Американският президент Барак Обама връчи на лидерите на двете страни копия от Вашингтонския договор, с който се създава Организацията на Северноатлантическия договор. Договорът е подписан точно преди 60 години - на 4 април 1949 г.
Той приветства присъединяването на Албания и Хърватия и ги похвали за успеха в трудните реформи, които е трябвало да извършат, като изрази надежда в бъдеще в алианса да влязат и други държави.
"Вратите ще останат отворени за други страни, които отговарят на стандартите на НАТО и които могат да окажат съществен принос в гарантиране на безопасността му", заяви Обама.
Според него към НАТО в бъдеще ще се присъедини и Македония, чийто път към членство е спъван от Гърция заради спора за името на страната.
Франция също зае отново мястото си във военното командване на алианса
Страната напуска структурата през 1966 г. по решение на генерал Дьо Гол. Тази сутрин, като израз на солидарност, всички членове на НАТО прекосиха моста над река Рейн, свързващ Германия и Франция, където бяха посрещнати от френския президент Никола Саркози. Той подчерта, че страната му е "част от семейството".
Срещата на държавните и правителствени ръководители, започнала вчера в Германия и продължаваща днес тук, започна с минута мълчание в памет на загиналите в операции на НАТО.
"Искаме да изразим най-дълбока благодарност към загиналите в защита на идеалите на НАТО, както и дълбоко съчувствие към техните семейства и близки. С тях сме в нашите мисли и молитви", увери генералният секретар Яп де Хоп Схефер.
Във възпоменателната церемония участваха и старшина Владимир Смилянов, главен сержант на батальон в 61-ва механизирана бригада в Карлово, и старшина Ангел Годжев, главен сержант на батальон в 68-ма бригада "Специални сили" в Пловдив. И двамата са проявили висок професионализъм при участието си в операции на НАТО.
Де Хоп Схефер нахвърли най-важните теми, предмет на днешната среща: оказване на подкрепа за Афганистан, "където НАТО изпълнява най-амбициозната мисия от своето създаване" по пътя към мир, дългосрочното бъдеще на организацията и др.
След това той даде думата на домакините на срещата на върха по случай 60-годишния юбилей - президентът на Франция Никола Саркози и канцлерът на Германия Ангела Меркел.
Срещата в Страсбург започна с голямо закъснение, тъй като преди началото й отново бе обсъден проблемът с посочването на нов генерален секретар на НАТО. Турция продължава да изразява несъгласие с кандидатурата на датския премиер Андерс Фог Расмусен, която се подкрепя от другите страни членки.
Засега Турция не отстъпва на натиска да даде "зелена светлина" за
Расмусен,
въпреки намеците, че това може да постави под съмнение бъдещето и в Европейския съюз. Проблемът ще продължи да се обсъжда, тъй като нов генерален секретар на НАТО се избира само с консенсус.
Срещата
на върха бе съпътствана с блокиране на голяма част от центъра на Страсбург от
полиция, жандармерия и войска. Въпреки това преди обед имаше протест на антиглобалисти.
Канцеларията на Никола Саркози обяви, че визитата в онкоболница, предвидена в програмата на Мишел Обама и останалите съпруги на участниците в срещата, е отменена по съображения за сигурност. Около 1000 демонстранти се бяха струпали край лечебното заведение.
Малко преди насроченото посещение полицията използвала сълзотворен газ, за да попречи на демонстранти в други части на града да стигнат до центъра.
С качулки на главите и въоръжени с железни пръти, стотици активисти на "Блек Блокс" разграбиха, опожариха и опустошиха празен полицейски пост, хотел "Ибис", един параклис, аптека, както и празни сгради и туристически офиси близо до германско-френската граница, недалеч от моста на Европа, свързващ двата бряга на Рейн.
