Б алтийските държави, Полша, а може би и Финландия, възнамеряват да се оттеглят от международния договор за забрана на противопехотните мини. Това е подготовка за евентуално миниране на граници към Русия, съобщи Deutsche Welle.
Какво се знае?
Чувството за заплаха, което усещат в балтийските държави и Полша, е най-силно изразено във Вилнюс. Литовската железопътна гара Киана на границата с Беларус е на малко повече от 30 километра от литовската столица. При ясно време беларуската атомна електроцентрала в Островец се вижда отлично от телевизионната кула на Вилнюс.
Иска ли Финландия също да минира границата?
Руската агресия срещу Украйна вече накара балтийските държави и Полша да вземат историческото решение - да увеличат военните си бюджети най-малко до 5% от БВП. Сега те предприеха и нова стъпка: в средата на март четирите държави обявиха намерението си да се оттеглят от Договора от Отава, сключен през 1999 г., известен още като Конвенция за забрана на противопехотните мини.
Конвенцията беше изготвена и приета след края на Студената война, когато надделяваха хуманитарните съображения. Мините се считат за доста ефективен начин за борба срещу пехотата - но заплахата от минни полета за цивилните граждани е много голяма. От 1999 г. насам към договора са се присъединили повече от 160 държави - Русия, Китай и Съединените щати обаче не са сред тях. А сега се готвят да го напуснат четири държави наведнъж.
Министърът на външните работи на Естония Маргус Цахкна обясни този ход пред ДВ: „Русия не подбира средствата в тази брутална война, която води. Тя нарушава всички възможни споразумения, към които се е присъединила. Трябва да гледаме преди всичко как да защитим нашата страна, НАТО и ЕС. Естония със сигурност ще подходи към това много отговорно“. Първият дипломат на Талин предположи, че Финландия, страната от НАТО с най-дълга обща граница с Русия, също скоро ще се оттегли от Договора от Отава.
Представителите на балтийските държави и Полша не твърдят, че създаването на минни полета по границата с Русия ще започне веднага, но искат да имат такава възможност. В разговор с ДВ политологът Линас Кояла, директор на Центъра за геополитика и изследвания на сигурността във Вилнюс, обясни, че решението за създаване на минни полета може да се сблъска с проблеми - и то не от финансово естество.
Липса на военно оборудване
„През 2026 г. бюджетът на Литва за отбрана трябва да достигне 5,25% от БВП. Финансовите ресурси няма да са основната пречка. Времето за доставките в отбраната сега е по-дълго, отколкото преди“, уверен е Кояла. По-сериозният проблем според него е наличието на необходимото оборудване.
В Полша и в Прибалтика има широка подкрепа за всякакви мерки по укрепване на отбранителните способности, казва професор Славомир Дембски, бивш директор на Полския институт по международни отношения. Дембски обаче казва, че има и друг проблем: някои военни експерти оспорват ефективността на минните полета за възпиране на една настъпваща армия.
„Когато става въпрос за противопехотни мини, всички обикновено се сещат за американците. В Южна Корея те наистина създадоха система за защита срещу евентуална севернокорейска атака, включително минни полета. Но мините са само един от елементите на тази масивна отбранителна структура. Малко вероятно е ние в Европа да създадем нещо подобно на границата с Русия“, казва Дембски за ДВ.
Минните полета са опасни за цивилното население
Има и друг аспект - потенциалната опасност от минни полета за цивилното население. Литовският адвокат по международно право Ритис Саткевичус казва по този повод за ДВ: „Не поставям под съмнение опасността, която представлява Русия. Но конвенция, подписана от 160 държави, не е просто договор, а елемент на международното обичайно право. Тя не може да бъде оттеглена само защото външните обстоятелства са се променили. Това оттегляне трябва да бъде внимателно обосновано. В противен случай Иран, например, утре може да реши, че е в опасност, и че единственият начин да се защити е да се въоръжи с химическо оръжие.“
Професор Дембски от Полша категорично не е съгласен с това. Той смята, че правозащитниците не трябва да влияят на вземането на решения в тази област в момент като сегашния: „Нека не разглеждат хипотези, а да разследват истинските престъпления на Русия в Украйна!“, подчертава той.
