може да се има доверие, защото често пъти бил пренебрегвал руските интереси за сигурност и не бил спазвал дадени вече обещания.
В едно от първите си интервюта като руски президент през март 2000 г. Владимир Путин заяви пред БиБиСи следното: "Вярваме, че можем да говорим за по-широка интеграция в НАТО, но само ако Русия се разглежда като равноправен партньор". Нищо нямало да попречи дори на евентуалното ѝ членство в НАТО, каза още Путин, "ако и доколкото възгледите на страната за равноправно партньорство бъдат взети под внимание".
Наруши ли НАТО международното право в Косово?
Една от конкретните причини за тази загриженост са натовските бомбардировки в Югославия по време на войната в Косово през 1999 г. Операцията се смята за прецедент в няколко отношения и многократно е цитирана като важно доказателство за експанзионистичния уж характер на НАТО - от коментатори в социалните мрежи, от руския външен министър Сергей Лавров, но и от западни анализатори.
Предисторията: След като Словения, Хърватия и Босна успяха с цената кръвопролития да извоюват своята независимост от доминираната от сърбите Югославия, Белград прибегна до насилие за потушаването на размирици в Косово и за прогонване на албанското мнозинство от територия, която в миналото е принадлежала на Сърбия. Международните наблюдатели се опасяваха от ново „етническо прочистване“ - особено на фона на клането в Сребреница, където през 1995 г. бяха избите близо 8 000 босненски мюсюлмани.
Интервенция без мандат от ООН
С аргумента, че трябва да предотврати евентуална хуманитарна катастрофа в Косово, през март 1999 г. НАТО започна да нанася въздушни удари срещу сръбски позиции. Бомбардировките продължиха цели 78 дни и приключиха с Резолюция 1244 на ООН, след което сръбската армия се изтегли от Косово, а т.нар. Армия за освобождение на Косово (АОК) беше разоръжена.
Операцията беше извършена без мандат от ООН, тъй като Китай, а и Русия, която се смята за защитник на Сърбия, сигнализираха, че ще наложат вето в Съвета за сигурност на ООН. В резултат от това много експерти по международно право - включително и пред Съда за човешките права в Хага – междувременно бяха стигнали до заключението, че операцията не може да се смята за хуманитарна интервенция по смисъла на международното право. До официалното ѝ осъждане от ООН обаче така и не се стигна.
Джим Таунсенд заемаше по онова време ръководна длъжност в делегацията на САЩ в централата на НАТО в Брюксел. В интервю за ДВ той подчерта, че няколко западни държави са оказали дипломатически натиск върху югославския президент Слободан Милошевич да се откаже от кървавата офанзива в Косово - без успех: "Тогава те разбраха, че сърбите не искат да решат кризата по мирен начин, а желаят да демонстрират военна решителност." Таунсенд е убеден, че операцията не е била насочена срещу Русия, която традиционно е близък съюзник на Сърбия, а е била необходима по чисто хуманитарни съображения.
Пренебрегнал ли е НАТО интересите на Русия?
При бомбардировките на НАТО загинаха около 1500 души, една трета от които цивилни. Не може да се отговори на въпроса колко живота са спасили. Бенджамин Фридман от вашингтонския мозъчен тръст "Defense Priorities" посочва, че по-голямата част от "етническите чистки" – многобройни масови убийства и прогонването на около 1,5 млн. души от родните им места - е са били извършени едва след началото на бомбардировките на НАТО, както установи Международният наказателен трибунал за бивша Югославия през 2009 г.
Фридман не разглежда операцията като акт на агресия срещу Русия, но добавя: "Тя показва, че САЩ и партньорите им от НАТО са били решени да игнорират руските възражения." Джим Таунсенд обаче казва друго: "Да се нарича НАТО агресор е смехотворно. Ако НАТО с нещо дестабилизира европейската архитектура за сигурност, то е с това, че не е достатъчно силен".
Нарушил ли е НАТО обещанията си към Русия?
