Достъпът до социални мрежи и сайтове за обмен на снимки като "Туитър" (Twitter) и "Фликър" (Flickr) е блокиран, а полицията постави мнозина дисиденти в условия на домашен арест, или ги принуди да напуснат Пекин.
Затворени са над 6 хил. интернет форуми на колежи и университети, както и други сайтове "поради извършване на техническа поддръжка". Полицията не допуска журналисти в района на площада.
Чиновниците в университетите са инструктирани да държат под око чуждестранните студенти, а таксиметровите шофьори - да съобщават за съмнителни клиенти, особено такива, които пътуват към площада.
Китай и досега не е съобщил официално броя на жертвите на кървавите събития отпреди 20 години, в които вероятно са загинали хиляди студенти и работници. С наближаването на годишнината властта полага все по-големи старания, за да не допусне тя да се превърне в повод за вълнения.
Американският държавен секретар Хилари Клинтън днес призова китайския режим да публикува имената на убитите, изчезналите и арестуваните по време на кървавото смазване на мирна манифестация на площад "Тянанмън".
"Китай, който осъществи огромен икономически напредък и който намира своето точно място на преден план на международната сцена, трябва да разгледа открито тъмните страници от своето минало и да публикува имената на тези, които са били убити, изчезнали или арестувани, за да извади своите поуки и да превърже своите рани", обяви Хилари Клинтън в специално изявление.
В сравнение с преди 10 години обаче правителството в Пекин изглежда по-спокойно, благодарение на по-високия жизнен стандарт на китайците. Освен това гражданите на Китай получават твърде оскъдна информация по темата за протестите от 1989 г., която представлява табу в съвременен Китай.
Във връзка с годишнината БТА излъчи кореспонденцията на на британското списание "Икономист" от 10 юни 1989 г., дни след кървавите събития на площад Тянанмън. (виж видео)
По онова време цензурата и политическата полиция в България направиха всичко възможно, за да не проникне в страната информация за събитията в Пекин.
Ето тази кореспонденция на "Икономист" - 20 години по-късно:
„Китай е във война със себе си".
Войниците са разединени, Комунистическата партия - измъчвана от братоубийствената борба на лидерите й за власт, центърът на Пекин - обезобразен от обгарянията и куршумите, белези на военната репресия. Тази седмица Китай се вгледа в бездната на преврата, контрапреврата и гражданската война.
Никой не може да каже какво е видял там. В Пекин се носеха всякакви слухове - че Дън Сяопин, 84-годишният върховен лидер, умирал или вече е умрял от рак на простатата, че консервативният му съратник, премиерът Ли Пън оцелял при покушение, че съперничещи войски се движели към столицата за жесток сблъсък с 27-а армия, изцапала ръцете си с кръв, че президентът Ян Шанкун, на 81 години, правил последен опит да заеме мястото на немощния Дън.
Може нито един от тези слухове да не е верен, а може да са верни всички, но така или иначе те породиха напрежение в столицата. Дори и без тях реалността на случилото се в нощта на 3 срещу 4 юни бе ужасяваща причина за страх.
За първи път в 40-годишната история на комунистически Китай Народноосвободителната армия се обърна срещу самия народ - не със сълзотворен газ и палки, а с танкове, бронетранспортьори и картечен откос след откос.
Жестокостта имаше една очевидна цел: да прочисти столичния площад „Тянанмън" от раздърпаните студенти, които миналия месец го окупираха с искане за "демокрация", колкото и мъглява да бе идеята им за нея, отправено към лидери, мнозина от които мразеха тази дума, каквото и да значеше тя.
Непосредствената цел бе постигната. Хилядите невъоръжени граждани, които се стекоха по булевард „Чанан" и улица „Цзяномънвай", за да спрат настъплението на армията към площада, съвсем не бяха равностоен съперник на тежковъоръжените войници, готови да загърбят основната си човешка същност.
Бронирани колони прегазиха импровизирани барикади и хората, които ги бяха издигнали. Студенти се хванаха за ръце и запяха „Интернационала", комунистическия химн.
Автоматите ги накараха да замлъкнат завинаги. Статуята от хоросан и стиропор на "Богинята на свободата", провокативно поставена срещу Забранения град само пет дни по-рано, бе срутена от настъпващите войници.
"Победа" на каква цена? Идеализмът на едно поколение бе първо презрян, а след това разбит.
Двайсет и седма армия, лоялна на президента Ян и командвана, както се твърди, от племенника му, никога няма да изтрие позора от нападението си.
