Константин-Кирил Философ е роден през 827 г. в Солун, Византия. Той е едно от седемте деца на висшия византийски военачалник, друнгария Лъв, подстратег на Солун и областта, и на жена му Мария.
Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя. Братята владеят на високо ниво старобългарски, гръцки и латински език.
Приема се, че родителите Лъв и Мария, като византийски аристократи, са гърци, а простонароден славянски братята научават на пазара в Солун.
Бащата умира рано и децата минават под покровителството на великия логотет Теоктист, който е много близък на семейството, и е втората личност след владетеля в Империята.
През 843 година, запознат с големите качества на Константин, логотетът го кани в Константинопол и го записва в прочутата Магнаурска школа.
По време на следването си младежът напълно проявява своите големи таланти, които не остават незабелязани от цариградското правителство и Патриаршията. Те не са във възторг от самоволното му замонашване след завършване на университета в един от манастирите около Босфора или Мраморно море и бързо го привличат на свое разположение в Цариград.
Освен науките, Константин владее на високо ниво старобългарски, гръцки, латински, еврейски, ползва сирийски и арабски, вероятно придобива познания и по хазарски, алански и персийски, немски и други езици.
След завършването на Магнаурската школа, вероятно някъде около 846 г., той става хартофилакс - поверена му е патриаршеската библиотека в катедралата "Св. София" (Константинопол). Но влечението му към към научен труд и презрението към столичната суета го карат буквално да се скрие за цели 6 месеца в един манастир.
Когато е открит от патриаршията и правителството, е привечен в столицата, и назначен за преподавател по философия в Магнаурската школа, където получава почетното прозвище "философ".
През годините Константин получава няколко много важни мисии, на някои от които е придружен от брат си Методий.
Най-важната мисия на двамата братя е създаването на първата славянска азбука. Съгласно една от теориите, Константин-Кирил, с помощта на брат си Методий, още през 855 г., в манастира „Свети Полихрон“ в Мала Азия, създава глаголицата за нуждите на Брегалнишката мисия.
Глаголицата е ново писмо, непознато като цяло. Тя съдържа опита на народите, почерпен от Константин-Кирил от наблюдение на познатите му буквени системи, но начертанията на буквите са оригинални и подчинени на обща цел. Всички са оформени в един стил, в който основните елементи са кръстът, триъгълникът и кръгът.
Кръстът е символ на християнството изобщо. Триъгълникът е символ на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността, вечността на божеството. То, явило се в три образа - Бог, син и дух, няма начало, нито край. Така глаголицата, с тези три основни знака-символи, се явява своеобразна възхвала на Бога, който дарява всичко на хората.
През 867 г. Константин, брат му Методий и техните ученици заминават на мисия в Рим, която продължава 14 месеца. По времето на тази мисия Константин заболява. Малко преди смъртта си приема "великата монашеска схима" с име Кирил, с което остава като светец в историята както на Православната, така и на Римско-католическата църква.
Кирил умира в Рим на 14 февруари 869 г. Той е погребан в криптата на базиликата Сан Клементе в Рим.
По-важни събития:
1130 г. - Инокентий II е провъзгласен за римски папа.
1876 г. - Електроинженерът Илайша Грей и изобретателят Александър Бел едновременно подават патент за телефона, с което започва спор, кой първи е изобретил устройството.
1901 г. - Крал Едуард VII открива първия си парламент.
1918 г. - Съветският съюз въвежда Григорианския календар.
1921 г. - В София е учреден Съюза на артистите в България.
1937 г. - Селскостопанските задруги в България учредяват Общ съюз на българските земеделци.
1951 г. - Бен Гурион разпуска парламента след поражението си в Кнесета.
1989 г. - В околоземна орбита е изведен първият от 24-те изкуствени спътника на Глобалната система за позициониране.
1992 г. - Българското консулство в Киев е издигнато в ранг посолство.
1994 г. - Президентът Жельо Желев подписва в Брюксел договора за присъединяване на България към инициативата на НАТО Партньорство за мир.
2001 г. - Собственикът на националната авиокомпания Балкан Зееви Груп спира полетите ѝ.
Днес празнуваме:
В Западен свят - Свети Валентин
В България - Трифон Зарезан
В България - Ден на лозаря (от 1962 г.)
В България - Ден на Ивайловград и на Сунгурларе
В България - Ден на българския археолог
В Италия - Празник на град Ала и на Авелино
На днешния ден са починали:
1779 г. - Джеймс Кук, британски мореплавател, изследовател и картограф
1916 г. - Петко Тодоров, български писател
1975 г. - П. Г. Удхаус, английски писател