Независимо от всичко Русия и НАТО първоначално се сближиха - икономически, но и стратегически, особено по отношение на защитата срещу тероризма. И то въпреки факта, че Путин - както става ясно и от цитираното интервю за БиБиСи - вече многократно беше изразявал безпокойството си от разширяването на НАТО на изток, което по това време вече включваше Полша, Чешката република и Унгария.
От 2001 г. нататък към това се прибави и решителната политика на новия президент на САЩ Джордж Буш-младши, която засили впечатлението - не само в Москва - че САЩ ще се стремят към световен ред без Съвета за сигурност на ООН. На Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г. Владимир Путин недвусмислено изрази несъгласието си с един "еднополюсен световен ред". Тогава той изтъкна, че представителите на Федерална република Германия и САЩ били дали гаранции на съветското ръководство по време на преговорите за договора „Две плюс четири“, уреждащ обединението на Германия, че НАТО няма да се разширява на изток.
Какво е обещал НАТО на Съветския съюз?
Какво точно е било обещано тогава, е един от най-спорните въпроси в отношенията между Русия и НАТО. Безспорно е, че в договорите не са вписани никакви подобни гаранции. Но също така добре документирани са многобройни изказвания на западни дипломати, включително на външните министри Ханс-Дитрих Геншер и Джеймс Бейкър, че НАТО няма да се разширява "нито с един сантиметър на изток".
В Мюнхен Путин цитира коректно думи на Манфред Вьорнер, генерален секретар на НАТО в периода 1988-94 г., който през май 1990 г. публично заяви следното: "Самият факт, че сме готови да не разполагаме сили на НАТО отвъд границите на Федерална република Германия, дава на Съветския съюз твърди гаранции за сигурност."
Много анализатори твърдят, че това изявление се е отнасяло само за Източна Германия. Михаил Горбачов, тогавашният президент на Съветския съюз, често се цитира като ключов свидетел. Твърди се, че в интервю през 2014 г. той е опровергава предишни свои изявления, в които подчертавал формулата "нито сантиметър на изток". Там Горбачов казва: "Темата "разширяване на НАТО" изобщо не беше обсъждана".
"Нарушение на духа на 1990 г."
Тези аргументи не убеждават Джошуа Шифринсън. Професорът по международна политика в университета на Мериленд е анализирал редица източници по темата, включително и поверителния преди протокол от срещата на четиримата водещи дипломати на НАТО от САЩ, Великобритания, Франция и Германия през март 1991 г., на която германският дипломат Юрген Кробог заявява: "По време на преговорите "Две плюс четири" ясно показахме, че няма да разширяваме НАТО отвъд река Елба. Поради това не можем да предложим на Полша и останалите страни членство в НАТО".
Според протокола, със снимки от които разполага и ДВ, останалите присъстващи са изразили повече или по-малко ясно съгласието си с тази позиция. Най-категоричен е французинът Раймонд Зайц: "Ние ясно заявихме на Съветския съюз - по време на разговорите за "Две плюс четири", както и в други разговори, че няма да се възползваме от изтеглянето на съветските войски от Източна Европа".
Аргументът, че се е имала предвид само границата на бившата Източна Германия, според Шифринсън, няма никакъв смисъл: "На изток" е посока, а всеобщото разбиране е, че "на изток" означава към Съветския съюз. Хората тогава бяха доста загрижени за бъдещето на Източна Европа като цяло".
Предполагаемото опровержение от страна на Горбачов е извадено от контекста, казва още професорът от Мериленд. По-късно в същото интервю съветският президент казва по повод започналата през 1993 г. дискусия за разширяването на НАТО на изток: "Това определено беше нарушение на духа на декларациите и уверенията, които ни бяха дадени през 1990 година". Шифринсън не оправдава руското поведение, но не разбира защо западните лидери просто не са признали, че е имало такива уверения, които по-късно са били оттеглени.
В едно нещо обаче и тримата експерти са единодушни: независимо какви грешки може и да е допуснал НАТО, съвсем ясно е, че агресорът във войната срещу Украйна е Русия.