Телевизията предаде ужаса в Китай на външния свят, а осъдителните реакции заваляха. Президентът Буш забрани американските продажби на оръжие, а на 7 юни, въпреки гневния вой на официален Китай, американското посолство в Пекин даде убежище на Фан Личжъ, астрофизик, който е най-известният китайски дисидент.
Китай отвърна, като отмени визитата на външния си министър във Вашингтон, която трябваше да започне на 12 юни.
Франция, Холандия и Швеция "замразиха" дипломатическите отношения с Китай. Великобритания, която трябва да върне Хонконг на Китай през 1997 г., отмени министерските визити и прекрати военните контакти.
Картината, която милиони чужденци винаги ще помнят за отчаяния опит за свобода на Китай, бяха телевизионните кадри, показващи самотен студент, който първо прави крачка вляво, после вдясно и така задържа колоната от танкове за три минути, преди приятелите му да го отведат на безопасно разстояние.
Самият китайски народ обаче не видя безразсъдната смелост на младежа. Държавната телевизия показа само официалния видеозапис: граждани, нахвърлящи се върху войници и подпалващи коли и войници, интервюирани от болничните си легла.
Говорителят на правителството Юан Му обяви, че броят на жервите през уикенда е 300, от които 23 студенти. Това бе извратена шега: източници на западното разузнаване оценяват броя на убитите на 7 хил., от които 6 хил. цивилни, а 1000 войници (почти всички от които убити от други войници).
Това, което вероятно не бе шега, е твърдението на Юан, че атаката срещу "контрареволюционните" елементи се е увенчала с първоначална победа.
Подтекстът бе достатъчно ясен: военните сили във и около Пекин, които до средата на седмицата достигнаха численост от може би 350 хил. души, целят да сплашат не само нещастните граждани, които от два месеца бленуват, че могат да изкопчат свободата си от партия, възпитавана от сталинизма.
От векове внушителността и позицията на китайските армии, дори шумът, който те създават, са оръжия за постигане на победа в
борбата за политическа власт.
И все още са.
Този път обаче борбата е жестока. Предполага се, че един от претендентите, реформаторски настроеният генерален секретар на партията Чжао Цзъян, ще срещне категоричен разгром. Той не е виждан, откакто посети студентите на площада на 19 май, деня преди Ли и президентът Ян да обявят военно положение върху части от столицата. Ли е бил виждан само два пъти за периода след обявяването на военното положение до 8 юни.
Нито президентът Ян, нито Дън са се появявали след забравената среща на върха с Горбачов в средата на май. Единственото събитие, което хвърли някаква светлина върху политическата борба, дойде в началото на тази седмица: Върховният народен съд отправи похвала за "съществените" военни действия на 4 юни към Постоянния комитет на политбюро като цяло и в частност към Цяо Шъ.
Цяо, който става на 65 години тази година, е фигура в сянка, напомняща за Юри Андропов, бившия шеф на КГБ, който управлява за кратко Русия по-рано това десетилетие. Цяо също изгради кариерата си в апарата за сигурност на партията си. Неговите възгледи за политиката са също неизвестни.
Ако с Чжао наистина е свършено, Цяо е по-вероятен кандидат от повечето да го наследи на поста. Той би бил удобно протеже на твърдолинейния президент Ян. Въпреки това Цяо не е изцапан с кръв и неуспехи, какъвто е вероятно фаталният случай с Ли. За разлика от Ли и президента Ян, Цяо не е наричан убиец в издиганите от дисидентите плакати.
Но дори Цяо да бъде потвърден на поста на заседанието на Централния комитет утре, гърчовете на Китай ще продължат. На 6 юни имаше кратки стълкновения в Пекин между 27-а армия и 38-а армия, която отдавна е лоялна на Цяо и миналия месец отказа да подкрепи военното положение и да стреля срещу цивилни. На 7 юни тези сблъсъци и перспективата за още накара редица чужди посолства спешно да евакуират гражданите си от Китай.
Мярката може би дойде навреме. В същия ден части на 27-а армия тръгнаха от „Тянанмън" на изток по булевард „Чанан". Те скандираха "долу корупцията" и "долу хаоса" и сипеха куршуми не само по високите сгради, където се помещават офисите на чужди компании, но и по комплекса на улица „Цзяномънвай", където живеят неколкостотин чужди дипломати и журналисти.
Куршумите вероятно не целяха да пролеят кръв. Може би те имаха за цел да хвърлят вината за злочестините на Китай върху чужденците.
Тези злочестини са достатъчно реални. Те изплуваха на повърхността с демонстрациите в почти всички големи градове на Китай тази седмица - от Шанхай до Ухан и Чънду. Но ще се задълбочават още години наред, докато Китай не приеме най-големия си провал след културната революция.
Последвайте ни
