Епъл Лиса (Apple Lisa) се смята за първия персонален компютър с графична среда и мишка за крайния потребител.
През 1978 г. екип от 90 души започва работа по мащабен проект. Тяхната цел е създаването на мощен персонален компютър с графичен интерфейс, насочен към бизнес потребителите. За база на разработката се използва съществуващия дизайн на компютъра Епъл II.
Малко след стартирането на работата отговорникът на екипа Кен Ротмюлер е заменен с Джон Коуч, който доразвива проекта до т.нар форма "прозорци и мишка", в която продуктът излиза на пазара. Промените, направени в дизайна, са заслуга на Джеф Раскин и Трип Хоскинс, който е част от маркетинговия екип, прикрепен към проекта.
Брус Даниелс е отговорен за разработването на приложенията, а за системния софтуер - Лари Теслър. Работата по графичния интерфейс отнема 6 месеца, през които паралелно се работи по създаването на подходящи приложения. Няколко години по-рано Xerox PARC правят проучване за оптимизация на подредбата на екрана.
През 1979 г. Стив Джобс и компания получават демонстрации на проекта Алто Компютър (Alto Computer), разработен от Xerox PARC за употреба в самата компания, чийто работен екран е базиран на проучването. Тази демонстрация им помага да създадат работещ графичен интерфейс за Лиса.
Стив Джобс се оттегля от проекта през 1982 г., за да започне работа по линията Макинтош (Macintosh).
Крайният продукт е представен на 19 януари 1983 г. и е пуснат в продажба за 9 995 $ (равностойно на 21 693,67 $ през 2009 г.). Процесорът е Motorola 68000 с тактова честота 5 MHz и 1 MB RAM. Има две 5,25-инчови дискетни устройства, по-известни с кодовото си име "Twiggy". Всяко от тях има капацитет не повече от 871 kB и използва специални дискети. Предлага се в два варианта - 5 и 10 MB твърд диск.
По официални данни името на модела е съкращение на Local Integrated Software Architecture или LISA. Има спекулации, че всъщност съкращението е измислено по-късно, а Лиса идва от името на първородната дъщеря на Джобс, родена през 1978 г. Анди Херцфийлд споделя, че през есента на 1982 г. маркетинговият отдел наема външен консултант, който да предложи по-добри наименования от Лиса и Макинтош, но всички негови предложения са отхвърлени.
Херцфийлд посочва също, че в компанията се появяват шеги, свързани с името Лиса - "Lisa: Invented Stupid Acronym (Лиса: Измисленото глупаво съкращение)" и "Let's Invent Some Acronym (Нека измислим някакво съкращение)".
Едни от авангардните хрумвания на екипа зад Лиса е възможността за използването на няколко програми едновременно, както и използването на виртуална памет. Впоследствие се обособяват два основни потребителски режима - Лиса Офис Систем (Lisa Office System) и Уоркшоп (Workshop). Първата е графична среда, насочена към крайните потребители, а втората – среда за разработка на приложения. По-късно Лиса Офис Систем е прекръстена на "7/7", защото поддържа седем основни потребителски програми: LisaWrite, LisaCalc, LisaDraw, LisaGraph, LisaProject, LisaList и LisaTerminal (Демонстрация на възможностите на компютъра - на англ.).
Една година по-късно, през януари 1984 г., на пазара излиза първата модификация на модела - Лиса 2. Цената е намалена на 3 495 $ и 5 495 $ за бройка. Направени са редица подобрения. Лиса 2 е с едно 3,5-инчово флопи и 10-мегабайтов вътрешен твърд диск.
Въпреки че първият модел от линията се смята за търговски неуспех за компанията, Епъл Лиса е носител на няколко основни функционланости на използваните днес операционни системи. Тези функционалности включват менюто, към които има добавени скрити допълнителни менюта, операциите с влачене и пускане (drag & drop), двойното щракване за избор на обект на екрана и кошчето. Използването на мишката също става популярно покрай този модел, въпреки че на пазара са предлагани конфигурации с подобни устройства.
Други по-важни събития:
383 г. - Аркадий е обявен за император на източната Римска империя.
1829 г. - Състои се премиерата на "Фауст" от Гьоте.
1853 г. - Състои се премиерата на операта "Трубадур" на Джузепе Верди в Рим.
1920 г. - Сенатът на САЩ гласува против присъединяването на държавата към Обществото на народите.
1937 г. - Хауърд Хюз поставя нов световен рекорд за скорост, прелетявайки със самолет разстоянието от Лос Анджелис до Ню Йорк за 7 часа, 28 минути и 25 секунди.
1938 г. - За първи път в света започва серийно производство на леки автомобили с дизелов двигател от американската фирма "Дженерал Моторс".
1946 г. - Генерал Дъглас Макартър създава Международен военен трибунал за Далечния изток за съдене на японски военнопрестъпници.
1955 г. - Играта "Скрабъл" се появява на пазара.
1966 г. - Индира Ганди е избрана за министър-председател на Индия.
1969 г. - Студентът Ян Палах умира, след като три дена преди това се самозапалва в Прага в знак на протест срещу инвазията на СССР в Чехословакия през 1968. Погребението му се превръща също в значим протест.
1977 г. - Президентът на САЩ Джералд Форд амнистира Ива Тогури д'Акино, известна като "Токийската роза".
1977 г. - В Маями, щата Флорида, пада сняг за първи път в известната история на града.
1983 г. - Военният престъпник и нацист Клаус Барби е арестуван в Боливия.
1989 г. - Френският президент Франсоа Митеран кани на неформална закуска в посолството на Франция в София 12 български дисиденти.
1993 г. - IBM обявява, че е регистрирана загуба от $4,97 милиарда за изминалата 1992 година - най-голямата загуба за една година на дадена корпорация в историята на САЩ.
На днешния ден са родени:
1809 г. - Едгар Алън По, американски писател
1839 г. - Пол Сезан, френски художник
1871 г. - Даме Груев, български революционер
1923 г. - Ивайло Петров, български писател
